На 19 април, сряда, от 18:30 часа местно време, в галерия „Етюд“ в София (пл. „Журналист“, ул. „Цанко Церковски“ 34) се открива изложбата „70 години Русчо Тихов“.
Русчо Тихов е самобитен артист с богат и неординерен творчески път. Роден е в София на 11 май 1947 г. Има много таланти, но издава първата си книга, написана в началото на 60-те в Клермон-Феран, Франция, чак на 63-годишна възраст. Учил е във Френската гимназия в София и в Университета в Клермон-Феран. Работил е като редактор в алманаха „Апропо”, като преводач на емисиите за чужбина на БНР, превеждал е от френски романи, пиеси и друга художествена литература. Автор е и на книгите „Праволинейна инерция” /2010/ и „Някога“ /2013/. Първата му изложба с асамблажи и колажи, която се открива на 19 април в галерия „Етюд“ и ще бъде закрита на 11 май, съвпада с неговата 70-годишнина.
Мирослав Христов за изложбата на Русчо Тихов:
Изкуствоведите биха отредили място на Русчо Тихов сред представителите на течението ар брют (от френски – „сурово изкуство“, наричано още аутсайдер арт). Терминът е въведен от френския художник Жан Дюбюфе през 1945 г. и в най-общи линии се отнася за самоуки художници, маргинали без художествено образование и хора с психологически проблеми, чието изкуство е извън установените естетически норми.
В ар брют произведенията липсва влияние от определена художествена стилистика, автентични са в истинския смисъл на думата, а самите художници обикновено биват „открити“ в късна житейска възраст. Русчо Тихов не е изключение. За разлика от въпросните аутсайдери обаче, които най-често виреят далеч от артистичните кръгове, той винаги е бил заобиколен от хора на изкуството. В края на 60-те години бяга в Париж, където освен, че общува с Юлия Кръстева, пише и романа „Праволинейната инерция“ (не вижда бял свят по време на цензурата, издаден е четири десетилетия по-късно от изд. „Парадокс“ през 2010 г.). Преди две години пък издателството на Софийския университет публикува книга с неговата поезия, писана по време на младежките му години, когато той е в обсега на друга позната личност – Константин Павлов.
Изложбата е разделена символично-иронично на два времеви периода – ранния и късния „ренесанс“ на Русчо Тихов. Ранният е от преди тридесет години и включва колажи на основата на класически творби, чиито подредени светове са внезапно захвърлени в бездната от появата на Голото женско тяло – инструмент за манипулация над всички условности. Късният ренесанс е от последните три години и включва редица колоритни асамблажи, изработени с детски играчки и предмети от бита – капачки от водка „Аляска“, тигани, части от тенджери, мъниста, сувенири и други. На преден план е преднамерената естетизация на кича, изпълнена с педантичен подход към детайлите, които се надсмиват над всяка претенциозност и се застъпват за неизживяното детство на света.
Кой е Русчо Тихов? Той е класик за всички онези, които го познават. Той е всичко останало, но не и тих. Вероятно ненавижда тишината, тъй като я намира за скучна и посредствена, особено ако зад нея не стои някой красив буронесен облак, който да й прави сянка.
Диана Попова за колажите на Русчо Тихов:
Колажите на Русчо Тихов на пръв поглед са невинна гавра с класиците. Репродукции на христоматийно популярни картини са „обогатени“ с елементи на „чиста“ порнография. Разбира се, от това на класиците нищо не им става, защото по принцип са недосегаеми. Ние обаче може и да ги „прочетем“ по нов, актуализиран, адекватен на времето, средата и мисленето ни начин.
При колажите на Русчо Тихов интересното се случва не толкова на повърхността, т.е. в резултата, колкото в подхода към него – в системата от манипулации на образа. А те вървят по цялата гама от „превод” през „редактиране” до „цензуриране”.
Още информация за Русчо Тихов – вж. ТУК.
