27 години демокрация за патриции, произлезли от плебеи и патриции
Живях при тоталитарния комунизъм в България и ГДР 45 години, после гледах отблизо какво стана: Когато комунягите, т.е. интересчиите (нямам предвид вярващите комунисти), разбраха, че Бсп няма да дойде повече на власт, си създадоха Герб (Не пиша ерб с главни букви, тъй като те нямат нищо общо с развитите стари европейци, нито с пътя им!)
Бедните, които са мнозинство, не гласуват – едни от тях, защото не са си създали нито една партия в защита на интересите си, а останалите, защото за тях важи максимата У ВСЕКИ ВТОРИ БЪЛГАРИН СПИ ЕДИН МАЛЪК МОШЕНИК…
Епилог: Ще умра с отворени очи – едното за т.нар. ЛЯВО, другото за т.нар. ДЯСНО, защото не видях в следпревратната България нито едното, нито другото!
.
Кой как гласува на Парламентарните избори ‘2017?
Богати, успели и част от простите – за ГЕРБ (замогнали се милици-офицери, компартийци);
Богати, успели и старите компартийци+деца – за БСП;
Богатите български турци и зависимите от тях – за ДПС;
Случайните богати и зависимите от тях – за случайни богати;
Националистите от българския етнос – за ОП.
Общо: 51 % от населението се погрижи за богатите!
БЕДНИТЕ УМНИ И ПРОСТИ – НЕ ГЛАСУВАХА, т.е.
Общо: ОбеЗВЕРените и отчаяни българи: някакви 49 %
Ашколсун на българския проевропейски политически модел!!
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-
ЩO Е ДЕМОКРАЦИЯ? – „демокрация” = „народовластие”
Демокрацията е обществен ред, за който се говори от 2500 години, но който още никога и никъде не се е състоял. Понятието демокрация е въведено от управляващия държавник на древна Атина, Перикъл (490 пр. Хр. – 429 пр. Хр.).
Характеристиката на държавния ред, наречен „демокрация” („народовластие”), е дадена от Перикъл в прочутата му „Надгробна реч”, произнесена малко преди неговата смърт, през зимата на 431/430 пр. Хр. Тази реч научаваме от забележителната книга на Тукидид „История на Пелопонеската война”. Тя е произнесена в чест на падналите през първата година на войната и съдържа сведения за обществения ред, намерил разцвет при Перикъл.
Тук е цитирана част от речта, записана в „История на Пелопонеската война”, 2-37). Преводът на български може да бъде намерен в „Христоматия по история на Стария свят” от проф. Христо Данов:
„И тъй, нашият държавен строй е такъв, че той не подражава на чуждите порядки, а, напротив, ние самите повече служим за образец на другите, отколкото да подражаваме на когото и да било. Нашият държавен строй се нарича демокрация, защото той държи сметка не за малцинството, а се съобразява с интересите на мнозинството.
При споровете между частни лица всички имат според закона еднакви права.
Що се отнася пък до зачитането в обществения живот, почит се отдава само на оня, който се е отличил в едно или друго отношение, и то не поради някакъв произход, а поради своите способности.
По същия начин онзи човек, който е способен да принесе полза на държавата, не е лишен от възможността да стори това било вследствие на своята бедност, било пък поради своето принизено обществено положение.
И с обществените работи ние се занимаваме, както това подобава на свободни граждани, пък и във всекидневните си отношения не храним недоверие едни към други. И ако някой си позволи някаква волност, то той се отървава само с парична глоба, без да бъде подлаган на някакви унизителни наказания.
Въпреки тази толерантност, която е характерна за частните ни отношения, в сферата на обществените работи боязънта ни въздържа да не извършваме никакви беззакония, понеже ние се отнасяме с уважение и към лицата, които са облечени за даден период от време във власт, и към законите, но особено към онези от тях, които са издадени в защита на онеправданите, пък и на ония, които макар и неписани, носят като санкция на нарушителите сигурно опетняване.”
„Die Verfassung, nach der wir leben, vergleicht sich mit keiner der fremden; viel eher sind wir für sonst jemand ein Vorbild als Nachahmer anderer.
Mit Namen heißt sie, weil der Staat nicht auf wenige Bürger, sondern auf eine größere Zahl gestellt ist, Volksherrschaft.
Nach dem Gesetz haben in den Streitigkeiten der Bürger alle ihr gleiches Teil, der Geltung nach aber hat im öffentlichen Wesen den Vorzug, wer sich irgendwie Ansehen erworben hat, nicht nach irgendeiner Zugehörigkeit, sondern nach seinem Verdienst; und ebenso wird keiner aus Armut, wenn er für die Stadt etwas leisten könnte, durch die Unscheinbarkeit seines Namens verhindert.
Sondern frei leben wir miteinander im Staat und im gegenseitigen Verdächtigen des alltäglichen Treibens, ohne dem lieben Nachbarn zu grollen, wenn er einmal seiner Laune lebt, und ohne jenes Ärgernis zu nehmen, das zwar keine Strafe, aber doch kränkend anzusehen ist.
