25 март – възвестяване, че след девет месеца ще се роди Иисус Христос – Спасителят. На този ден през 1934 г. се ражда Христо Фотев – Поетът, който написа най-лиричните възхвали за жените, морето, Бургас и България.
Роден на Благовещение с име Христо – символ, че се ражда поетичен астрал на Федерико Гарсия Лорка. В сърцето на метафорите, Лорка и Фотев споделят лирични цветове, образи и мелодии. Хронология на талантите – почти в една и съща година андалуският брат е убит и се ражда бургаският – за да продължи мисията. Природата винаги оставя поне един дежурен Поет в света.
25 март 2017 г. – по инициатива на бургаската библиотека „Пейо Яворов“ тази сутрин на всички пътници във влака София-Бургас е раздадено стихотворението на Христо Фотев „Този влак за Бургас…“:
Тоя влак за Бургас е тъй бавен.
Аз сънувам дъждовния плаж.
Там е моя живот – моя странен
и единствен словесен пейзаж.
Там съм целият аз – там забравям,
че съм кратък и лош – че съм аз.
Глас на гларус и аз осезавам
тоя – целия свят… Там в Бургас,
аз умирам от нежност и ярост.
(А се мислех за подвиг роден.)
Глас на гларус, о, писък на гларус –
възмутителен спомен за мен.
Сега очаквам и една друга блага вест от Бургас – Общината да кръсти бургаското летище на Христо Фотев. И пътниците от цял свят да научат, че пристигат в Града – най-хубавия на земята (от „Улицата ме изпълни…“ – Христо Фотев).
Д-р Георги Чалдъков
