.
Фечеръ, ощи ф тъмнутити,
чуф – ис куфнятъ съ тракъ…
Пуръстъркъф си учити
и ф юрганя скришну чакъх…
Пуйно времи иди Диму
със къйве – куджа ухилень…
– Хъ, дубрутру, скъпъ Мино,
хъ, чистить руждень день, пиле!!!
– Въх, бре, Димо, ко ти станъ???…
Тъй къщялуй съ присети?…
– Дъ зъбрая… Туй устанъ!
Айди – сърбай си къйвету!
Нъл си ми другаркъ веки
имень двадисить лита –
зъсвидетелствъм ти, ету –
ривиранс зъ либуфтъ!
Ляб съм зел – фръндзелъ – френцкъ!
Сандюдюфчи нъпрайх в съмунь.
И ти купиф нящу женцку –
френцки – същу тъй – пърхунь!
– Въх! Сигъ ши съ изфръцкъм –
нъ мъдамъ ши фунтя!
Бърджи дай дъ съ нъфръскъм…
Въх, къквъ ши ставъ тя!…
Ей на, тукъ, нът криватя,
нъ стинътъ зъ сифте,
с ей тъквиз гулеми букви –
цялу селу дъ чите!
Колку ногу тъ убичъм
ши нъдрацкъм с тибиширь!!!
Еидинь пъть и ут меня
дъ прифаниш килипирь!
Росица Чакърова,
Лондон, 1.02.2017 г.
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-
* Още от същата авторка – вж. тук.
.
