Инициативен комитет при Малко българско училище и фолклорен клуб „Верея“ в Чикаго разпространи наскоро съобщение до българските медии в Чикаго, в което благодари на депутатите от ГЕРБ за това, че са решили да отделят $ 20 хил. от увеличението на депутатските си заплати, като дарение за купуването на сграда, която да се превърне в български образователен и културен център в града. Съобщението, изпратено от директорката на Малко българско училище Живка Петрова, гласи:
„Уважаеми дами и господа,
Благодарим на всички, че подкрепяте и достойно отразявате усилията на Инициативния комитет към „Малко българско училище“ и клуб“ Верея“ за каузата: Български образователен и културен комплекс, чиято цел е да бъде стожер на българския език и култура, за да ни има тук и след десетилетия. Тази кауза касае всички българи!
Ентусиазмът , с който работим, бе забелязан и от народните представители. Днес, 10.5.2017 г., г-н Цветан Цветанов, председател на ГЕРБ обяви, че народните представители от ръководената от него парламентарна група , ще подпомогнат инициативата със сумата от $20,000 (двадесет хиляди) от увеличението на депутатските заплати.
Господин Цветанов призова и другите парламентарни групи да последват този пример, за което сме много признателни.
Инициативен комитет при Малко българско училище и клуб „Верея“,
Борд на директорите на МБУ“
(Б.р.: Наше интервю с директора на училището, г-жа Живка Петрова, може да чуете ТУК. )
Като приветстваме тази инициатива на депутатите от ГЕРБ да дарят средства на Малко българско училище, в кампанията му по събиране на средства за собствена сграда (вж. тук), която да се превърне в български образователен и културен център в Чикаго, бихме искали да напомним на народните представители от ГЕРБ, както и на всички народни представители в 44-тия парламент, че българското Народно събрание в предишния си състав НЕ ГЛАСУВА едно много важно, за всички многобройни български организации в различни страни по света, предложение. А именно предложението, което изпратиха депутати от Комисията по политиките за българите в чужбина към 43-тия парламент, за отделянето на средства от Държавния бюджет на Р. България за подпомогане на българските организации и медии зад граница. В това предложение, което не бе гласувано от парламента, ставаше дума за отделянето на 1 млн. лева в Бюджета за настоящата година, който, чрез разработената програма с критерии от Държавната агенция за българите в чужбина, по поръка на Комисията по политиките за българите в чужбина, да послужи като фонд, от който на проектен принцип да се подпомагат български организации и медии зад граница. За това предложение, впрочем, не гласува в предишния парламент нито един народен представител от ГЕРБ. За него гласуваха само 18 от всичките 240 депутати в НС. Повече по тази тема може се прочете тук, тук и тук.
Надяваме се, че настоящият състав на Народното събрание и сформираните вече към него парламентарни комисии – като Комисията по политиките за българите в чужбина, както и Комисията по култура и медии, Комисията по бюджет и финанси, Комисията по външна политика, ще помислят сериозно за това, че подпомагането на българските организации за граница, на тяхната дейност, на всякакви техни родолюбиви инициативи, не бива да става инцидентно и „на парче“. Че трябва да има цялостна държавна политика в това отношение. Надяваме се и, че новото правителство, което се сформира от ПП ГЕРБ и Обединени патриоти, ще си даде сметка също, че има нужда от такава смислена, цялостна, свързана политика за мнобройната и многолика българска диаспора по света, и съществуващите в най-различни страни нейни организации и медии, създадени и поддържащи своята дейност най-често на доброволни начала.
Ще си позволим да припомним, също така, на президента Румен Радев, вицепрезидента Илиана Йотова, на Правителството и на Народното събрание, че по време на предишния президентски мандат, под патронажа на вицепрезидента Маргарита Попова и с участието за пръв път на активни българи зад граница, бе разработена и после гласувана от Министерски съвет Национална стратегия за българските граждани и историческите български общности по света (вж. тук и тук). В тази Национална стратегия, която е официално приет държавен документ, ставаше дума за институционално представителство на българите зад граница, което да се състои от изборни органи на национално ниво (Национален съвет на българите в чужбина) и на местно ниво (Обществени съвети към българските дипломатически и консулски представителства, избрани от българските общности по места.) Повече по темата за институционалното представителство на българите зад граница – вж. тук.
