Живеем във времето на Великата информационна революция. С учудване установяваме, че вече ни липсва търпение да изчитаме дебелите томове на Толстой, Дикенс, Дюма и Балзак. Задълбоченият прочит на обширни текстове, който ни се отдаваше до неотдавна, е вече почти невъзможен.
Тук не иде реч за отричане приноса на мрежи като Гугъл, Фейсбук, Туитър или Скайп за добрата комуникация, осведоменост и спестяване на време при ползването им в бизнеса, както и лекотата в споделяне на изживяваните от нас емоции. Защитниците на софтуера твърдят, че те са само сечива, предоставени в служба на човека и ползите им са безспорни. Никой не отрича, че е истинско чудо, за секунди, с едно кликване да намираме информация, която би ни коствала дълги часове ровене в библиотечните каталози и прашасали томове, и особено, ако се касае за сложна научна материя. Но не можем да отречем, че лесния достъп до неизчерпаемия архив на Интернет отслабва неотвратимо паметта ни. Както и мускулите ни, които линеят без необходимото им натоварване. И не е вярно, че компютърът е просто сечиво и технологично продължение на физическото ни тяло и мозък. Защото човекът бавно и незабележимо се нагажда към новата система на информиране и тя започва да замества някои негови много важни функции. За какво да подържаме свежа и дейна паметта си, ако тя е изцяло складирана на място, наричано от програмистите „най-универсалната и най-голямата библиотека на света”? Защо да подържам будно вниманието си, след като с едно натискане на клавиша мога да повикам всеки спомен от тази услужлива машина? Например ученици и студенти, привикнали да кълват информация от лаптопите и компютрите си, без да се насилват и съсредоточат за продължително време, са загубили привичките и способността си да размишляват, защото са приучени да се задоволяват с опознавателното пърхане в мрежата. Те вече имат имунитет срещу размисъл, търпение и продължително съсредоточаване върху прочетеното. И не им е известен начин с наслада да се чете голямата литература, заради самото четене.
Не само паметта става „излишна“ заради интернет. Свободният достъп да всякакви литературни творби прави „излишно“ тяхното четене като книги, особено ако са по-обемни и са написани в съвсем други времена. Мрежата с лекота поема Платон, Омир, Пруст, Шекспир и Пруст, но творбите им едва ли ще се радват на голям брой почитатели. Защо да се четат тези „тухли”, когато в Гугъл ще се намерят опростени, кратки и достъпни изложения за съдържанието им.
Информационната революция е в разгара си. Имаме ли поводи за радост? Ако случващо го приемаме като прогрес – да. Но имаме и повод за тревога, ако прогресът се припокрива с въздействието на интернет върху човешкия мозък и човешките нравит. Поверяваме на компютрите решаването на всички познавателни проблеми, но едновременно с това намалява способноста на човешкия мозък да изгражда устойчива структура на знания. С други думи – колкото по-умен става компютърът, толкова по-глупави ставаме ние.
Организацията на изкуствения разум и роботизацията на човечеството няма как да бъде спряна. Освен ако не се озовем обратно в пещерите, вследствие на ядрена катастрофа или колосален терористичен акт, организиран чрез съдействието и на умните ни помощници. В такъв случай ще трябва да започнем отначало. И отново… с книгите!
Светослав Атаджанов
