Вестник „24 часа“ публикува на 10 май 2017 г. материал за инициативата на ГЕРБ за дарения за българите в Чикаго – вж. линк. След този материал, който разбуни много духове не само в Чикаго, но и в България, на нашия сайт излязоха три публикации – вж. тук, тук и тук. По-рано тази година имахме и други две съобщения – вж. тук и тук.
По-долу може да прочетете, без редакторска намеса, писмото, получено днес в редакцията на Еврочикаго от Инициативен комитет от множество културни организации в Чикаго (списък с имената им ще откриете под текста – бел.ред.).
.
ЗА ТАКА БЛЕНУВАНИЯ КУЛТУРЕН ДОМ В ЧИКАГО. МЕЧТИ И РЕАЛНОСТ
В отговор на публикувания материал във вестник „24 часа“ от 10 май, 2017 год. и инициативата на ГЕРБ за дарения зад граница. В материала се казва, че „те ще са за купуване на сграда, която да даде възможност за съхраняването на българската духовност и превръщането й в културно средище за общността ни там”.
Голяма част от културните организации и частни лица в Чикаго имат редица въпроси и съждения по този въпрос. Всички те се интересуват как точно е взето решението за подпомагане на „българите в Чикаго„, цитирани в дарението.
„Малко българско училище“ е единственият и конкретен обект на това дарение, което е едно от 12-те български училища, функциониращи на територията на Чикаго и предградията. Всички тези училища извършват една и съща дейност и всички те правят невъзможното възможно, за да бъдат отворени вратите на тези образователни и културни средища. Всички те са започнали от една малка класна стая и са израснали в достойни училища със собствена история и постижения през последните 20 години благодарение на всеотдайни учители, родители и активисти.Всички те заслужават подобна финансова подкрепа.
ИСТОРИЯ НА ПРОЕКТА
Структурно МБУ („Малко българско училище“) е организация с нестопанска цел, както повечето български училища зад граница. Освен училището обаче, г-жа Живка Петрова, неговият директор, ръководи и българска детска градина, която за разлика от училището е „for-profit”, и има право да отчита печалба. Тази информация е свободно достъпна в интернет.
Преди няколко месеца медиите в Чикаго обявиха, че „Малко българско училище“ набира средства за да закупи собствена сграда за училището си: „Най-голямото българско училище зад граница – Малко българско, изглежда е готово да направи голямата крачка и да стане първото със собствена сграда,“ пише Ясен Дараков във вестник BG VOICE, Чикаго на 26 януари, 2017 год. Сградата бе обявена че ще струва около 2,5 милиона долара и бяха необходими 400 хиляди долара за вноска за закупуването й. В последствие бе обявено, че необходимите средства за вноска са спаднали на 280 хиляди долара.
Факт е, че пари за тази вноска чрез дарения се събират както от големи фирми и спонсори, така и от цялата българска общност в Чикаго. Този процес тече много активно още от януари 2017 год.: „Искаме това да бъде проект на цялата българска общност, да проверим дали може да се обединим зад такава кауза, а не да разчитаме на големи спонсори“, обяснява г-жа Живка Петрова в гореспоменатата статия. В новозакупената сграда „успешно ще съжителстват по-голяма част от нашето училище, ансамбъл „Верея“, целодневна детска градина, детски център, кръжоци, летни лагери, спортни мероприятия и Първо английско – българско училище в Чикаго“ според писмо на МБУ до общността, цитирано в статията на Я. Дараков. Досега дарения са осигурени от няколко мащабни събития в Чикаго, организирани специално с тази цел, а така също чрез сайта www.gofundme.com.
