Както нашето издание вече писа (вж. тук), Асоциацията на българските сдружения в Чешката република и Българският културно-просветен клуб в Прага отправят в края на м. януари т.г. официална покана до българския посланик в Чехия Лъчезар Пeтков да стане патрон на две много важни за живота на местната общност събития – на тържественото честване на българския Национален празник 3-ти март в катедралния храм „Св. св. Кирил и Методий“ в Прага и на Традиционния събор на българите в Микулчице, който се провежда всяка година през май.
Българското посолство в Прага изпраща на 2 февруари т.г. отговор на тази покана. В него се казва: „Във връзка с Ваше писмо от 31.01.2017 г., относно поемането на патронаж от страна на посолството за предстоящи събития, ДП благодари за отправеното от Вас предложение, като същевременно Ви уведомява, че годишният план 2017 г. за отбелязване на национални и други празници и чествания е вече изготвен и депозиран в МВнР.“
След като българският посланик в Прага отказва да бъде патрон в честването на тези две много важни събития (с официалния мотив, че годишния план на Посолството за такива чествания вече е бил пратен в МВнР), Асоциацията на българските сдружения в Чехия, която е наследник на Българската културно-просветна организация в Чехия, и Българският културно-просветен клуб в Прага провеждат събитието и без участието на посланика. Посолството при това не се ограничава тогава само да откаже участие в честването на българския национален празник в катедралния храм „Св. св. Кирил и Методий“ в Прага. Има сведения, че то се е опитало да окаже давление и на Пражкия православен архиепископ Михал да не разреши провеждането на това събитие в храма.
В „Св. св. Кирил и Методий“ в Прага е планирана и се провежда, въпреки нежеланието на Посолството, панихида в памет на загиналите за Освобождението на България (вж. тук). Пражкият православен архиепископ вероятно е бил поставен в трудно положение, но в крайна сметка не отказва да предостави храма за това събитие. Какво си е помислил самият архиепископ за отношенията между българското посолство в Прага, което се опитва да саботира събитие, организирано от най-старата българска организация в Чехия, не знаем. Но при всички случаи подобни действия едва ли са в полза на имижда на България в очите на този архиепикоп и въобще на всички чехи, които стават свидетели на подобни неща.
След това идва месец април. За началото на април бе насрочено първото дело от процеса, който Министерството на външните работи на Р. България води срещу най-старата българска организация в Чехия, както и срещу други две организации – Българска православна общност в Чехия и Християнско сдружение „Св. Николай Мирликрийски“, за да ги изгони от Българския клуб в Прага, намиращ в центъра на чешката столица на ул. „Америцка“ 28. (В Българския дом на ул. „Америцка“ се намира и редакцията на сп. „Български глас“, което тази години навърши 45 години от създаването си. И това списание е застрашено от това да изгуби седалището си.)
В началото на март 2015 г., МВнР беше поръчало даже оценка на цените на недвижимите имоти в Прага, но след като се вдигна шум за това на заседания на Комисията по политиките за българите в чужбина при НС (вж. тук) и след като депутатката Дора Янкова спомена публично за тази възложена от МВнР оценка за недвижими имоти в Прага, сградата не бе продадена. В стенограма от заседание на тази парламентарна комисия може да се види, впрочем, че: „На въпрос в парламента от народния представител Красимир Богданов министърът на външните работи отговаря, че има процедура за проучване за продажба на въпросния имот.“
МВнР обаче никога не призна официално, че е обмисляло да продава сградата. Но през цялото това време и до ден-днешен, никой министър, нито зам.-министри, нито главни секретари на МВнР не отидоха нито веднъж в Прага. Те предпочетоха да „общуват“ с най-старата българска организация в Чехия и с другите организаци, които искат да изгонят от Българския дом в Прага, чрез услугите на чешки адвокати, харчейки за това парите на българските данъкоплатци.
За решаването на проблема с Българския дом в Прага не помогна и това, че с много усилия, по инициатива на Българската културно-просветна организация в Чехия, през м. юли 2015 г. в българското посолство в Прага бе организирана среща на тази тема, на която бяха поканени представители на всички български организации в Прага и Чехия. (Всички бяха поканени, някои не се отзоваха. Сред българските организации в Прага и Чехия има стари противоречия, които за съжаление не само, че не се правят опити да се тушират от страна на представители на българската държава и на Външно министерство, но се и използват за оправдание на някои действия на МВнР.)
След тази среща БКПО изпрати чрез посланика официално писмо, придружено с варианти за решение на проблема, до Министерството на външните работи. (вж. тук – IMG_0006). Писмото, с обръщение към посланика и към консула ни в Прага, е било предадено на посланика в деня на срещата, 13.07.2015 г. В него се изразява надежда от страна на БКПО, че: „проблемът с имота на ул. „Америцка“ 28 в гр. Прага, ЧР, ще бъде в най-скоро време кардинално разрешен, и то така, че т. нар. Български дом съобразно със статута си да помогне за обединяването и ситуирането без нарушаване на самостоятелността най-вече на всички български клубове на територията на гр. Прага“. Повече за казуса с Българския клуб в Прага – вж. тук.
