Преди няколко дни едно момиче ми каза, че всички нормални българи били напуснали България. И всеки път, когато се прибирала, се сещала защо е напуснала. И била много щастлива от себе си, защото така осмислила живота си. Когато й казах, че познавам страхотни хора в България, тя ми отговори, че аха, грантаджийка съм била и страхотна манипулаторка.
А аз се сетих за един професор по анатомия. С него се срещнах само на изпита, но ме беше запомнил. През следващите години всеки път, когато ме срещнеше някъде из университета, слагаше дясната ръка пред гърдите си, покланяше ми се леко и с усмивка ми казваше „Здравейте“. Първият път останах с отворена уста, после свикнах. Бях заслужила това, защото знаех откъде в мозъка тръгват нервите на хранопровода (в България има хора, които ценят такива знания). Проф. Владимир Овчаров.
След това се сетих за хазяйката на първия ми самостоятелен кабинет. Исках да наема кабинета, а се оказа, че той е част от апартамент. Попитах я дали мога да наема още една стая, защото ми беше удобно да живея там. А тя каза: „Да, но аз заминавам на лятната си вила на морето, като се върна, ще говорим за цената, дотогава ще наглеждаш апартамента.“ Когато се върна през есента, я попитах отново. Каза: „Нека мине зимата, защото ще имаш повече разходи, и пред пролетта ще говорим.“ Когато през пролетта я попитах отново, тя ми каза: „Остави сега това, няма да плащаш нищо, ами виж какъв кекс съм ти направила.“ Като онази песен за хазяйката с каничка кафе, ама на живо. Баба Живка.
Сетих се за хората, с които работя. За моята помощничка във всичко, на която винаги мога да разчитам и знам, че всяка работа ще бъде свършена перфектно (и която всеки път, когато трябва да бръкне в портмонето ми, ми се кара, че не знам точно колко пари имам). И за моя зъботехник, с който завършихме заедно, започнахме заедно и правим чудесни неща.
Сетих се за едно полудомно куче, което живееше пред нашия блок и една съседка го прегази. Докато съседите се чудеха как да съберат 20 лв. за смъртоносна инжекция, аз си жертвах автоклава и с парите платих операцията му. Докторът дойде, гушна го и го откара. Когато след 2 дни отидох да го видя в клиниката, заварих доктора да разхожда кучето, да го раздвижва. Беше едно безименно грозновато 20-и-кусур-годишно бездомно куче, но грижата, която видях, ме възхити. След седмица беше на крака. Разбира се, когато моето куче имаше проблем, го поверих на същия доктор. Д-р Стоичков от ветеринарна клиника „Вита“.
И за моя куриер от Спиди се сетих. Пазарувам често онлайн, но имаше период, в който нямах нито време, нито желание. Човекът се притеснил, минал към къщи, за да види дали всичко е наред с мен (истински случай :)).
Пациентите пък хич няма да ги започвам, там е безкрайно. Прекрасни млади хора. Спирам. Няма как да изредя всички чудесни българи, които познавам.
Ми да взема да си проверя грантаджийската банкова сметка 🙂
Мая Живкова
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Бел.ред.: Горният текст е коментар от стената на Мая Живкова във Фейсбук, който публикуваме с нейно разрешение. Мая се е представила си в профила в социалната мрежа по следния начин: „Полит-некоректна и непозитивно мислеща, със свободни коси, отпушени уши и отворени очи“.
https://www.youtube.com/watch?v=ZjVIeGCd20Q
Мая, не им се връзвайте. Емигранството е сложен и дълъг процес. Първоначално всичко ти изглежда черно в България, защото оправдаваш решението си да напуснеш. Идва време и всичко българско ти изглежда най-хубавото и правилното защото започваш да развиваш носталгия. Ако по това време се родят и децата то и те израстват с мисълта за България, като земен рай. Накрая идва един ден, когато помъдряваш, и макар и да те мъчи ностал;гията разбираш, че нещата не са нито толкова черни, нито толкова чудесни. Просто живота ти минава в чужбина и това е. Аз в този период се запознах и продължавам да се запознавам с много чудесни хора в България, а другите ги ценя заради това, че на техен фон блестят моите познати. 🙂