ПРИЧИНИ ЗА НЕДОВЕРИЕ
Българската общност в Чикаго като цяло не е подробно запозната с проекта на МБУ. Нещо повече: според инициатора Живка Петрова в дадено от нея интервю пред електронния сайт Евро Чикаго, бизнес-планът е видян само от 15 души. Към този момент г-жа Петрова призна в същото интервю, както и в социалните мрежи, че бизнес-планът не може да бъде направен публично достояние поради авторски права на създателя му. Присъствието на официално разпространен бизнес план обаче е едно от главните условия за обществено доверие на всяка акция за събиране на дарения.
Междувременно, навсякъде между хората, официално и неофициално се обяви, че новата сграда на МБУ ще се превърне в така бленувания за Чикагската ни общност Културен дом. Оттам идва и една от главните причини за недоверие. Останалите културни дейци не са били нито консултирани, нито включени в това начинание; засега инициативата е изцяло на частни начала.
Проектът на МБУ като цяло няколко пъти вече сменя понятията си – според изискванията на квартала, в който се намира новата сграда, Елк Гроув Вилидж, и според общественото недоволство. От целодневна детска градина стана на училище, след което се превърна в културен дом, а сега, когато се разбра че МБУ не може по никакъв начин да запълни с резултати понятието „Културен дом“, новата сграда е вече обявена в www.gofundme.com като „културен център“. Това говори от само себе си за непрозрачност, изменчивост и липса на ясни цели и сигурен план за развитието на този „културен дом“ или „културен център“. Между двете понятия има огромна разлика.
Всички идеи и обещания за този проект бяха дадени на обществеността още през януари тази година, когато сградата за закупуване още не беше видяна или инспектирана. Тогава вече течеше активно събиране на средства за закупуването й, и то от името на цялата българска общност в Чикаго. След като сградата беше предоставена на МБУ за оглед, се разбра че тя не може да побере дори учениците на сегашното МБУ, камо ли да предостави арена на всички останали или поне повечето културни организации в Чикаго, за да се нарече апропо културен дом. По последни данни на вестник BG VOICE от 18 май, 2017 год.: „Впоследствие се оказа, че сградата ще бъде използвана основно за частна детска градина, а по-голямата част от учениците в МБУ ще останат в сградата на Elk Grove High school. Това призна в интервю за BG VOICE директорът Живка Петрова. Новата сграда ще е малка да побере всичките близо 600 ученици в МБУ. Неделните уроци ще са там само за малка част от децата, които учат във филиал на МБУ и сега ползват под наем стаи в една църква.“ Оттук произлиза и заглавието на статията на BG VOICE: „Културен дом или частна детска градина?“ Нещо повече: „Петрова признава, че общината е поставила условие сградата да остане детска градина, за да отговори на исканията на жителите в района. Те ще получават ваучери от градската управа, с които ще могат да плащат таксата в тази или друга градина. Това е и условието, за да може сградата да бъде продадена”, пише Ясен Дараков в същата статия.
Срещата, на която МБУ трябваше да запознае цялата ни общност с проекта, беше само една. Самата среща имаше изключително ограничено присъствие. Малкото присъстващи бяха предимно родители от МБУ и вътрешни хора. Медиите и културните организации на Чикаго не присъстваха на тази среща, и срещата не получи достатъчна реклама в медиите, нито беше отразена както подобава. По средата на тази среща бе раздаден свободно на присъстващите въпросният бизнес-план на проекта (без оглед на авторски права). Но на края на срещата всички бяха помолени да предадат обратно раздадения проект под предлог че „не е напълно готов“. Вероятно това изземане на бизнес-плана бе предизвикано от няколко контра въпроса, зададени на срещата, като например кои ще са ръководните органи на този Културен дом, как ще бъдат избирани и каква ще е финансовата прозрачност, както и собствеността му.
