Разказ на Стоян Вълев
Сметката бе умопомрачителна, но такива бяха този месец и на всичките им съседи.
Споделяха си за злото, което пак ги бе сполетяло вкупом, но всеки трябваше сам да се спасява.
– Живеем като в кръгова отбрана – изпъшка Генади.
Катя мълчеше, тя вече мислеше усилено как да се спасяват.
Да вземат на заем? Нямаше от кого – всичките им бивши колеги, приятели и познати бяха бедни като тях.
А да протестират или да откажат плащането, даже не си и помисляха – знаеха, че ще бъдат смазани.
– Този път няма спасение! – формулира положението Генади.
– И какво – да мрем ли? – попита тихичко Катя, жена му.
– Щом трябва – ще мрем! – сопна се Генади.
Никога не бяха си говорили по този начин, но сега и двамата осъзнаваха, че отърване няма.
В квартала тях двамата ги наричаха Гълъбчетата, защото все вървяха двамата, винаги тихички и кротички, както се казваше – и на мравката път сторваха.
Отстъпваха, отстъпваха, но сега нямаше накъде.
– Ще трябва да се мре!.. – прошепна Генади, а Катя заплака.
После ежедневните грижи ги погълнаха и сякаш забравиха за сметката.
Генади пак отиде в офиса на фирмичката, която обслужваше като счетоводител, но не се бави дълго и се прибра.
Вечерта Генади вдигна кръвното, а на сутринта за първи път от толкова години Катя реши да отиде сама до супермаркета за хляб – гълъбчетата друго и не купуваха, парите им все не стигаха…
Тръгна Катя бавно и полека, а хората от блока я гледаха удивени – от много години не я бяха виждали сама. Толкова изненадани бяха, че не им оставаше време да попитат защо е така, къде е Генади…
Катя усещаше воя на незададените въпроси, вървеше и си мълчеше – какво да каже?
Влезе в магазина, купи хляб и тръгна да се прибира.
Влезе в апартаментчето и мигом усети, че нещо се е случило. Изтърва хляба. Не се наведе да го вземе, защото усещаше – страшното предстои.
Не посмя да го повика, защото сякаш знаеше, че той вече не може да й отговори.
Вървеше бавно и очите й шареха.
Откри Генади, обесен в банята.
Когато все пак се дотътри до холчето и седна на любимото си място, видя бележката:
„Мила, нежна и прекрасна.
Пари за сметката намерих – оставил съм ги в гардероба.
Тези пари аз ги откраднах. Няма да ти кажа откъде, щото ти ще отидеш да ги върнеш.
Плати сметката и свиквай да живееш вече без мене, защото аз извърших грях и се наказах…
Целувам те и знай, че в последните си минути съм мислил за теб.
Генади”.
Катя не усети как излезе на терасата и полетя като гълъбче надолу.
Не успя да разпери крила, а разтвори само ръцете си, сякаш за да прегърне Генади още като го срещне…
.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
* Още от същия автор – вж. тук.
.