Може би заради това, разбира се и заради несъздаденото местно и национално представителство на българите зад граница, връзката на българската държава с нейната многобройна и многолика диаспора е по-скоро спорадична, не институционална. И важни инициативи и предложения като това, за което споменахме по-горе, свързано със създаването на скромен фонд за подпомагане на български организации и медии зад граница, макар и излязло от една от парламентарните комисии към предишния парламент – Комисията по политиките за българите в чужбина, не бяха осъществени.
На ход е днешният, 44-ти български парламент. И новото, трето правителство, което се състави с мандата на ПП ГЕРБ. На ход са и сегашният президент Радев и вицепрезидентът Йотова – която впрочем съобщи наскоро, че към нея ще бъде създаден Координационен съвет/комитет зa българите в чужбина. Дали г-жа Илиана Йотова е запозната, както би трябвало да бъде, с това, което се е случвало при нейната предшественичка в Президентството, г-жа Маргарита Попова? Дали знае за Националната стратегия за българските граждани и историческите български общности по света, която е официално приет държавен документ (вж. тук)? Смята ли г-жа Йотова, че трябва да има изборно представителство на българите зад граница или трябва да има някакво назначено от самите институции представителство? Дали и настоящото Правителство си спомня и знае, че има такава Национална стратегия? Дали и българското Външно министерство смята да се ангажира най-накрая със създаването на Обществени съвети към посолства и консулства, избрани от самите български общности по места (вж. тук)?
И още някои общи, надяваме се не реторични въпроси – ще има ли най-накрая смислена, адекватна, истинска държавна политика на българската държава към всички сънародници, пръснати по света, които са вече почти една трета от българския народ? Ще отдели ли най-накрая българската държава един по-сериозен институционален, човешки, включително финансов ресурс, за политики към българските емигрантски и исторически общности по света? Може ли малка държава с топящо се като численост население да прави истинска, адекватна политика към своята твърде многобройна и многолика диастора само с 20 и няколко служители от Държавната агенция за българите в чужбина? Която е ведомство с малък състав и бюджет, и нисък институционален ранг (вж. тук и тук мнения по темата на двама вече предишни председатели на ДАБЧ – Борис Вангелов и проф. Пламен Павлов). Ще бъде ли създадено Министерство за българите в чужбина, за което не веднъж са настоявали от ВМРО и Патриотичния фронт, сега когато те са във властта?
Като приветстваме още веднъж инициативата на депутати от ГЕРБ да дарят средства от своите заплати за купуването на сграда за голямото „Малко българско училище“ в Чикаго, която да се превърне в български образователен и културен център, апелираме още веднъж – след всички многобройни публикации, писма до институциите и пр., с които нашето издание се е ангажирало през годините – за създаването и провеждането на последователна и активна политика.
Тази политика не може впрочем да се случи наистина работеща и адекватна, без адекватно институционално представителство на българите зад граница. Както и без разбиране от страна на българските институции, че противоречията, които съществуват между различни активни българи зад граница и техни организации, не бива да се използват, за да не прави българската държава нищо по определени важни въпроси. Или пък да си назначава представители на българите зад граница, които да я съветват, защото години наред никой състав на НС не е направил промени в Закона за българите, живеещи извън Р. България, и никое правителство не е внесло в НС адекватен проектозакон за именение или допълнение на този закон. (Имаше един проектозакон за изменение и допълнение на този закон по време на 43-тия парламент, касаещ Обществените съвети към посолства и консулства, внесен благодарение на усилията на нашето издание и на трима депутати от НС, който не бе одобрен – вж. тук и тук.)
За всички е ясно, че в последните 27 години от България заминаха по света твърде много активни и способни нейни граждани, чиито деца растат днес в чужбина. Ясно е и това, че тази твърде голяма за един стопяващ се народ диаспора се състои от многобройни и различни общности, с общи и със специфични проблеми и характеристики. Това е едно голямо предизвикателство пред управляващата политическа класа в България, която тя досега не реши подобаващо. Но може би все пак е дошло време, в което да стане ясно на всички български институции и на работещите в тях, че политиката на България към нейната диаспора е важен национален въпрос, който не се състои само в това Министерство на образованието да отделя средства за подпомагане на българските училища зад граница. Нито в това депутати от Народното събрание да отделят средства от заплатите си за купуването на една сграда в Чикаго, колкото и това желание на депутатите от ГЕРБ да е похвално. И още по-малко в това да няма знание и приемственост в най-важните български институции за важни инициативи и официални държавни документи, касаещи диаспората, приети или обсъждани в последните години.
.
