ИЗКАЗВАНЕ* на историка и журналиста, д-р ГОРАН БЛАГОЕВ, на Кръгла маса „ПОГЛЕД В МИНАЛОТО, КРАЧКА В БЪДЕЩЕТО“, провела се на 15 май 2017 г. в прес-клуба на БТА в БОСИЛЕГРАД. Кръглата маса е по повод стогодишнината от ПОГРОМА в Босилеградско по време на Първата световна война.
Помолих да взема думата като допълнение към това, което каза Н.П. консулът на България в Ниш, по повод двамата отсъстващи (б.р.: Изказването на консула Едвин Сугарев – вж. тук.). Приемам за въпрос на дипломация спестяването на още двама отсъстващи – Вранския митрополит Пахомий и Софийския митрополит и Негово светейшество патриарх Български Неофит, който, предвид здравословното си състояние, можеше тук поне да изпрати свой епископ. Такъв, какъвто Гражданският комитет „Западни покрайнини“ от две седмици молеше, на вчерашната панихида в храма „Света Неделя“ да присъства (14.05.2017 г., вж. тук), за да придаде подобаващо високо ниво на това възпоменание, и какъвто от Софийска епархия не беше оторизиран да присъства на тази панихида.
Защо Българската църква отсъства от тези възпоменания, е ясно. Струва ми се, че нямаме заблуда защо и Вранският митрополит Пахомий, в чиято епархия сега се намира Босилеград, отсъства. И не даде благословия в църквата на Босилеград – същият този Босилеград, който преди сто години изпитва ужаса на погрома – да има заупокойна панихида, ако не от български и сръбски духовник, то поне от местните свещеници. Ясно е, но все пак струва ми се, в името на историческата ни памет, прочита на историята – да кажем защо този човек наистина отсъства.
И струва ми се, че самият той е дал отговора в един сборник, който излезе през миналата година и който се нарича „Бугарска окупация Юга Сърбие в Първом светском рату“. Мисля, че няма нужда да го преведа, но все пак да го преведа – „Българската окупация на Южна Сърбия през Първата световна война“. Сборник, който е издаден с активното участие на Вранска епархия. Не зная колко специалисти има във Вранска епархия по военно дело, но това, което чета по отношение на българската църковна история и въобще църковната история на района, ме кара да се съмнявам колко специалисти имат по църковна история във Вранска епархия. Ще цитирам само две статии. Едната на човек, който се казва Небойша Стоянов, от православната епархия във Враня, и се казва „Българизацията на сръбската общност в Клисурския и Босилеградския край (Зне поле) през втората половина на XIX век до Първата световна война“. Ето, ако някой не е чел този сборник (б.р.: показва го на присъстващите). А другата статия е „Централните краища на Стара Сърбия и екзархийската пропаганда“.
Не искам да се впускам в дълбочината на историческите факти, но в мен като българин и като историк, член на граждански комитет „Западни покрайнини“, възниква един много логичен въпрос: Ако аз съм българин от Босилеград и не съм сведущ в историята, и прочета само тези две статии – какъв въпрос остава в мене? Значи, аз не съм българин, а съм всъщност българизиран сърбин. Ако аз имам деца, които учат в училище, и съм имал колебания дали децата ми да учат майчиния си български език, вече нямам колебания, защото аз като българизиран сърбин, защо децата ми да учат някакъв натрапен преди 140 години език?
В Евангелието се казва: „Няма ни юдеин, ни елин, всички сме едно“. Питам се обаче, на базата на тези две статии, дали Вранският митрополит Пахомий е чел Евангелието? И дали го прилага към своите пасоми в Босилеградско? Защото идва един друг логичен въпрос. Ако българите в Босилеградско не са българи, според тези две статии, а са българизирани сърби – тия хора преди сто години защо ги е избивал Коста Печанац, ако те са сърби? Защо, когато автентични документи, международни, казват, че в този период, в който се говори за българска, за екзархийска пропаганда в Сърбия, няма никаква реакция срещу тази т.нар. пропаганда? Защото за всеки е ясно, включително в Белград, където се печатат картите на сръбското землище на Балканите – Враня и Пирот не фигурират като сръбско землище. Враня е част от екзархийската Скопска епархия. И сърбите нямат претенции за това.
