Работилница за мартенички в неделна група „Азбукарче“ на училище „Иван Станчов“ към Посолството на Р. България в Лондон
Бяха останали броени дни до 1-ви март. Баба Марта почти тропаше на вратата. Значи беше време да я посрещнем с пълна кошничка мартенички. За това и на 26 февруари деца, родители и гости се трудиха в нашата първомартенска работилница, усукаха червено-бели нишки, завързаха пискюли, майсториха с любов и сръчност мартенички за всички .
По време на работа се смяхме и пяхме, разказвахме си за тази интересна и тооолкова стара наша традиция. А най-развълнувани и щастливи бяха малките ни азбукарчета.
В края на работилницата подредихме богата изложба, уловила красотата и пъстротата на този български обичай. Порадвахме се на чудесните си творения. И се закичихме с мартенички, които самата Баба Марта беше ни проводила.
А после попяхме и поиграхме – пролетна ръченица, хорце…
Не пропуснахме да отбележим и наближаващия 8-ми март. Всички майки получиха по картичка, собственоръчно изработена и надписана на български език от техните дечица. Получиха още и песен, и стихове на благодарност. И, разбира се, топла прегръдка.
А по случай националния ни празник, 3-ти март, седмокласникът от нашето училище Иван Анастасов отправи поздрав с вълнуващо стихотворение от Йонка Христова: „Какво да ти завещая, сине? Нищо на този свят нямам, освен неистовата си обич към тази шепа България…”. Силни думи. Докосващи тънка струна в сърцата. И химнът изправи всички ни на крака…
Вълнуващ ден! Прекрасен! И радостен, и някак мил. Мило ни бе, че сме заедно, че говорим и пеем на роден език, че бележим родни празници.
А погачите, които разчупихме накрая, бяха и награда за труда, и още един сладък спомен от старите български обичаи. Стари ли? Всъщност неостаряващи, докато ни има да ги помним, повтаряме и предаваме.
Невяна Анастасова,
преподавател в БУ „Иван Станчов“ към Посолството на Р. България в Лондон