Първото дело от процеса, насрочено за началото за април т.г., който Министерството на външните работи реши да започне преди две години, за да изгони споменатите български организация от Българския клуб в Прага, е било отложено. Не знаем колко пари на българските данъкоплатци са били похарчени досега, вече две години, за да се съди дипломатическото ни ведомство с български организации в чужбина. (Попитахме с официално писмо, изпратено преди месеци, Външно министерство за това, отговор и до ден-днешен няма.) Нито колко ще бъдат похарчени занапред.
Но това, което се вижда, е, че се сменят различни кабинети, редовни и служебни, сменят се и министри, зам.-министри и главни секретари на МВнР, но не се намира нито един външен министър, който да има куража са спре това срамно дело и да върне решението на казуса в полето на дипломацията. Другото, което се вижда, са опитите на Българското посолство в Прага и на посланика, който си е същият, не само да не уважават събития, организирани от най-старата българска организация в Чехия, но и да пречат по един или друг начин на провеждането на тези събития. Как са се опитали да попречат на събитието, организирано в чест на българския национален празник в катедралния храм „Св. св. Кирил и Методий“ в Прага, вече споменахме. Другият начин, който Посолството изглежда използва, е дублирането на събития. Ето так:
Всяка година през месец май се провежда трационният български събор в Мичулчице, Чехия, който години наред се е организирал и продължава да се организира именно от най-старата българска организация в Чехия, имаща свои клонове и дружества в различни градове в тази страна. Какво прави в този случай Посолството ни в Прага? Ами организира отделно честване в Микулциче, на друга дата, и с издържаното от българската държава Българско училище към Посолството, което разбира се прави това, което му каже Посолството. Важното е да се изкара, че все едно я няма най-старата българска организация в Чехия, която години наред е организирала Събора в Микулчице. Ето какво гласи поканата на Българското посолство за това събитие:
„По традиция, през м.май в археологическия парк край селището Микулчице се организират прояви в памет на светите равноапостоли Кирил и Методий. Микулчице е един от символите на духовната независимост на България, постигната със създаването на славянската азбука.
По този повод Посолството на Република България в Чешката република, Българският културен институт в Прага и Българското средно общообразователно училище „Д-р Петър Берон“ организират тържествено честване на празника на Св. Св. Кирил и Методий на 13 май 2017 г. Инициативата се осъществява в партньорство с представители на местната власт на Южноморавска област и Микулчице, на чешки университети, музея в Микулчице и организации на българите в Чехия.“
В поканата на Посолството се казва, че този Събор се организира по традиция, и това е точно така. Но кой е организирал това събитие толкова години, за да го превърне в традиция, не се казва. Традиционният организатор е неудобен някак си и затова трябва се игнорира. Все едно, че го няма. Все едно, че ги няма и всички онези българи, които са членове на всички местни сдружения, обединени в Асоциацията на българските сдружения в Р. Чехия. Те може би също са неудобни и все едно, че ги няма за нашето посолство в Прага и за българското Външно министерство. Пък и вече две години МВнР се опитва да изгони най-старата българска организация в Чехия от Българския дом в Прага… (Изглежда тези българи са станали неудобни и за Държавната агенция за българите в чужбина включително, която, както разбрахме, също смята да изпрати свои представители на онзи събор в Микулциче, обявен от Посолството, не от традиционния организатор на Събора.)
Така тази година се оказва, че ще има два „традиционни“ български Събора в Микулчице. Един, който се организира на 20 май от Асоциацията на българските сдружения в Р. Чехия (вж. тук), и друг, който ще бъде седмица преди това, на 13 май, и се организира от Посолството.
Сигурно има българи в Прага и в Чехия, които се питат на кой събор, аджеба на отидат… И защо въобще съборите са два, след като всяка година е имало само един, традиционен събор в Микулчице, организиран в чест на свети Методий, чийто предполагаем гроб е в Микулциче, и на Празника на българската просвета и култура.
Какво да се прави, изглежда българската просвета и култура дотолкова са напреднали сред някои български институции и техни представители, че дори свети Методий и един от най-красивите български празници може да бъдат разделени на две. Както и някои български организации в Прага и в Чехия продължават да бъдат разделени, не само поради някакви стари ежби и минали събития, но и поради „високата дипломация“ на българското посолство в Прага и на Външно министерство. Които би трябвало да си дават сметка все пак, че така помагат не само за разделението на българите в Чехия, но и за това българите и българската държава да се излагат и да будят недоумение в една иначе толкова добронамерена към тях страна като Чехия.
.