Сърбите в един момент осъзнават какво се случва с тези земи чак в началото на ХХ век, когато с руска помощ и, ще го кажа – с българско мълчание, на проруското Данево правителство, насаждат сръбски митрополит в Скопие, Фирмилиан. Тогава и жертват българското присъствие върховно в Хилендарския манастир. И всъщност, ето така започва пропагандата – само че не българска екзархийска, а пропагандата на белградската метрополия в тези райони.
Въпросът е ние днес, с днешна дата, какво правим? Българската православна църква мълчи. Тя, според мен, изобщо е денонсирала паството си в Цариброд и Босилеград. Казвам паство, защото в крайна сметка, по международните спогодби, нашите сънародници в Цариброд и Босилеград имат своите права. Това, че по православна линия те са отдадени на една друга църква, не значи, че те нямат право да знаят своята история и да се черкуват на свой език.
Българската държава финансира възстановяването на стари български църкви в района. Аз питам Вранския митрополит – защо приема българската държава… нали тук са българизирани сърби – защо българската държава възстановява църквите в Извор и къде още – в Долна Любата, в Паралово? Защо българската държава да го прави, след като тук са българизирани сърби? Значи, нещо има много шизофренно в тази пропаганда. Която е абсолютно пропаганда. При това, ако човек внимателно погледне източниците на този г-н Стоянов от православна епархия Вранска, ами там няма един сериозен исторически документ. А историята се гради върху документи. Не върху това какво е написал някой преди него.
Завършвайки това свое изказване, от името на нашия Граждански комитет, тук, на тази кръгла маса, и в памет на българите, избити преди сто години, не българизираните сърби – искам да призова най-напред нашите колеги, историците в София, Българската академия на науките, Института за исторически изследвания, да излязат със свое становище не само по този сборник, пълен с фалшификации, но и изобщо за всичките фалшификации, на които сме свидетели през последните десет години, не повече. Десет години. Предстои стогодишнината от Ньойския договор, сто години от края на Първата световна война. Ще бъдем свидетели на лавина от сръбски фалшификации. Ако българските учени не реагират адекватно, не привлекат международната общественост, аз мисля, че този процес ще продължи лавинообразно.
Вторият отсъстващ. Българската православна църква, с наш призив, ако тя досега не се е сетила, а очевидно не се е сетила – има пълното право да реагира срещу Светия синод на Сръбската патриаршия, за всичките тези фалшификации, които се сипят по неин адрес. Защото съвременната Българска патриаршия, възстановена 1953 г., след 560-годишно прекъсване, е всъщност наследница на същата тази Българска екзархия. Създадена от българите, които започват своите борби за независима българска църква. Първите борби, апропо, са в Скопие и във Враца; Враня и Пирот също не остават назад. Същата тази Българска църква и Българска патриаршия, ако не реагира на тези фалшификации – означава, че не заслужава да са нарече, първо, Българска, после и да бъде наследница на Българската екзархия. А тя без Българската екзархия, нямаше да съществува днеска Патриаршията. Има пълното право нашата Църква да го направи – така, както навремето един покоен митрополит, митрополит Арсений, реагира срещу опитите на Сръбската патриаршия да създаде паралелна църковна структура в Македония, под името Охридска архиепископия. Това беше единственият достоен архиерей, който каза: „Няма такава Македонска църква, нито пък е била част от Сръбската патриаршия.“ Писмото му поне го има като документ в Българската православна църква.
Но всички ние като част от тази Църква сме длъжни, в паметта, в името на паметта на тези хора, избити преди сто години, да реагираме, за да не позволим всичките тези фалшификации, на които сме свидетели, да продължават да се случват.
А вече Сръбската църква, която тотално се впуска, тя не е излязла от капана на национализма, мисля, че ако нейните духовници са вярващи, те ще знаят, че може да не отговарят пред историята, но със сигурност ще отговарят пред Господ.
.
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
* Изказването е свалено от видеозапис, който може да бъде видян тук – Кръглата маса
Още по темата:
„Забравената памет на избитите преди век българи в Босилеградско“ – видеозапис на предаване на Горан Благоев
„Босилеградския погром на 15-16 май 1917 г.“ – доклад на Кръглата маса на Иван Николов
„Демократичният съюз на българите осъжда поведението на кмета на Босилеград“
уважавайки приятели и братя,
ако можете да ми помогнете да намеря архивите на църква и граждански, където мога да видя произхода на моето семейство, моравски приятели от околността и околната среда.
Мерси.