На тези уместни въпроси беше отговорено в прав текст, че всички ръководни органи на новия Културен дом ще бъдат „засега“ изцяло членове на борда на директорите на МБУ, които по наша информация са трима начело с г-жа Живка Петрова и синът й Георги Петров. Ние не смятаме, че това е реалистично и адекватно подхождане към ръководство на един културен дом в Чикаго. МБУ и ръководните му органи ще стопанисват сградата и ще бъдат отговорни за нейното изплащане, разбира се, но що се касае до един всеобщ Културен дом за цялата общност, е неприемливо той да няма публично избрани и одобрени, както и утвърдени с делата си личности за ръководство от няколко културни организации – личности които са доказали потенциала си и будят уважението на общността ни. Личности, които нямат личен/частен интерес, ще ни обединяват и водят напред с липсата на пристрастия.
Нещо повече – след изплащането на новата сграда, тя ще остане частна собственост на МБУ, това значи собственост на борда на директорите на МБУ, двама от които са семейно свързани. Тук ние ще зададем въпроса: културен дом или частна собственост?
Недоверието към този проект поражда още множество въпроси. Ето само една малка част от тях.
ВЪПРОСИ ЗА ОТГОВОР
От името на кого МБУ обявява че ще прави Културен дом за цялата общност?
Как е избрано това училище от общо 12 училища за дарение от парламентарната група ГЕРБ и защо?
Било ли е предложено равноправно участие на всички училища и културни организации при кандидатстване за това дарение?
Да очакват ли останалите 11 училища и многобройни културни организации в Чикаго дарения от депутатски заплати?
За културен дом ли даряват ГЕРБ или за училище или детска градина?!
Ето защо, Българските културни организации и техни дейци в Чикаго искат да се разграничат от този проект поради неговата неадекватна обосновка пред обществото, неговата многоспектърност и неясен, забулен план, както и финансова непрозрачност. Ето какво не подкрепяме:
КАКВО НЕ ПОДКРЕПЯМЕ
- Да се търси финансиране от България за частна инициатива, било то и за поддържане на българката духовност
- Липса на адекватна и широка публична дискусия
- Липса на финансова прозрачност
- Липса на финансов план и неговото обществено обсъждане
- Прикриване на частна инициатива
- Използване името на обществените организации за частни цели
Във статия от 10 май, 2017 год., българската онлайн медия spodeli.eu споделя, че: „ГЕРБ обяви и, че ще дари 20 хиляди долара от първите си депутатски заплати на българите в Чикаго!… Цветанов поиска и другите политически сили да дадат пари. Просто трябва да преведат средствата и да влязат в борда на директорите на малкото българско училище в Чикаго.“ Статията се намира тук:
Различен вид има и целият произход на идеята за този „Културен дом“ поради следният цитат от статия във 7dnibansko.bg от 11 май, 2017 год.: „Както е известно от вчера, депутатите от ГЕРБ ще дарят първите си заплати за закупуване на сграда за образователен и културен център в Чикаго. Идеята се родила в главата на Цветан Цветанов след първите му срещи в общността в Чикаго”. Въпреки това г-жа Петрова твърди че е „много изненадана“ от дарението, получено от ГЕРБ в интервю по Чикагската телевизия Би Ай Ти (BITelevision).
Тези цитати, както и самият факт че МБУ получава дарение от политическа партия – случай без прецедент в нашата Чикагска общност – ни навежда и над евентуалната политическа обвързаност на българска образователна институция. Досега всички училища в Чикаго са подържали необвързаност с политически партии. В същото интервю споменато тук, г-н Цветан Цветанов директно призовава останалите политически групировки да дадат още дарения и така да влязат в борда на директорите на МБУ.
Назрява и един въпрос на етиката по повод на дарението. Въпреки огромната нужда от дарения на всички български училища тук, досега нито едно от тях не се е обърнало към България за дарения извън нормативното финансиране, полагащо им се по конституция, което получават ежегодно. Средствата на България, идващи от бюджета, би трябвало да са насочени към български институции в самата страна, които спешно имат нужда от помощ – такива като домове за сираци, местни училища и болници, както и културни институции които съхраняват българската култура и изкуство в самата България, което сме подпомагали като общност досега с благотворителни събития.
