Романът „Листо на вятъра“ на Мария Григ бе представен в края на миналата година. Книгата е непретенциозен и същевременно увличащ разказ за една млада българка, намерила изненадващо своята сродна душа в лицето на един мъж не къде да е, а в Холивуд. Той е световноизвестна кинозвезда, а тя – скромна и неуверена българска звездичка. Романът представя едно непресторено преживяване на любовта, на осъзнаването, на компромисите и отстояването на себе си, на оздравяването на болния гръб, който ще трябва да понесе тежестта на щастието и равностойното партньорство, на страховете, на следите от миналото, на естествените човешки копнежи, на тъгата по родината. Всичко това не е достатъчно да се опише книгата, защото то е само фон, на който двамата герои разискват екзистенциални въпроси. За да се стигне към края на повествуванието до основното послание, което е оптимистично.
Книгата не поучава и не съди, тя предлага нагледен пример за това как всички знания, които сме придобили, достигнатите от нас висоти на духа, дори принизяването ни като духовен опит, всичко, което смятаме, че сме или не сме, имат стойност единствено, когато са преживени с любовта ни. Но тази любов, която сме и самите ние. Духовността като качество е изпразнена от съдържание без чувството на благост. И когато имаме на разположение един живот – настоящия, за да стигнем до осъзнаването на истината за света, това означава, че в него ползваме и имаме само себе си. И дори да постигнем щастието си, то ще е отново само средство да се намираме. Не, че да намери човек своя пламък-близнак, не е вълнуващо приключение. То без съмнение е такова. И пак става част от собственото ни развитие, но вече с пълнотата на отношенията такава, каквато трудно могат да се постигнат с другиго, освен с любим човек.