Bei soviel Nachsicht im Umgang von Mensch zu Mensch erlauben wir uns doch im Staat, schon aus Furcht, keine Rechtsverletzung, im Gehorsam gegen die jährlichen Beamten und gegen die Gesetze, vornehmlich die, welche zu Nutz und Frommen der Verfolgten bestehen, und gegen die ungeschriebnen, die nach allgemeinem Urteil Schande bringen.”
…..
καὶ ὄνομα μὲν διὰ τὸ μὴ ἐς ὀλίγους ἀλλ’ ἐς πλείονας οἰκεῖν δημοκρατία κέκληται·
μέτεστι δὲ κατὰ μὲν τοὺς νόμους πρὸς τὰ ἴδια διάφορα πᾶσι τὸ ἴσον, κατὰ δὲ τὴν ἀξίωσιν, ὡς ἕκαστος ἔν τῳ εὐδοκιμεῖ, οὐκ ἀπὸ μέρους τὸ πλέον ἐς τὰ κοινὰ ἢ ἀπ’ ἀρετῆς προτιμᾶται, οὐδ’ αὖ κατὰ πενίαν, ἔχων γέ τι ἀγαθὸν δρᾶσαι τὴν πόλιν, ἀξιώματος ἀφανείᾳ κεκώλυται. …
ЩО Е ОЛИГАРХИЯ?
Сократ чрез Платон (370 г. пр. Хр.), в Диалога му с Адеимант:
„Какъв държавен ред, попита той (А), ти разбираш под названието ОЛИГАРХИЯ?
(С) Аз отговорих: Основаващия се върху оцененото имущество държавен ред, при който само богатите държат кормилото, а на бедните не се пада никаква част от управлението.
(А) Сега разбирам, каза той.
Едва по това се схваща начина на прехода от Димокрация към Олигархия ли?
(С) Да.
Оттук сега, казах аз, даже на един слепец му става очевидно, как стават нещата.
(А) Ами как?
(С) Всяка спомената преди това напълнена със злато частна съкровищница в дома на всеки един от управляващите, отговорих аз, е бедствие за описания преди малко държавен ред, Димокрацията. Защото те са заети първо с изобретателност за собствените си проблеми и пренагласят в тази връзка съществувалия дотогава държавен ред, така че те и жените им да не се налага да се съобразяват с тези променени закони.
(А) Ей, наистина, каза той.
След това, мисля си аз, чрез гледката на съблазнителния пример на единия за другия, те се научават всичките и на взаимно съперничество.
Да, така стават тези неща.
(С) Когато бъде постигната тази цел, продължих аз, тогава те тръгват напред в придобиването на пари, и, колкото повече успяват в това, толкова по-малко те зачитат добродетелите. И не стоят ли добродетелта и богатството в такова взаимоотношение, като че ли стоят в двете блюда на везна и колкото едната потъва надолу, толкова другата се вдига?
(А) Да, със сигурност, каза той.
(С) Следователно, когато в една държава богатството и богатите хора са на висока почит, тогава добродетелите и благородните мъже стоят с толкова по-ниска стойност.
(А) Да, очевидно е.
(С) Обаче ще напредва обиковено високооцененият, докато неоцененият ще бъде пренебрегван.
(А) Да, така е.
(С) Поради това готовите да спорят и да държат на честта си хора в края на краищата станаха алчни за богатства и пари, и затова те ценят, адмирират и издигат на почетни позиции богатия, докато презират бедния.
(А) Точно така.
(С) След това те чрез закон прокарват ограда около олигархичното господство, като установяват определено количество от имущества, които са по-големи или по-малки, според това, дали в даден град съществува по-голяма или по-малка олигархия, и като изрично определят, че не може да получава държавни служби онзи, чието имущество не е достигнало определено ниво на оценка. И това те го прокарват или чрез силата на оръжието, или ,преди да се е стигнало дотам, чрез сплашване установяват този ред. Или не е така?
(А) Да, така става.
(С) Та така значи, ако трябва да го кажем наратко, възниква олигархията.
(А) Да, каза той; каква е обаче същността на този държавен ред и какви недъзи крие той по наше мнение?
(С) Първо, казах аз, относно споменатото творение, прокараните ограждения, как стои въпросът с това. Представи си само, когато един го направят кормчия според оценката на богатството му, а бедния, каквито и добри качества да би имал за кормчия, не би бил допуснат!
(А) Тогава виждам, че хората на кораба ще имат злокобно плаване.
А така ли е изобщо при ръководенето на всяко друго нещо?
Мисля да.
(С) Може би с изключение на една държава, попитах аз, или по отношение на управлението на една държава?
(А) Да, каза той, сигурно в толковапо-голяма степен, колкото по-трудно и по-важно е това управление.
(С) Следователно би било грешка с огромна стойност, онова, което съдържа олигархията.
(А) Очевидно.
(С) По-нататък! Следващата грешка дали е по-малка от споменатата първа дотук?
(А) Че коя?
(С) Това, че по необходимост една така изградена държава не представлява единство, а всъщност са две държави върху една и съща територия за живееене, а именно държавата на бедните и тази на богатите, поради което и двете се дебнат една друга.
(А) Не, наистина, каза той, тази грешка не е по-малка!
….
–––––––––––––––
Илия Ганчев /Iliaganchev.blog.bg/
Регенсбург, Германия
