На 21 март 2017 г. пред Президентството в София се провежда пореден протест. Този път участващите в него граждани правят наистина блокаж пред сградата на Президентство, като се връзват един за друг с метална верига. След три месеца незаинтересованост и формални отговори на писмата и сигналите на тези граждани до Президента, на които са отговаряли чиновници, а не държавният глава, протестиращите ограждат, вързани едни за други, входа на Президентството. В протеста участват изпатили си от корупцията в страната, по различни поводи и в различни казуси, български граждани, които са се обърнали към Президента като към последна инстанция, в която са имали надежда.
Протестиращите дори не знаят дали техните писма стигат до Президента. Но повечето от техните писма и сигнали е отговаряла Мая Славчева, директор на дирекция „Канцелария“ в Президентството, става ясно от казаното на протеста. Г-жа Славчева е била попитана накрая дали все пак Президентът е запознат със съдържанието на писмата, на които тя отговаря, а не държавният глава. На което Славчева отговорила, че не знае дали е бил запознат.
Една жена казва на протеста, че Румен Радев е заявил в гр. Роман преди да стане президент, че няма да остане безучастен към никого. Но вече избран като такъв, Президентът, както изглежда, става напълно недостъпен за обикновените граждани. Те няма как да стигнат до него.
Два часа след началото на протеста един от неговите организатори, Вихрен Михайлов, помолва началника на полицаите, които охраняват протеста, да влезе във връзка с президентската администрация, та да изпрати тя най-накрая някого долу, при хората, при обикновените граждани, които явно не интересуват не само чиновниците, но, както със съжаление може да се констатира, и българския Президент. Или пък да се осигури среща на представители на протестиращите с Президента, за което те са апелирали и апелират много пъти. Накрая идва един служител от администрацията, Слави Василев, който е главен експерт към кабинета на Румен Радев. Той разговаря с протестиращите и казва пред тях, че не би трябвало Мая Славчева да подписва отговорите на писмата до Президента, че това не е редно.
Протестиращите връчват на Слави Василев папка с документи, за които също не е ясно дали ще стигнат до Румен Радев. Защото, както казва Василев, той самият нямал достъп до Президента, до него имали достъп само определени лица. Но служителят поема ангажимент да разгледа папката и да провери дали има нарушения, които да касаят президентската институция. Слави Василев казва още на протестиращите, че много хора искат да се срещат с Президента, но не може така – всеки, който иска. Вихрен Михайлов отговаря на служителя от президентската администрация, че протестиращите пред Президентството не са всеки, че те са изпратили много писма и сигнали, на които е отговаряла Мая Славчева, не Президентът. Че са отправили и искане по ЗДОИ до Президенството за това какъв е редът за среща на българския Президент с български граждани, но това искане е останало без отговор. Протестиращите са апелирали не веднъж в своите писма и сигнали до Президента и за свикване на Консултативния съвет по национална сигурност, заради високите нива на корупция в съдебната власт и в други институции, които поставят под съмнение самата държавност, но техният глас въобще не е бил чут.
Служителят от президентската администрация Слави Василев казва на гражданите, с които говори, че няма как Президентството да дава указания на съдии и прокурори какво да правят. „Животът е пълен с несправедливости – казва още той – но има ред. Ние не можем да правим, каквото си искаме, защото иначе този площад може да се напълни с хора, които да кажат пък: „Вие преяждате с власт“. „Това е ясно – казва в отговор Вихрен Михайлов. – Но ние сме тук точно затова, че няма ред“.
Друга протестираща гражданка разказва своята конктретна история и ходенето си по мъките. Което завършило с това, че досъдебни производство е образувано накрая към самата нея, не към тези, които са я ощетили. Нейният случай е само един от многото примери за беззащитността на обикновените граждани пред беззаконието, за това, че те не могат да разчитат на правосъдие в своята държава.
Вихрен Михайлов обобщава накрая, че става въпрос за най-различни казуси, свързани с изпълнителната власт, в частност Министерство на транспорта, със съдебната власт и прокуратурата. Прокуратура, която отказва да образува досъдебни производства и да провери съответните разследвания.
Дали протестиращите ще получат отговор от главния експерт към кабинета на президента Слави Василев, който да не е от същия напълно формален и препращащ вид като отговорите на Мая Славчева, предстои да се разбере. Но това, че колкото и да е натоварен българският президент с важни държавни дела, международни срещи и пр. контакти с официални лица – той не бива да бъде толкова крайно отдалечен и недостъпен за хората, за гражданите на страната, които са повярвали в него и са го избрали за такъв, е ясно и сега. Защото за три месеца писма и протести пред сградата на Президенството, гражданите са успели да постигнат само това един служител от администрацията да слезе и да поговори с тях. Ако някой служител се бе престрашил да излезе и отдели малко време на тия български граждани още при предишни техни прояви, това щеше да спести нерви и време и на двете страни. Щеше да спести и влошения имидж на президента, ако щете, пред тези граждани, които са повярвали в него, че е по-различен, но вече не вярват в това.
Видеозапис с кадри от протеста може да се види тук. Той е направен от самите протестиращи. Нито една медия не праща свой репортер пред Президентството да отрази този протест, въпреки че става дума за протест в центъра на София, който е пореден и който огражда сградата на Президенството за повече от два часа.
