По времето на тоталитаризма, а за некои на „социализЪма”, депутатите в Народното събрание мълчаливо и единодушно вдигаха ръка, а всички „изказвания” предварително се пишеха или одобряваха в ЦК на БКП, и им се раздаваха. Но достатъчно бе да се обяви Демокрацията със свободата на словото, и в институцията Парламент се зароди вакханалията на номенклатурата и нейните издънки, от устата на които хвърчат слюнки в изблик на радост от осъзнаването на собствената си безнаказаност, тоест неприкосновеност. Вслушвайки се в главозамайващите им слова, имаме чувството, че още малко и ще умрат от еуфоричен пристъп на кесонна болест. Докопали се до поредната номенклатурна ясла, направо подлудяват, както от възторг, така и от страх, че могат да загубят всичко, ако някой с по-дебел задник ги измести от копанята. Наместили се вече в меките кресла, те се плашат до смърт от нови избори и биха направили всичко, за да няма такива. Биха се радвали да превърнат депутатските си мандати в пожизнени и дори наследствени, както в Камарата на лордовете. Те са тези, които „приватизират” за жълти стотинки предоставените им ведомствени жилища и сами си определят заплати, несъизмерими със средните за страната. Участват в тъмни афери и измислят и гласуват нови и нови антинародни по същността си закони, за да се закрепят на местата си.
Как прекрасно щяха да си живеят, ако никой не знае за далаверите им. За това преди всичко трябва да се озаптят медиите. Но като се избере такъв диктатор, който няма да ги разгони или не дай Боже да ги изтрепе. Защото средствата за масово осведомяване би следвало да се закрият, ако не служат на властта им. Господа-другарите „народни представители” не желаят да дават отчет на никого, дори и за собствения си вот, поради което за ключови закони е въведена процедурата на тайното гласуване. Тайна остава и за избирателите и колегите им, „за” или „против” гласуват.
Страната ни се разграби в мащаби, които никой не бе и сънувал. Класическият ленински лозунг „Граби награбеното” се трансформира в новия „Граби ограбените”! Със закони, създадени от от същия този „парламент”. След 10 ноември 1989 г. в нелегалност излезе гигантската, добре отработената машина на страната Номенклатурия в икономиката ни, здраво свързаната със сегашна невидима „партийна” номенклатура на разроилата се в дъщерни партии БКП. Предишният политически терор и диктат се замени с икономически. Срещу народа се разрази икономически терор в духа на добрите стари времена. Някога Партията се съгласяваше да храни своите роби, но хора, осъзнали свободата си, тя вече няма намерение да храни. А Номенклатурия, както и преди, ще храни само себе си; и за послушанието и слугинажа си ще се захранва от ЕС и САЩ. Народът, отучил се да мисли, нека мре. Той вече на никого и за нищо не е нужен. Поради това се изнизва в чужбина или отмира постепенно.
Комунистите дойдоха на власт през 1944 г. като завоеватели и 45 години се държаха господарски с народа. Когато осъзнаха, че тяхното време си е отишло, те се разбягаха, след като за пореден път ошушкаха това, което е останало след управлението им. Но парите на партията останаха в сигурни ръце. А тези, на които бяха връчени, но неоправдаха високото доверие – показно разстреляни. И е безсмислено да се търсят. Защото Световната революция, за която мечтаеше Ленин, е вече факт. Доларът е окупирал целия свят. Срещу него са безсилни всички средства за борба с окупатор. Не може да се смачка с танкове или тероризира с партизански отряди. Него може да го победи само по-силна валута. Но как да се създаде такава валута, след като всичкото богатство на бившите социалистически страни е превърнато в злато, съхранявано в анонимни сметки в банковите трезори на САЩ и ЕС. Комунистите изчезнаха също тъй внезапно, както се появиха някога през 1917 г. Разтвориха се може би в същите или подобни световни структури, които преди време ги изсипаха в Русия и цяла Европа.
Сегашните ни правителства и парламенти са или ариегард на преминалата в нелегалност бивша номенклатура, или авангард на новата номенклатура, излизаща от нелегалност. Все още е доста смътно. Но едно е съвсем ясно. Повече няма да се строи комунизъм!
И на това сме благодарни…
Светослав Атаджанов