Недоволството в България по повод на това дарение, което ние разбираме и подкрепяме, вече е факт. Ето какво пише онлайн медията spodeli.eu на 10 май 2017 год.: „Много хубаво, че ще помогнат на някого, но кой ще помогне на българите в България! Нямам нищо против хората, които са там и искат да запазят българския дух, но тук положението е катаклизмично и никой не ни бръсне за живи!!!” Подобни и много по-силни коментари се наблюдават в социалните мрежи и под публикация с интервюто по Би Ай Ти (BITelevision). Коментарите представляват всеобщото възмущение на обикновения българин в България, който живее в мизерия и лишения.
ЗАЩО МБУ НЕ Е ЛИЦЕТО НА БЪЛГАРСКАТА ОБЩНОСТ?
Българските културни дейци и общественици в Чикаго не са консултирани за проекта, тяхното мнение не е поискано и те в никакъв случай на са дали правото да се апелира от тяхно име за набиране на средства. А и ние питаме: запазването на културата в Чикаго, която е толкова богата и разнообразна за последните 20 години откога зависи от закупуването на училищна сграда? Този процес смятаме, че се ръководи от българския дух и упоритост.
Бордът на директори на МБУ, които ще управляват и въпросния културен дом, се състои от няколко семейни членове. Ние смятаме че личностите, управляващи културния дом, би следвало да бъдат представители на различни културни организации тук и да подържат пълна финансова прозрачност и носят отговорност на приетите средства и как те се влагат за култура. Тези членове също така би следвало да бъдат свободно избираеми от българската общност. Към този момент МБУ не влага такъв смисъл и уклончиво отговаря при запитване, че засега няма намерение да разширява борда на директорите си на външни лица, тъй като собствеността на сградата и изплащането на наема й ще бъдат тяхна отговорност.
Нашата общност е разнородна и в нея кипи културна дейност от повече от двадесет години. Тук имаме 12 училища, и много културни организации между които през годините: Българо американска асоциация, „Българо-Американски център за културно наследство“, „Център Магура“, „Салон за българска култура и духовност“, „Съюз на българските писатели в чижбина и по света“, „Съюз на художниците“, „Детска театрална школа <Малкият принц>“, „Куклен театър Сълза и Стих“, три ансамбъла за народни танци „Хоро“, „Верея“ и „Българика“ за възрастни и няколко за деца, детски хор, камерен хор „Гласовете на Малката България“, редица действащи учители по пеене и музикални инструменти, три църкви, четири вестника, една електронна медия и две телевизии, радио и много творци, активисти и ярки личности.
Ето няколко щрихи от културния ни живот тук, един много малък процент от примерите на културна дейност през годините. През 2007 г. Българо-американският център нае залата в Ирландския културен център за 1600 долара и заедно с ансамбъл Хоро и Българският музей представиха спектакъла „Легенда за Хляба“. През 2010 г. същите организации, в сътрудничество с Америкън Музик Фестивалс, плащат 2400 долара за залата в Нортистърн Юнивърсити, за да направят български фолклорен концерт и канят младата лауреатка по пиано, Виктория Василенко от България. В 2015 година пак те се обединиха с християнските църкви, за да направят Коледен благотворителен концерт и дариха 4000 долара на две фондации в България-„Детско сърце“ и „Искам Бебе“.
Три поредни години „Съюзът на българските писатели в чужбина и по света“ издават Алманах на Българските писатели „Любослов“. Имаме си местни театрални постановки освен множеството гастролиращи от България. Имаме много концерти, изложби и фестивали през годините. През 2015 година се проведе детска изложба „Гласовете на децата“ в американска галерия по изкуствата.
