Тази пролет се навършват 100 години от едно много трагично за българите в Босилеградско събитие – погромът и клането, които се случват на 15 и 16 май 1917 г. Точно преди век, на 15 и 16 май 1917 г., чета, ръководена от сръбския поручик Коста Печанац, опустошава Босилеградския край.
Първоначално паравоенното формирование атакува ж.п. линията Ниш-Скопие при гара Ристовац и избива ранени български и германски войници в една санитарна композиция, както й бежанци от Македония. След това около 200-250 четници, предвождани от Коста Печанац, проникват в довоенните предели на Царство България. Четата навлиза в Босилеградския край и последователно преминава през Горна Любата и Долна Любата. В двете села те заколват или застрелват 25 души, сред които и деца. Изнасилват по пътя си към Босилеград няколко жени. Част от жертвите са подложени на страшни изтезания преди да бъдат убити. Четниците се отдават на плячосване, грабежи и палежи на къщи. Унищожава се движимо имущество и храна.
Достигайки Босилеград, четниците го подлагат на повсеместен грабеж и палеж. Убитите са били все пак значително по-малко, поради това, че местните хора, предупредени, успяват да напуснат населеното място преди в него да нахлуят сръбските мародери. Убити са четирима възрастни, а две деца са изгорени живи в къщите си. Градът изцяло е опожарен.
След това разбойниците се насочват и преминават през селата Долна Лисина и Горна Лисина, където също убиват изпречили се на пътя им селяни и подпалват множество къщи. Последователно преминават през селата Топли дол и Долна Ръжана, където продължават с пъкленото си дело.
Никъде по пътя си сръбските разбойници не срещат български военни части и това им позволява безнаказано да мародерстват, убиват, палят и изнасилват. При някои планински махали отпор им дават организирали се въоръжени местни селяни, доколкото да осигурят бягството на жените и децата си. При първото съприкосновение със сборна рота от Кюстендил четниците бързо отстъпват и се оттеглят към вътрешността на Сърбия.
В резултат на този разбойнически поход през двата дни – 15 и 16 май са убити 32 души и изгорени живи 2 деца. Унищожено е имуществото на 317 домакинства. От жертвите мародерите грабят лични вещи, ценни предмети, накити и дрехи. В опустошените къщи остават пребити и недоубити възрастни хора, които не могат да избягат навреме.
Така сръбските „юнаци” си отмъщават на българска територия върху мирно, цивилно население за пораженията, които понася армията им от българската войска по бойните полета на Сърбия, Македония и Албанските планини.
Събития във връзка с годишнината от погрома и клането:
- На 8 май от 12 ч. ще се проведе пресконференция в БТА. Тема: Погромът в Босилеградско 15-16 май 1917 г. Организатори на пресконференцията са Граждански комитет “Западни Покрайнини”, Културно информационен център на българите в Босилеград, Гражданско сдружение ГЛАС – Босилеград.
В памет на убитите мирни българи в София ще бъде отслужена панихида на 14 май 2017 г. от 11.00 часа в катедралния храм „Света Неделя”.
- На 15 май 2017 г. в Босилеград, по повод на злокобните събития, станали преди сто години, ще се проведе кръгла маса с дискусия за случилото се преди сто години и обобщен прочит на важните исторически събития, противопоставяли в повечето случаи българския и сръбския народ. Опит да се извлече поука и да се направят изводи за бъдещето.
Ще бъдат поднесени цветя на гробовете на жертвите от погрома.
- На 16 май 2017 г. в Кюстендил ще се проведе:
– От 16.00 часа – панахида в църквата „Св. Богородица”.
– От 16.30 часа – поклонение пред паметника на падналите кюстендилци през войните за национално обединение.
– От 17.00 часа – възпоменателна вечер в Килийното училище, в памет на жертвите от погрома в Босилеградско.
.
Граждански комитет „Западни Покрайнини“,
д-р Валентин Янев
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-
* Повече по темата за погрома и клането в Босилеградския край може да се прочете в книгата на д-р Ангел Джонев „ПОГРОМЪТ В БОСИЛЕГРАДСКО – 15-16 май 1917 г.” – вж. тук и тук.