На 25 март се почита християнският празник Благовещение, на който се възвестява благата вест, че ще се роди Божият Син Иисус Христос. За българите в Чикаго този празничен ден беше по-различен и с това, че събра на едно място много почитатели на културата и изкуството. Залата на център „Магура” се оказа тясна за хората, дошли да станат съпричастни към едно събитие. Какво беше то? Учредяване на Салон за българска култура и духовност. Защо Салон, защо още една организация, защо, защо…? Но в края на събирането хората бяха забравили въпросите. Те си тръгнаха без съжаление за прекараните часове там, лишавайки се от почивния ден. В очите им се четеше приятна възбуда от това, което чуха и видяха, а най-вече, че усетиха нова възможност за промяна в живота на българската общност в Чикаго.
Като част от Инициативния комитет за учредяване на Салона, и мен непрекъснато ме питаха защо сме избрали това име. Повечето неизменно го свързваха с определено място или зала, където ще се провеждат срещи. Преди всичко названието „салон” се свързва с понятието за начина и формата на общуване, с неговото функциониране. За родина на тези салони се смята Франция. В обществото те били наричани „места за чуруликане”, тъй като там са се срещали различни представители на интелигенцията и са водели разговори само за изкуство и култура. Именно от тях обаче по-късно тръгват идеите на Просвещението.
Освен, че бях приятно изненадана от присъствието на толкова хора, си задавах и въпроса кое ни събра всички в тази зала. Може би не само любовта към българската култура и изкуство, но и загрижеността и безспокойствието ни за тяхното състояние. Казват, че ХІХ век е век на кризата на нравствеността, а ХХ – на духовния фалит. Нека покажем, че можем да преодолеем всичко това в днешния ХХІ век. Една забележителна жена – американската писателка Елинор Рузвелт, казва: „Малките умове обсъждат хората, средните умове обсъждат събитията, а великите умове обсъждат идеи”.
На този ден бяхме решили да бъдем от последните. Учредителното събрание беше организирано от Инициативен комитет, с представители както от Чикаго, така и от други щати на Америка, и от България. То бе открито от Председателя на инициативния комитет, който призова днешната среща да е на това, което ни събира, а не ни разделя, да е на подадените ръце и на отворените сърца.
В своето слово той каза, че културата не е отрасъл, а основна функция на човешкия живот. И, че днес нямаме нужда от нови понятия, а от ново съдържание. Цитира думите на Диляна Иванова, казани в интервю в януарския брой на в. „Булгарена”: „Дори далеч от Родината, пак бихме могли да пазим и развиваме българската култура”. Продължи, че е наш дълг да обединим тези българи, които са готови да работят за възраждането на българската култура и духовност в чужбина, и че духовността е единственото смислено бъдеще на нашата цивилизация. Сподели, че и досега не е забравил думите на Никола Масларски от Мото клуб „Хайдути”, казани на 18 февруари тази година: „Нашите души и сърца са ни в България, не са си тръгнали от там”.
Естествено продължение на това беше и присъствието на отец Грую от БПЦ „Света София”, който благослови всеки един от присъстващите със светена вода и кръст за здраве и благоденствие. Заедно с това той лично пожела много успех в това благородно начинание – създаването на Салон за българска култура и духовност. Учреденият Салон, освен за култура, е и за духовност, защото залисани в стремежа си да живеем по-добре, забравяме да оцеляваме в духовен план. А в трудни времена духът и вярата са били тези, които са спасявали нацията ни. Затова не бива да се отдалечаваме от другата наша основна същност – духовната.
Една от целите на Салона е да скъси това разстояние, да накара тези две същности – материалната и духовната – да заработят като един механизъм и да затуптят като едно сърце. Духовността е вътрешна потребност на всеки един човек, но за нас – българите, живеещи в чужбина, тя се превръща в нещо много повече – става спасителен пояс в ежедневния океан от страхове и усещане за несигурност.
Председателят на Инициативния комитет цитира какво е написала Дарина Проданова в „Послание за вярата” във Фейсбук страницата си: „Толкова много невероятни хора, които тихомълком правят много за нас, остават незабелязани и без благодарност. Всеки ден ги срещам и се радвам, че ги има.” Той се обърна специално към нея и й каза, че днес повечето от тях се намират тук, в тази зала.
Събранието продължи с изказвания и предложения. Всички бяха единодушни, че българската култура в чужбина се нуждае от нов Ренесанс, от ново Възраждане. В Америка има изключително много талантливи български творци, които правят изкуство и така придават смисъл на живота си. Ние знаем малко за тях, а и в България – почти нищо. Те са едно голямо богатство, което все още не е напълно използвано. Какво е необходимо още? Да се опитаме да променим отношението на хората, които имат пари и биха дали част от тях за култура.
Когато се касае за житейския статус на българина и за промяна в ценностната му система, трябва да поканим богатия човек да стане част от тази култура. Това да е престиж за него, а не само спестяване на данъците. Да привлечем в Салона меценати – покровители на изкуството, наречени така по името на римския държавник Меценат, който е бил покровител на поезията. Както той е останал в историята вече хиляди години, така и първите български меценати на културата в Чикаго също ще останат в историята на тази велика страна.
Новият президент на България Румен Радев каза при избора си: „Не може да вървим в Европа, ако нямаме духовност и култура. Ако нямаме достойнство, ще продължим да лазим по дъното, а трябва да полетим”. Президентът изтъкна, че трябва да има национален център за българска духовност и той заяви, че ще работи за изграждането му. На 25 март в Чикаго ние го изпреварихме и създадохме такъв център. Остава само да му го съобщим по някакъв начин, за да узнае за него. Знаем, че от една малка семчица израства гора. Но хората, които смятат, че нещо не може да бъде направено, не бива да пречат на онези, които го правят. През ноември миналата година в интернет портала ЕвроЧикаго Петър Стаматов писа: „Който се е отрекъл от народа си или смята себе си по-голям, далеч не е стигнал”. За да стигнем далече, винаги трябва да помним откъде сме тръгнали.
На всички почитатели на българската култура и духовност пожелавам до нови срещи и на добър час!
Снежана Галчева,
Председател на Салон за българска култура и духовност