Всяка година тук се организират и множество национални събития – официално честване на 3-ти март в центъра на Чикаго, годишна олимпиада за Васил Левски, Ден на българската култура и славянска писменост, събор на българите в Чикаго под егидата на мотоклуб „Хайдути“, фолклорни фестивали и много други.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Подкрепяме инициативата на МБУ за закупуване на собствена сграда за детска градина/училище и им пожелаваме успех!
ПРЕДЛОЖЕНИЕ
Що се отнася до запазването на културата и духовността на българина в Чикаго, тя не зависи от закупуването на една сграда, но има нужда от такава.
Ние в Чикаго живеем в най-развитата икономика в света. Но и всички ние се борим ежедневно за хляба на децата си. При едно обединение на диаспората ни в една обща кауза, бихме могли да финансираме един Културен дом с наши средства, с помоща и на частни фирми.
Ние предлагаме да седнем на кръгла маса и да обсъдим една бъдеща възможност за създаване на истински Културен дом. Нека следващата стъпка бъде обединение на цялата общност и нейните културни дейци и създаването на център, в който всеки да намери място за изява, този който бленуваме от двадесет години, този който ще обедини усилията ни и ще оправдае стремежа ни именно да съхраним българския дух и култура за идните поколения.
С уважение от:
Българо-Американски център за култура и наследство
Ансамбъл „Хоро“
Център „Магура“
БУ и културен център „Джон Атанасов“
БУ „Св. София“
БУ „Нов Живот“
БУ Център „Знание“
БУ „Родолюбие“
Детска градина „Стелина“
Сдружение „Български музей“
Детска школа „Малкият принц“
Салон за Българска Култура и Духовност
–––––
.
Думите на „калифорниеца“ обясняват от само себе си, защо в Калифорния, където има няколко хиляди българи, не могат да намерят език да говорят заедно. Научих един адрес на българско училище и го потърсих. Отидох в училището и попитах за българите. Жените от офиса се спогледаха и повикаха секюрити. Изглежда те са имали среща с подобен „калифорниец“ и веднага поискаха закрила. Няма смисъл да коментирам. И като чета някои „коментатори“ в България, все ми се струва, че има хора които живеят все още като по времето на Вълко Червенков.
Малкото българско училище със 600 ученика е най-голямото българско училище зад граница.
Да му пожелаем успех и развитие и да оставим тези, които са дали пари за проекта да търсят сметка на учредителите за това или онова. Ако искат да си го нарекат „Културен дом“ – живи и здрави. Кой е казал, че Чикаго може да има само един културен дом? Колкото повече, толкова по-добре!
Абе оставете ги хората да си правят, каквото са решили. Някой на вас да ви е взел пари? В статията не видях списък с дарителите, а би било интересно да видим колко от дарилите са същевременно и критици на проекта в тази му форма. Аз лично не съм дарил и цент за този проект и затова не се чувствам в правото си да критикувам каквото и да е било по него.
Хайде наслуки на проекта от мен, а на другите едно пожелание да престанат да си хабят силите в плюене, а да се захванат със своите си проекти. Все пак живеем в Америка и трябва да сме прихванали малко нещо от нея. Кой ви пречи и вие да направите една дариотелска кампания, да намерите спонсори и да си направите Културен център, или каквото си искате. Залавяйте се за работа по американски и стига сте завиждали по български. Не всичко българско трябва да тачим. Някои неща са за осмиване, а други направо за изкореняване.
Поздрави от Индианаполис
Това, което за виждам в цялата тази история е нуждата на много хора да повярват в свята кауза и съм сигурна, че това е причината да защитават тази инициатива. Дотук е хубавото. Въпросът е обаче доколко точно тази кауза е свята. Уви, за мен това е една бизнес идея, която собствениците се опитват да осъществят с дарени пари. Какво точно е родолюбивото в това начинание? Хайде да поразсъждаваме: през седмицата това ще бъде една нормална детска градина – това е изричното условие, поставено от Village of Elk Grove! – която не е регистрирана като „non for profit“ и на практика ще обслужва бизнеса на Живка Петрова; през уикенда евентуално ще се ползва от българското училище, кръжоци и други мероприятия. Всичките тези дейности се развиват и сега, разбира се след заплащане на наем за сграда, но нима те няма да плащат наем на новата сграда? Разбира се, че ще плащат. Каква ще е разликата тогава? Кое ще е това, което ще допринесе за развитието на българската култура в Чикаго и българската идентичност? Просто наемът ще се плаща на собствениците на тази сграда, а не на друга.
