Официализираха „скоростите“ на Европа. България рискува цивилизационния си проект

Решено: Официализират „скоростите“ на Европа. България се е запътила към задънен четвъртокласен път, свършващ с пропаст

Коментар на Григор Лилов

Онова официализиране, за което предупреждавам от близо три години, се случи.

Решиха го лидерите на Германия, Франция, Италия, Испания на 6 март на среща в Париж за бъдещето на Европа и политиката, която ще се следва.

Тази политика предстои да бъде още един път официализирана в предстоящата Римска декларация на държавните и правителствените ръководители на страните от ЕС на срещата им на 25 март.

Решено е:

***** Европа ще има твърдо интеграционно ядро;
***** частична интеграционна периферия;
***** изоставащи и повтарящи в европейското училище.

Така тя ще се оформи на няколко скорости. България е кандидат за ролята на задна предавка – сами си я избрахме като общество и негов псевдоелит.

Някои последици за нас в перспектива:

1. „По-мек контрол“ върху съдебната система и натиск за реформирането й – мечтата на политическите и криминални мутри у нас и трагедия за всички останали;

2. По-малко прилагане на европейски правила у нас – от конкуренцията и обществените поръчки, през стандартите за стоките и правила за бизнес и търговия, до тарифи и цени (например на мобилните оператори) – радост за олигархията;

3. Предстоящо цялостно преразглеждане на политиката на субсидии (европейските пари), които все повече ще се раздават за различни интеграционни общи проекти, а не на калпак. Т.е. намаляване на безплатната помощ за нас заради изоставането ни – мъка за политици и олигарси, но мъка и за нас;

4. Постепенно изолиране на българите от общия пазар на труда и по-труден достъп на стоките ни до него;

5. Намаляване на външнополитическите ни възможности…

6. …, 7. …, 13. …, 20… и т.н.

Мога да изброявам още много, но резултатът ще е един: по-нататъшна деградация на държавата ни.

–––––––––––––––

Само тролове и хора без мисъл биха отрекли, че в последното десетилетие именно ЕС, а не родното общество и политици бяха онова сърце, което се опитваше да раздвижи кръвта в артериите на нацията ни. Макар и с всичките му недостатъци на несъвършен и доста бюрократизиран орган с компенсиращи функции.

Изводът е, че цивилизационният проект на България е на път окончателно да се провали.

С неговия провал е въпрос на не повече от десетина години и самата ни държава и нация да изчезнат от картата Европа и света.

Ако не ви се вярва – вярвахте ли преди двадесетина и нещо години, че съветската империя ще се срути, че СССР ще се разпадне, че Чехославия ще се раздели на две държави, че Германия ще се обедини в една, че Югославия ще се деструктурира на държави и псевдодържавни образования, и т.н. Случи се пред очите ни – тук, в Европа.

Стъпили сме на този път за никъде.

Не е заради политиците ни!

А заради всички нас, които си ги избирахме и търпяхме.

Б.а.: На 5 март страните от Вишеградската четворка – Полша, Чехия, Словакия, Унгария приеха специална декларация по този повод, изпреварвайки срещата на „големите“ в Париж. В декларацията си те заявиха, че няма да приемат Европа на няколко скорости (не зависи от тях) и искат единство на Общия пазар (зависи и от тях). За разлика от вишеградските, родните политици не само три години не разбраха за какво иде реч и какво ще стане, но и сега въобще не са в час и най-много да откъртят от устата си някакъв лозунг.

.