.
Тишината като късове отронва се.
Съдба прииждаща, като сълза напираща.
Но топло е в моята душа и сгушва се.
Липсват ми ръцете ти, очите ти, устните ти.
Като съдба създадена, галеща моите сетива.
Искам да тичам под звездите и дъжда.
Радостта да ме обгръща и мечтите да докосвам.
Като съдба и мислите, дъга пъстроцветна.
Прегръщам те и сърцето усилено бие.
В съня си те гоня с вятъра и в небесната синева.
Моравите зелени… Толкова си красива.
Косите ти разпилени и на табуна ритъма.
Препускат в мене и докосвам цветове.
На щурците слушам песента, толкова искрена.
Като съдба, нестинарки танцуват върху жарта.
Два свята като белия и червен конец.
Привързвам в моята душа.
Като съдба…
Нури Джурин
