Какво е общото между музикалния бизнес и политическия бизнес? Печалбата, правенето на пари – е очевидният отговор. Ще кажете, че не е нужно да си кой знае колко умен, за да се сетиш, че целта на всеки бизнес е келепирът. То се знае, че е така. Любопитното обаче е, че начините на постигането на целите са еднакви. И в музикалния бизнес, и в политиката се използват едни и същи трикове. Имаме сцена, а на нея – изпълнители. Зад сцената е отборът от технически лица, подсигуряващи доброто изпълнение и перфектните ефекти. А най-отзад са хората, които правят големите пари. Те се грижат за тактиката и стратегията, те решават кой, какво, кога, къде и как да пее.
За да няма сривове, за да се поддържа постоянно високо ниво на постъпленията, хората в сянка изкарват на сцената различни по вид, пол, раса и възраст изпълнители, като периодически ги подменят. Амортизираните звезди отиват в пенсия, а на тяхно място се налагат новите любимци на публиката. Конвейерът си върви. Обхващат се всички нюанси в различните категории. Промените на пазара се наблюдават под микроскоп и когато се усети преумора, насищане и изчерпване при старите играчи, веднага на терена се пускат вече отгледаните резерви. Ляво, дясно, център, „патриоти”, „националисти”, либерали, консерватори, демократи, републиканци, социалисти, социалдемократи… Сингъл певица, певец, момичешки групи, момчешки групи, дуети, тийн-изпълнители, рок-банди… Задачата е ясна. Всеки потребител да намери това, което му харесва на него. Като се определиш, плащаш, за да слушаш любимия си изпълнител. Купуваш си негови дискове, билети за концерти, сваляш негови парчета от интернет. Благодарение на такива като теб, звездата става все по-богата, а за слушателите – остава удоволствието от музиката.
В политиката обаче, е малко по-различно. Вместо да купуваш дискове или билети, ти пускаш бюлетина в урната. Гласуваш за своя или своите любимци и ги овластяваш. Правиш ги звезди и си мислиш, че това не ти струва нищо. Все едно си на безплатен концерт. Бъркаш. Допускаш ужасна грешка. Ако в музикалния бизнес ти можеш да контролираш разходите си (можеш да спреш да купуваш), в политическия бизнес твоите избраници могат да те крадат колкото си искат, без да те питат, без да те уведомяват, без изобщо да се сещат кой си. Твоите данъци и на другите балъци се пренасочват в джобовете на „политиците”. По-голямата част от публиката дори не се усеща, не осъзнава, че милиони и милиарди левове се изсмукват от наивните гласоподаватели – избиратели към алчните и безконтролни „народни любимци”, които се обединяват в разбойнически шайки, наречени партии. Те дотолкова са свикнали с лесните пари и със своята безнаказаност, че полудяват само при мисълта за контрол. А най-ужасяващият им кошмар е балъците да не се усетят, че нямат нужда от „политици”.
Затова политическите функционери се гърчат като чуят думата референдум. Ами ако хората разберат, че могат да управляват сами? Пряко, без посредници – крадци да взимат важните решения за техния живот? Бррр… ужасът е ужасен! Какво ще правят „политиците” – лапачи и техните банди (партии)? Какво ще стане с цялата ДОПГ (държавна организирана престъпна група)? Дупетати, съдии, прокурори, чиновници, журналя, проститутколози… всички ще са ненужни, ще отидат на боклука. Вижте ги как подскачат, чуйте ги как съскат. Според изродите, ние сме идиоти и не знаем какво искаме. Така ли е? Наистина ли не знаем какво искаме?
Ивайло Зартов,
10 февруари 2017г.
