Аз съм подписвал тази Конституция и зная какво пише в нея. Не съм изряден. Не ми е за пръв път, надявам се и за последен. Цитирам норми на Конституцията и в скоби поставям бележки.
КОНСТИТУЦИЯТА
(Субективно подбрани права на гражданите)
Чл.25 (5) Българските граждани, пребиваващи в чужбина, са под закрилата на Република България.
(Въпрос: За хората с двойно гражданство това също е валидно. Има ли такъв случай?)
Чл.26 (1) Гражданите на Република България, където и да се намират, имат всички права и задължения по тази Конституция.
(Въпрос: Би трябвали хората с двойно гражданство да имат същите права. Така ли е?)
Чл. 28 Всеки има право на живот. Посегателството върху човешкия живот се наказва като най-тежко престъпление.
(Глава втора.
ПРАВИЛА ЗА ДВИЖЕНИЕ ПО ПЪТИЩАТА
Раздел I.
Общи правила
Чл. 5. (1) Всеки участник в движението по пътищата:
1. с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди;
Така ли е? Вижте издадените присъди за убийство на пътя. Как е спазен текста от Конституцията?)
Чл. 33 (1) Жилището е неприкосновено. Без съгласието на обитателя му никой не може да влиза или остава в него освен в случаите, изрични посочени в закона.
(Въпрос: Битовата престъпност е системно нарушаване на Конституцията, а тя има пряко действие. Тук няма никаква уговорка – влязъл и взел 20 лева, значи няма значение. Конституцията е нарушена!)
Чл. 36 (1) Изучаването и ползването на българския език е право и задължение на българските граждани.
(Това въобще не се спазва!)
(3) Случаите, в които се използва само официалния език, се посочват в закона.
(Не намерих някъде да пише, че в Избирателния процес се използва само български език!)
Чл.37 (2) Свободата на съвестта и на вероизповеданието не може да бъде насочена срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала или срещу правата и свободите на други граждани.
(Въпрос: Сюнетът винаги ли се прави от медицински грамотно лице? Възможно е. Питам. Това засяга мюсюлмани и евреи.)
Чл.42 (1) Гражданите, навършили 18 години, с изключение на поставените под запрещения и изтърпяващите наказание лишаване от свобода, имат право да избират държавни и местни органи и да участват в допитвания до народа.
(Въпрос: Поставен ли под запрещение неграмотен човек? Та той може да подпише нотариален акт или друг отговорен документ, на доверие. Без да знае какво пише в него!)
Чл. 43 (1) Гражданите имат право да се събират мирно и без оръжие на събрания и манифестации.
(Въпрос: Къде в българското законодателство има определение на „събрания и манифестации“? Къде в българския закон е определено какво е „оръжие“?)
Чл. 44. (1) Гражданите могат свободно да се сдружават.
(Какво значи сдружават? Намерете ми го в закон. Ще Ви благодаря.)
Чл. 45. Гражданите имат право на жалби, предложения и петиции до държавните органи.
(Въпрос: Кои закони уреждат това право за „жалби, предложения и петиции“ Какви са наказанията, ако те не се спазват? Само питам.)
Чл. 46. (1) Бракът е доброволен съюз между мъж и жена. Законен е само гражданският брак.
(Въпрос: Какво е отношението на тази норма към браковете между хора с различна полова ориентация? Примерно – обичам една водосточна тръба и как мога да сключа брак с нея?)
Чл. 47. (1) Отглеждането и възпитанието на децата до пълнолетието им е право и задължение на техните родители и се подпомага от държавата.
(Въпрос: какво значи пълнолетие, ако жената може да роди, а мъжа да я оплоди? Ако нормата е нарушена, какво следва?)
Чл. 48. (1) Гражданите имат право на труд. Държавата се грижи за създаване на условия за осъществяване на това право.
(Въпрос: Какви са задълженията на държавата и в кои закони са отразени?)
(5) Работниците и служителите имат право на здравословни и безопасни условия на труд, на минимално трудово възнаграждение и на заплащане, съответстващо на извършената работа, както и на почивка и отпуск, при условия и по ред, определени със закон.
(Къде е този закон и кой се грижи за неговото изпълнение? Как се наказва недобросъвестния работодател? Какво следва, ако не се изпълни?)
Чл. 49. (1) Работниците и служителите имат право да се сдружават в синдикални организации и съюзи за защита на своите интереси в областта на труда и социалното осигуряване.
(Колко синдиката действат в частните фирми? Къде има статистика по въпроса?)
(2) Работодателите имат право да се сдружават за защита на своите стопански интереси.
Чл. 50. Работниците и служителите имат право на стачка за защита на своите колективни икономически и социални интереси. Това право се осъществява при условия и по ред, определени със закон.
(Има ли статистика за стачките в частите фирми и как се ползва тя от правителството?)
Чл. 51. (1) Гражданите имат право на обществено осигуряване и социално подпомагане.
(Има ли закон, в който да е развито това право и кой е той?)
Чл. 52. (1) Гражданите имат право на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ, и на безплатно ползване на медицинско обслужване при условия и по ред, определени със закон.