Живка Петрова трябваше да си вземе бизнес заем за началната вноска и да си развива бизнеса; в това няма нищо лошо и за всички е явно, че умее да организира такава дейност – моите уважения. Нейният успех в този бизнес щеше да е полезен за всички и би бил за уважение. Това, което става сега е „с чужда пита помен“. Затова не мога да повярвам. И не се чувствам виновна, колкото и такива като мен да бъдат заклеймявани; намеренията не са безкористни и не мога да тръгна след начинанието.
Наистина ли хора които претендират, че възпитават деца, са се обединли за да спрат такова дело??? А защо ми се струва, че някой ги подкукуросва и те без да помислят, се излагат лаишки за една коричка хляб 😉 Жалко, явно не хората които подкрепят тази прекраса кауза са се подвели, подведените са тази шепа заблудени хора които вместо да помислят, сляпо и доста глупаво са се изложили 😀
Наистина ли хора които претендират, че възпитават деца, са се обединли за да спрат такова дело??? А защо ми се струва, че някой ги подкукуросва и те без да помислят, се излагат лаишки за една коричка хляб 😉 Жалко, явно не хората които подкрепят тази прекраса кауза са се подвели, подведените са тази шепа заблудени хора които вместо да помислят, сляпо и доста глупаво са се изложили 😀
ВЪПРОСИ ЗА ОТГОВОР
От името на кого МБУ обявява че ще прави Културен дом за цялата общност?(Kakvo znachenie ima, shte ima bulgarski kulturen dom, do koito vseki shte ima dostap)
Как е избрано това училище от общо 12 училища за дарение от парламентарната група ГЕРБ и защо?(zashtoto sa edinstvenite koito sa napravili postupki….)
Било ли е предложено равноправно участие на всички училища и културни организации при кандидатстване за това дарение?(tozi vapros ne go razbiram napulno, dano ne se izloja s toq otgovor 🙂 : ravnopravno uchastie za kakvo…, horata si imat organizaciq zashto trqbva da kanqt nepoznati hora v kolektiva si…)
Да очакват ли останалите 11 училища и многобройни културни организации в Чикаго дарения от депутатски заплати? ( Ako napravqt postupki, ne vijdam zashto ne. Ako sedqt i gledat otstrani, shte si ostasnat s gledaneto, pone im e pokazano kak se pravi i shte im bude sravnitelno lesno, ako uspeqt da ubedqt koito i da e „Vilage Hall“ da im prodade sgrada, spored men tova e nai trudnoto v cqloto izpulnenie, vse pak sme v America i sme imigranti.)
За културен дом ли даряват ГЕРБ или за училище или детска градина?! (nito edno ot trite: Za dobroto na bulgarskata obshnost v Chicago)
Благодаря на автора за публикацията на изявата – такава, каквато е, без редакторска намеса. Стаията изглежда достоверна и многото и видни имена на български организации я прави силна и категорична.
Обидите в първия коментар показват само „високата“ култура на коментатора.
„За мен най-лошото в България, е чудесното наслаждение, което имат тук хората да се преследват един друг и да развалят един другиму работата. “ 13.12.1881 , Константин Иречек
Изключително тъпо и зависливо пшослание. Не мога да повярвам, че 10на бизнеса, обслужващи българската общност в Чикаго могат да паднат толкова ниско да саботират и оплюват техен конкурент. Гнусно творение на жалки същества.