Сексът и кариерата

Сексът с началници – предпоставка за кариера или провал?

Неравнопоставени ли са половете или да? Тълкуването е в разбирането за мъжествеността и женствеността, което поставя ограничения и e основа за неравно разпределение на властта. Все пак мъжкото и женското начало имат различна стойност и характеристики, и са причина за неравнопоставеност, която не може да се избегне, тъй като е на база на биологичните ни различия.

Политическите решения за достъпа на мъжете и жените до властовите структури са основна причина за неравнопоставеността. Често тя се изразява в откровен или прикрит сексизъм. Който, казано опростено, е сексуален тормоз на работното място. Доскоро пренебрежителното отношение към жените бе често срещано, но нещата неумолимо се обръщат, дори и в общества с патриархални традиции като нашето.

Директива 2006/54/ на Европейския съюз разпознава изрично формите на полова дискриминация, която противоречи на принципа за равно третиране на мъжете и жените. Съгласно определението на нейния чл. 2: „Сексуален тормоз представлява всяка форма на нежелано словесно, несловесно или физическо поведение със сексуален характер, имащо за цел или водещо до накърняване на достойнството на лицето, и по-специално създаване на смущаваща, враждебна, деградираща (принизяваща), унизителна или обидна обстановка.” Но в това кратко тълкуване има безброй вариации, в които спекулативно може да станеш „без вина виновен”.

Вече е тривиална практика някой да има сексуална връзка с висшестоящ и тя очевидно е доброволна. Нали никой никого не заплашва с пистолет в слепоочието? Но нисшестоящият може да смята, че няма друг избор, освен да се подчини. Сексуалната връзка според него не е по собствена воля и в този смисъл е нежелана. Следва да е ясно, позволявал ли е да му се разказват мръсни вицове на работното място и дали подобни закачки са били желани. Допускана ли е полова разпуснатост или задявки с други колеги? Имайки сексуална връзка, приемал ли е висшестоящия в жилището си, срещал ли се е с него или нея, когато това не се налага служебно? Привличането често е несъзнателно, но задачата да се постигне привличане често зависи дали си от същия или от срещуположния пол. Всъщност, в една хомосексуална връзка разнополовостта е дори нежелателна. Ако „наставникът” е мъж, държиш се като брат на партньора си, (любовник), син или баща. Или по начин, той да си спомня с умиление за близките чрез поведението на другия. Ако е жена, да играе ролята на дъщеря, сестра, любовница или съпруга на наставника. Мъжете често не успяват да изградят подходящи взаимоотношения, когато не знаят как да действат като подчинени на жена. Не им е удобно. Но постепенно се научават да бъдат послушния син, любовник или съпруг. Ако се справят добре с ролята си, останалите жени в службата или фирмата побесняват, защото разбират, че не могат да се конкурират с мъжете в ролята на любовник или съпруг на шефката. Затова им се струва, че мъжете са в по-изгодно положение от тях.

Ако няма доброволно приемане на ролята, съществуват и форми на перманентен тормоз, като например: „Остани след работа, трябва да прегледаме някои неща”. Ако откажеш – „Не съм убеден(a), че си всеотдаен към фирмата.” В оценката ти започват да се трупат негативни забележки. Тогава – „Мисля, че се нуждаеш от моята помощ. Защо не се видим след работа, защо не наминеш към къщи да си поговорим? Струва ми се, че се налага!”

Или другия сценарий. „Шефката беше чудесна, дори красива. Харесваше ме и ме водеше на много места. Срещаше ме с хора и установих много полезни контакти. Срещах се и с други жени, но за нея най-важното бе да съм винаги на разположение. Дори и в последната минута“. Приказват се големи глупости. Като например: „Не може да излизаш с хора, с които работиш.” Ако не излизаш с такива, значи да си останеш девствен, с кого другиго, ако не с колега? Често те са единствените, които добре познаваш. Случва се някои от тях да са началници. Чудо голямо! Жените чукат мъже и се издигат, мъжете чукат жени и се издигат. Всеки би изчукал останалите, ако му падне, а и защото му се иска. Жените са не по-малко настървени от мъжете. И на тях им се ще. Има някои, които се вайкат: „О, не, с мен не може да постъпваш така.” А секретарките мъркат като котки: „О, г-н Иванов, от бодибилдинг ли идвате? Изглеждате толкова… силен.” И въртят очички. И какво да прави г-н Иванов? Няма прошка! Огладнееш ли – ядеш. Такъв е животът. А и жените не са стока. Всекидневно разказват помежду си мръсни вицове за мъже и за креватните си истории. Гнусни вицове. „Е, да умираме ли? Животът е прекрасен. Кой има време за подобни превземки. Аз лично нямам!”

Страхът на мъжете са обвиненията на жените, в които ключови думи са – „отмъстителен, злостен, нагъл, враждебен, изнасилване, престъпни актове, очерняне, истории с млади, или въобще с жени, прекомерно пиене, системни закъснения, несправедлив, застрашителен, не може да се примири, мъжът е свинята в кочината”.

И вече всички коригират поведението си. Правилата са нови и повечето мъже вече ги знаят. „Не се усмихвай на дете по улицата, освен ако не си заедно с жена си. Никога не докосвай непознато дете. Не оставай насаме с чуждо дете, дори за миг. Ако дете те покани в стаята си, не влизай без друг възрастен, за предпочитане жена. Не си позволявай на гости да вземеш на колене малки момиченца. Дори да протягат ръце, лекичко ги отмествай. Ако зърнеш голичко момиченце или момченце, веднага извърни поглед или най-добре си тръгни. Разумно е да внимаваш и със собствените си деца, защото ако бракът не потръгне, жена ти може да те обвини. Тогава поведението ти преди развода ще се разглежда под микроскоп и в неблагоприятна светлина. „О, той беше такъв любещ баща, дори ПРЕКАЛЕНО! Прекарваше твърде много време с дъщеричката, все си стоеше в къщи…” Този свят на правила и наказания доскоро бе напълно непознат и за мъжете, и за жените. Видеха ли разплакано дете на улицата, го вземаха на ръце и успокояваха. Правеха го автоматично, без да се замислят за евентуални обвинения и последици. Но кой вече би дръзнал да го направи?

Разбира се, променят се правилата и в обществените служби и фирмите. Вече има опарени мъже, които категорично отказват да заминат в командировка с жена, да седнат в самолет до колежка или да пийнат с нея, без да присъства и трети човек. Макар тази предпазливост да е крайна, дори параноична, вече нищо не е сигурно…

Светослав Атаджанов