(Коя парламентарна структура следи изпълнието на тази норма?)
Чл. 53. (1) Всеки има право на образование.
(Кои закони уреждат това право? Кои институции следят за неговото спазване? Какви санкции са предвидени за неспазването му?)
(2) Училищното обучение до 16-годишна възраст е задължително.
(Кои закони уреждат това задължение? Кои институции следят за неговото спазване? Какви санкции са предвидени за неспазването му?)
Чл. 57. (1) Основните права на гражданите са неотменими.
(Щом като са неотменими, защо КС не може да бъде сезиран от гражданите за тяхното нарушаване? ВИЕ, ОБИКНОВЕНИ ИЗБИРАТЕЛИ, ИМАТЕ ЛИ ИДЕЯ ЗА РАБОТНОТО НАТОВАРВАНЕ НА ЧЛЕНОВЕТЕ НА КОНСТИТУЦИОННИЯ СЪД И ЗА ТЕХНИТЕ ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ И ПРИВИЛЕГИИ СЛЕД КАТО СА ИЗЛЕЗЛИ ОТ КС?)
(2) Не се допуска злоупотреба с права, както и тяхното упражняване, ако то накърнява права или законни интереси на други.
(Щом като не се допуска злоупотреба, защо КС не може да бъде сезиран от гражданите за тяхното нарушаване? ВИЕ, ОБИКНОВЕНИ ИЗБИРАТЕЛИ, ИМАТЕ ЛИ ИДЕЯ ЗА РАБОТНОТО НАТОВАРВАНЕ НА ЧЛЕНОВЕТЕ НА КОНСТИТУЦИОННИЯ СЪД И ЗА ТЕХНИТЕ ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ И ПРИВИЛЕГИИ СЛЕД КАТО СА ИЗЛЕЗЛИ ОТ КС? НЯМАТЕ, РАЗБИРА СЕ. СТАВА ДУМА ЗА ТЪРТЕИ.)
(3) При обявяване на война, на военно или друго извънредно положение със закон може да бъде временно ограничено упражняването на отделни права на гражданите с изключение на правата, предвидени в чл. 28, 29, 31, ал. 1, 2 и 3, чл. 32, ал. 1 и чл. 37.
(Може ли някой да ми обясни защо в гласоподавателите в Турция гласуваха при последните избори при положенвие, че в Турция има извънредно положение?!)
Чл. 58. (2) Религиозните и другите убеждения не са основание за отказ да се изпълняват задълженията, установени в Конституцията и законите.
(Защо се поставя въпросът за високоговорителите по минаретата, които нито са свързани с традицията на Мохамед, ДА СЕ СВЕТИ ИМЕТО МУ, нито с практиката на религията. Смущават цели квартали с техните възгласи. Или както е указано – с човешки глас, или премахмане на говорителите, или събаряне на минаретата.)
Чл. 60. (1) Гражданите са длъжни да плащат данъци и такси, установени със закон, съобразно техните доходи и имущество.
(Не плаща данък в държавата, няма право на глас.*)
Чл 65 (1) – НАРОДНИЯТ ПРЕДСТАВИТЕЛ ТРЯБВА ДА Е НАВЪРШИЛ 21 ГОДИНИ.
Чл 93 (2) – Президентът трябва да е навършил 40 г. и последните 5 години да е живял в страната.
.
Петко Симеонов
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
* Бел.ред.: Мнението, че неплащането на данъци в България трябва да се обвързва с правато на глас, се споделя за съжаление от не малко българи в страната. Въпреки че то противоречи на цитирания от автора чл.26, ал.1: „Гражданите на Република България, където и да се намират, имат всички права и задължения по тази Конституция“.
Уважаеми Петко Симеонов,
Онова, което наричате „Конституция-„та, Конституция ли е?
Щото, доколкото е ноторно известно, самото Велико Народно събрание, приело въпросния текст, до края на мандата си не беше обявено с решение на собствената му Мандатна комисия за легитимно.
Ерго, възможно ли е нелегитимно Велико Народно събрание да приеме легитимна Конституция?
Не е ли този казус подобен на едно абсурдно определение на Фирменото отделение на Софийския градски съд от 10 април 1990 г.:
„Преименува Българската работническа партия-комунисти в Българска комунистическа партия, преименува Българската комунистическа партия в Българска социалистическа партия„?
В първия случай – с нар. „Конституция“ – при наличие на липсващо решение на Мандатната комисия (…) нелегитимиран парламент „приема“ проект на текст за основен закон…
При втория случай – с БРП/к-БКП-БСП благополучно съдията от Фирменото отделение на Софийския градски съд си затваря очите за факта, че БРП/к (единствената легитимно регистрирана навремето комунистическа партия) още през 1953 година Е БИЛА ПРЕКРАТЕНА, наред с няколкостотин други юридически лица с нестопанска цел(уви, съдия Логофетова почина междувременно – тя щеше да потвърди този юридически факт).
Горните тарикатски маньоври могат да заблудят мнозина – в случая-едно цяло зомбирано население, което вече над четвърт век гласува редовно на ИЗБОРИ БЕЗ ИЗБОР за „По-малкото зло“…