Този текст е писан преди изборите и умишлено е пуснат след тях, заради приятелите ми от десните сили. Сега, след като резултатите са ясни, го пускам, като добавям само някои встъпителни думи.
Гражданите трябва да разберат, че техният вот (гласът им) е много скъп. Първо те трябва да се научат да не го дават така, както леките жени се отдават на първия срещнат, а след това и партиите трябва да се научат да се борят за вота точно на този избирател, а не да хлътват по любовта на лековерните.
Дори да бях най-бедният в света, не бих си продал гласа. Сигурен съм, че и повечето от моите приятели, честни хора, не биха го направили. И не защото в закона правилно е записано, че купуването и продаването на гласове е престъпление. А защото разбират ценността на вота си. Но разбират ли го това политиците?
Разбират ли кандидатите за парламента какво престъпление е скрито зад думите: «Гласувайте за малкото зло, но само гласувайте!»
Познавам доста кандидати за депутати от различни партии (практически от целия политически спектър). Почти всички те ме убеждаваха, че е добре е да гласувам, защото страната е в опасност, вместо да ми предложат нещо ново.
И дори най-младите партии, новосъздадените, не ме привличат с нови идеи и устави, а също ме плашат с другите, с голямото зло.
Почти единственото, по което се различават, е това, че ми посочват различни заплахи – едни ме плашат с нов мандат на Буда, други – че БСП се завръща, трети – че фашистите стават голяма сила, четвътри – че Турция ни се меси, пети – че Путин подрежда изборите у нас и т.н.
Сякаш основният слоган на тези избори е: “Гласувай за малкото зло, че иначе идва още по-голямо!”
И гражданите гласуват години наред или за новото, или за малкото зло. Но до следващите избори новото и малкото зло порастват и много от хората, уплашени от избора си, напускат държавата, а тези, които остават, се отчайват и губят надежда.
А спасение има. И като доказателство ще споделя предизборните си мисли.
Разбираемо за БСП (и за нейни партии-клонинги) не бих гласувал, защото това е партия на милионерите, а не на левите. И само това, че вдигнаха един-два пъти пенсиите, кара електоратът им да се надява, че ще се върне времето от тяхната младост.
ГЕРБ, както и „Атака“, и разните други патриоти, са лидерски партии, в които единици имат думата.
Приятели ме съветват да гласувам за ДОСТ, за да се разбие ДПС, но аз съм против създаване на партии на етническа основа, защото това разделя българските граждани. (Тук ще добавя, че точно поради тази причина съм и против избирателен район «Чужбина», защото отново ще се делим – този път на заминали и на останали. Далеч по-ефективно за интересите на нас за граница би работило едно ново отделно министерство).
За РБ2 около Кунева няма как да гласувам, защото, както вече не веднъж съм казвал (линк) – на нея и на хора, които не държат на обещанията си, няма как да дам гласа си.
На предишни избори съм гласувал за съвсем малки партии, но за съжаление те пък дори не достигат до 1% и така гласът ми се брои единствено, за да увеличи субсидиите на големите (вж. тук). Или пък, както стана преди последните избори, партията, за която исках да гласувам, не можа да участва, защото с трикове не й признаха необходимите 2500 подписа, за да бъде регистрирана за изборите.
За съмнително бързия възход на Марешки практически нищо не знам – не съм пълнил в резервоара си нафтата му, не съм клиент на аптеките му.
И така в списъка ми остават единствено „ДА България“ и „Нова Република“.
За съжаление, въпреки че водачите им призовават да се обединим и гласуваме, поради тежкия политически момент, самите те не успяха да се разберат между себе си. И дадоха най-лош пример за избирателите си, като настроиха довчерашни съмишленици един срещу друг.
Ето защо питам (не само аз) лидерите на „ДА България“: След като за вас няма ляво няма дясно, а има една цел, как не успяхте да се коалирате с най-близките до вас?
От тях не чух задоволителен отговор, ето защо естествено изборът ми се спира на Нова Република (ДСБ). Но пък те, като част от Реформаторския блок, бяха патерица на Борисов.
