Интервю на Георги Николов с Драгомир Шопов
– Драго, съвсем неотдавна в Англия стартира по инициатива на в. „Будилник“ – Лондон и лично на неговия издател, инж. Емил Русанов, чудесен клип за България. В центъра му е хип-хоп песента по твой текст „Ще се върнем“. Доволен ли си от тази изява, която е добронамерен мост между родината и нашите сънародници в кралството, и би ли продължил това успешно начало?
– Разбира се, че съм доволен. Оценявам високо всичко, което инж. Емил Русанов, издател на вестник „Будилник“ в Англия, и хората около него правят, за да не изтлява обичта към родината, уважавам усилията, които полагат, за да култивират у младите българчета там любов и привързаност към българското. С инж. Русанов няколко пъти разговаряхме по телефона и съм благодарен за добрите думи, които каза за моя текст. Имах възможност да видя клипа по Би Ти Ви и да чуя чудесните изпълнения на едно 9-годишно момиченце, родено в Лондон, и на неговия по-голям партньор. Говорейки за клипа, ми се ще да кажа, че при обявяването му в телевизията би било редно, да не кажа задължително, да се посочат имената на авторите на песента. Това се отнася за което и да е излъчено произведение – поезия, музика, проза… Надявам се, че грамотните хора го знаят, за разлика от някои телевизионни водещи.
– Мислиш ли, че съвременната ни литература се познава добре в диаспората и трябва ли? За изпращането на книги по света нашите официални иституции все нямат пари, а когато се опитах да направя това за българите в Коста Рика, бях посъветван да дам томовете на някого, който отивал там. С подобно измиване на ръцете докъде ще стигнем и какво трябва да се направи?
– Стойностната съвременна българска литература би трябвало да се познава по-добре в диаспората. Никак не ми звучат убедително оправданията на някои институции, че нямало пари за това. За какви ли не излишни прояви пари винаги се намират. Нали знаем какво се заплаща за изпълнението на някои чалгаджийски „светила“. Нали знаем колко струват на данъкоплатците филмите, които сега се произвеждат у нас и които като по правило са изключително слаби, просто негледаеми. Нали знаем какви огромни суми отиват за пошлите телевизионни формати, които принуждават възмутените зрители да натискат копчетата на своите апарати… Много може да се пише и говори на тази тема. За съжаление, голямата българска литература е трън в очите на онези, от които зависи тя да стигне до нашите съотечественици извън граница.
– В САЩ, Франция, Англия, Канада, Германия и пр. творят писатели с български корен, дори вече имат свой задграничен литературен съюз. Трябва ли да им обърнем по-голямо внимание и по някакъв начин трайно и практически да ги приобщим към духа, проблемите, неволите и надеждите на съвременна България?
– От твоите интервюта с живеещите и творящи в чужбина български писатели, събрани в новата ти книга „Послания за бъдното“, става ясно, че те са добре запознати с трудните условия на живот в днешния свят и в България. Ето, например, какво казва поетесата Василка Хаджипапа от Кипър: „Борбата за оцеляване застава в центъра на човешкия живот, измествайки морални повели, а и духовни търсения. Вече за съжаление и трайните ценности като солидарност с другия, човеколюбие, грижа за ближния, не само са заплашени, но са на изчезване“. А Михаил Михайлов от Намибия пише за духовния климат у нас: „Увлечени в консуматорска надпревара с времето, хората престанаха да търсят високоморална, стойностна литература. Да бъдеш достоен писател в България е трудно, много трудно“.
– Ти, заедно с г-жа Благовеста Касабова, взе участие в миналогодишния форум на Асоциацията на българските училища по света и взаимният интерес между литературата и образованието е налице. Не е ли време да се осъществи такава среща и с Асоциацията на българските медии по света? За да отделят те повече място по страниците и в радиоемисиите си за запознаване с нашите стойностни писатели, новоизлезлите им заглавия, с подбрани поетични страници и кратки белетристични творби?
– Този форум беше много интересен и поучителен за мен и за Благовеста. Срещнахме се с наши преподаватели, които от години работят в чужбина. Те споделиха с голямата аудитория своя богат педагогически опит, с конкретни примери показаха каква е представата за България у техните ученици, някои от които до този момент не са посещавали страната ни. Пожелаха да се направи необходимото, за да получат повече книги от наши автори. Обърнаха се към Писателския съюз с молба да им помогне за това. Някои от учителите разказаха за условията на живот в напредналите държави, за помощта, която им оказват различни организации и личности, за пълноценния живот на диаспората. Имаха конкретни искания към Министерството на образованието и науката, чиито представители обещаха да направят необходимото, за да удовлетворят тези искания. Мисля, че би било полезно подобна среща да се осъществи и с работещите в българските медии по света. За да бъдат те по-пълно запознати със състоянието на нашата днешна литература и да може тя да присъства по-активно в тези медии.
– На някои автори, които се пишат български, от разни фондации и сдружения финансово бе присвоено правото да олицетворят отечеството, превеждат ги и ги тиражират. А други наши творци продават личните си библиотеки, за да се изхранват. Ще се промени ли според теб това положение и кой трябва да се събуди от чиновническата си летаргия?
– Тази констатация е вярна и твърде тревожна. Вече стана дума за купените писатели. Щом не си продал съвестта и таланта си, щом не протягаш ръце за просия, щом си запазил своята чест и достойнство, щом като творец не подражаваш на чужди образци, много далече от нашата духовна закваска, си обречен да живееш бедно. Държавата не обръща внимание, писал съм го неведнъж, на талантливите писатели. Те никога не биха могли да бъдат клакьори на която и да е власт, нито да отричат, подчинени на конюнктурата, това, в което са се клели и което са писали преди т.нар. демократични промени. Рисувам картина с доста черни краски. За да се промени този цвят, трябва да се предприемат много сериозни мерки.
– Какво би пожелал на нашите творци по света и на нашите сънародници там? Може би – да се върнат някога, както изразява надежди твоята песен, и разбира се, да обичат България. Докато още я има на картата на света, разпродавана безогледно от всякакви политически безродници…
– Добре би било, ако повечето от тях се завърнат в родината си. Но ме смущават откровените признания на някои, че никога не биха се върнали тук, защото животът в България не е такъв, какъвто биха искали да бъде. Върху тези думи трябва да се позамислим всички. И с общи усилия, пренебрегнали всякакви политически страсти и финансови зависимости, да се обединим около спасителната идея – доброто на България и на народа ни. България свободна, демократична и независима! И дано най-сетне да получат заслуженото всички, които в тъмните години на прехода безогледно лъгаха и крадоха бедния народ: корумпирани политици, съмнителни олигарси, отцеругатели и търгаши със святото българско слово, жалки чуждопоклонници, готови да изтъргуват България, както впрочем някои успешно го правят. Много искам да вярвам (ах, как изтънява нишката на вярата ми!), че ще доживеем времето, когато променената ни родина ще може да прегърне своите деца, завърнали се отдалеч. За да останат те завинаги при нея.
(Със съкращения)
