Леля Иванка е достолепна възрастна жена. Отдавна има внуци и по всички критерии е готова за титлата „баба“, но тя самата предпочита да не я бабосват. Най-много й харесва, като се обръщат към нея съседите й с нежно-палавото обръщение „Ванче“. Ванчето това, Ванчето онова…
Днес леля Иванка е тъжна. Според доклад на Организацията на Обединените Нации (ООН) светът е изправен пред най-голямата хуманитарна криза от 1945 г. насам. Над 20 милиона човека от четири страни умират от глад. Южен Судан, Сомалия, Йемен и Нигерия. В тези държави има многогодишни кървави военни конфликти, вследствие на които се е стигнало до истинско бедствие за населението им. Най-подходящата дума, с която може да се опише ситуацията, е Геноцид! Има и друга, не толкова модерна дума – Мор.
Обединените нации са разтревожени, леля Иванка е умислена. Гледа покъртителни кадри по телевизията – подути от глад детски коремчета, плачещи майки, мухи, жега, прах… Толкова много мъка, толкова много болка. От ООН били пресметнали, че трябва да се съберат над 4,5 милиарда долара, за да се спасят тези умиращи хора. Засега са събрани само 90 милиона долара. Друг основен проблем е, че трябва да се осигурят безопасни коридори, по които помощите да достигнат до бедстващите.
Южен Судан, Сомалия, Йемен и Нигерия… Горките хора. Доброто сърце на Ванчето не издържа. Тя се разридава и взима решение. Ще дари пенсията си на нуждаещите се. И без това всеки месец се чуди какво по-напред да плати с нея. Дали сметките за ток, парно, вода, телефон,лекарства… или пък да си купи храна. Все някак си ще преживее. Леля Ваня знае и 2, и 200, а така и чуденката й ще отпадне. Няма пенсия – няма грижи. От ООН-то да му мислят как и по какви безопасни пътища ще доставят нейната пенсия до умиращите южно-суданци, сомалийци, йеменци и нигерийци.
Вече поуспокоена, Ванчето превключва канала с дистанционното и попадна на БНТ- централната емисия „Новини“ от 20 часа. На екрана се мъдрят огромни цифри – 1 500 000! Очите и ушите на българската пенсионерка се разширяват от почуда. Сухо, официално и без излишни емоции ни осведомяват, че в членката на НАТО и ЕС, днес, в XXI век – 2017 г., в България един милион и половина български граждани гладуват!? Леля Иванка е объркана. Какво става? Ако това е истина, защо от ООН не са загрижени и разтревожени? Защо светът не е обезпокоен от Геноцида в България? С какво умиращите от глад българи са по-малко интересни от умиращите от глад южно-суданци, сомалийци, йеменци и нигерийци? Нима тук, в България, е по-сложно да се осигурят безопасни коридори, за да достигнат помощите до бедстващите? Онези четири държави са разкъсвани от нестихващи военни конфликти, а в България всичко е мирно и тихо! Как така от 6-милионното население, 1,5 млн. гладуват?! Няма логика, нещо не е наред.
Леля Ваня е мъдра жена и разбрира, че информацията е фалшива. Първо – от ООН изобщо не ни споменават – значи в България няма гладуващи. И второ – ако имаше 1,5 млн. гладни българи, те щяха да излязат на улиците и да пометат властимащите. Щеше да има бунтове. Щеше да избухне революция, нали така? А в България всичко е тихо и мирно. Следователно – информацията е сгрешена. Туй то!
Ивайло Зартов,
12 март 2017г.