Затова въпросът ми към тях е: След като толкова време правихте компромиси и подпирахте ББ, защо не успяхте да извоювате своето поне в две-три най-важни направления, каквито са изборния закон, съдебната реформа, медиите? Да бяхте поставили своите условия – а ако ГЕРБ не се съгласят, да напуснете коалицията. Всички ваши победи, с които се гордеете, са лесно обратими при непроменените основополагащи закони.
Например за Изборния кодекс бе достатъчно бюлетината «Не гласувам за никого» да е ефективна, а не както е сега, фиктивна. И днес положението би могло да бъде различно. Защото тази опция можеше да даде сила на избирателя да разчисти политическото поле от статуквото (в Еврочикаго пишем от години за това – вж. тук).
И защо не можахте да се преборите поне за няколко (пък били и те популистки) промени в съдебната реформа – например за въвеждане на закони за корупцията, при които за съобщилите за нея се дава награда (от 2 до 5% от спасените средства), както е в Румъния. Можехте да предложите медиен закон, защитаваш прозрачността на финансирането им и възможността да бъде чут гласа не само на големите партии.
И обикновените хора, всички избиратели биха скочили срещу всеки, който се опита в последствие да отмени тези правила.
Не би трябвало да отстъпвате и за електронното гласуване в чужбина (или по пощата) поне в страни, където това е практика – като в САЩ и Австралия.
А сега дори и да влезете в бъдещия Парламент, то какво ще означават вашите 5% срещу 95%?
Обръщам се към всички мислещи политици: Разберете си основната грешка – моят глас, както и гласът на честните и достойни хора, е много скъп. Дадем ли ви го на избори и след това бъде обезценен от ваши решения, то практически вие извършвате същото престъпление, каквото е купуването на гласове.
Аз с удоволствие бих дал гласа си за Петър Славов, който единствен от депутатите изпълни обещанието си пред мен и внесе в НС предложения от читатели на Еврочикаго законопроект за изменение на Закона за българите в чужбина (линк). Бих гласувал с чиста съвест за него, но за съжаление ние зад граница не можем да гласуваме с преференции*.
Не искам да дам гласа си за «малко зло», а за точните хора.
И партиите трябва да се борят за моя глас, а не да купуват ефтини гласове. Защото ефтините гласове отиват при този, който плаща повече. Моите бъдещите избранници също би трябвало да се преборят за обезценяване на гласовете на неграмотните, чрез задължението за знание на български език, както това е записано в Конституцията.
И нека не забравяме, че в очите на хората (не само у нас, но и по света) не е легитимна власт, избрана с 15-20%, пък дори и това да е позволено от закона. И който с гласа си помага за легитимиране на злото, то той не е жертва, а е съучастник**.
Не, не призовавам хората да не гласуват на 26-ти, а да си ценят гласа. И да не го използват само веднъж на 3-4 години по избори, а да издигат глас всеки ден. Защото той е най-ценното, което ни е дадено от демокрацията. С гласа си можем да променим много неща. И гласът на Еврочикаго, колкото и да е приглушен сред общия шум, вече е доказал това. А политиците са длъжни да се вслушват в гласа на народа. Защото никога не трябва да забравяме, че в Хартата за правата на човека е вписано и правото ни на бунт.
„Правата на човека да бъдат закриляни от закона така, че човек да не бъде принуждаван да прибягва към бунт срещу тиранията и потисничеството като към последен изход.’’
Парламент без представители на автентичното дясно, какъвто се очертава след 26 март, несъмнено ще приближи такъв момент.
И се надявам най-после да стане ясно, че половинчатите мерки не работят – ако не можем да се спасим от ефтините избиратели (и политици), трябва да се промени системата.
П. Стаматов
* Отгоре на всичко и за резултатите от референдума за мажоритарен вот се прави всичко възможно да бъдат забравени, ако може и заметени под килима.
** Джордж Оруел е казал: «Народ, който избира корумпирани, самозванци, крадци и предатели, не е жертва! Съучастник е!
