ОТКЪСИ от неиздадената
„ПОВЕСТ ЗА БЪЛГАРСКИЯ ХРИСТОС”
на СТОЯН ВЪЛЕВ
ГЛАВА 8
Корабният бюфетчия Алоис Махт се приближи разтревожен до капитан Енглендер и му съобщи уплашено-тревожно:
– Хер капитан, хер капитан! В салона на втора класа има въоръжени пътници!
Капитан Енглендер реагира напълно объркано:
– Как въоръжени, защо въоръжени?!
Алоис Махт разпери отчаяно ръце:
– Съвсем не знам, хер капитан! Много хора и много въоръжени… Българите градинари не били градинари! Боже мой, какво ще правим сега?!
– Успокойте се, господин Махт… – потупа го по рамото капитан Енглендер. – Ще им предложим да предадат оръжието, както изисква правилникът. А, ето го и господин контрольорът! – възкликна капитанът като съзря Капор и му подвиква: Г-н Капор, елате, ако обичате!
Капор се приближи:
– На Вашите услуги, хер капитан, някакви проблеми?
– Някой от пътниците във втора класа били с оръжие, елате с мен да проверим…
– Моля да бъда извинен, че си позволявам да се намеся – изрече смутено, но твърдо Махт. – Въоръжените лица на кораба са много, господа!
– Добре, добре, г-н Махт! – потупа го по рамото капитан Енглендер. – Сега ще проверим какво се е случило, а Вие се успокойте!
Когато двамата тръгнаха, капитанът предложи на контрольора:
– Предлагам да проверите билетите на тези пътници, боя се, че е възможно да има хора без билети, промъкнали се между редовните ни пасажери.
– Изключено е да има пътници без билети на борда, хер капитан! – възкликна Капор и още като преминаваше през входната врата за втора класа, се обърна към пътниците тихо, но строго-настоятелно:
– Проверка на билетите, моля!
Няколко пътници веднага подадоха билетите си.
Капор ги поемаше, оглеждаше ги внимателно и им ги връщаше, като шептеше на капитан Енглендер:
– Напълно редовни билети, хер капитан. Къде е видял въоръжени лица, Махт, хер капитан?
– В салона на втора класа! – отговори капитан Енглендер.
Контрольорът Капор и капитан Енглендер продължиха решително по коридора.
Капитанът и контрольорът замръзнаха като видяха, че в салона на втора класа става нещо твърде необичайно.
Двамата мъже удивено наблюдаваха случващото се:
Захапал револвер с уста, един от пътниците закопчаваше припряно странна, прилична на военна, куртка, а до него, на пода, бяха разхвърляни цивилните му дрехи.
Друг пасажер се събличаше трескаво…
Трети пък, вече облечен в четническа униформа, насочи пушката си към тавана, натисна спусъка и тя гръмна.
Всички извърнаха глави към мъжа, произвел изстрела, който бе учуден, колкото тях – съвсем не бе очаквал, че пушката е заредена.
– Що гърмиш, бе?! – кресна един от четниците, който трескаво закопчаваше куртката си.
– Ми, аз отде да знам, че била заредена… – оправдаваше се смутено „стрелецът”.
– Господа! – извика объркан и учуден от ставащото капитан Енглендер. – Господа, какво става тук?!
Една ръка улови изотзад лявата ръка на капитана, друга ръка докосна с дулото на револвер челото му и някой му каза на немски:
– Хората, които виждате пред себе си, хер капитан, са въстаници. Български въстаници. Предлагаме Ви да изпълнявате нашите разпореждания и команди, ясно?
– Не! – отговори възмутено капитан Енглендер. – Вие, които и да сте, се намирате на борда на кораб, който управлявам аз. Команди тук мога да издавам единствено аз, капитанът на този кораб!
– Току-що превзехме кораба, г-н капитан! – каза му човекът, който го държеше за ръката, пусна я и застана пред него. Този човек беше в същата странна униформа. Сега револверът му сочеше право в гърдите на капитана.
– Вие нямате право…. – избърбори уплашен и объркан капитанът.
– Ние нямаме абсолютно никакви права, г-н капитан – усмихна се иронично мъжът с револвера. – Ние сме българи, сиреч роби на полудивото турско племе. Но ние смятаме да извоюваме своите права, г-н капитан. Превземането на този кораб е само брънка от нашата борба за права и свобода. Призовавам Ви да се качите на палубата, за да чуете разпорежданията на нашия командир.
– К’во се пени швабата?! – попита грубо един от облечените в странна униформа, подхвана капитана за рамото и завъртя тялото му, а после го тласна в правилната посока.
– Горе! Бързо! – заповяда мъжът и ускори хода си, като тласкаше пред себе си капитана, а зад тях подтичваха още двама мъже, облечени в странните си униформи, с пушки в ръце.
Капитан Енглендер изкачи стълбите и изумен видя, че палубата се е превърнала във войскови лагер – капаците на шестте сандъка, натоварени с мъка на пристанището в Корабия, бяха разбити. От сандъците се вадеха с трескава бързина пушки и униформи, които доскорошните кротки пасажери нетърпеливо разграбваха.
[…]
Капитан Енглендер прихвана момчето за раменцето и го изтика до капитан Дойми, който стоеше, взрян в случващото се на козлодуйския бряг.
Четниците се събираха около друг четник, който бързо извади от дисагите си епитрахил.
Попът бръкна и в кожената торба, преметната през рамото му и извади кадилница.
Разпали я и от нея започва да струи тънка струйка дим.
В този миг прозвуча изстрел.
Трима конници с чалми препускаха към слезлите на брега мъже и нещо викаха.
Пътниците гледаха ужасени, удивени от случващото се.
– Ще ги избият! Това е бреговата стража – каза тихо Дойми на капитан Енглендер.
– Разбира се, че ще ги избият – кимна капитанът. – Мислиш ли, че 200 души ще победят една империя?!
– Тогава защо слизат на брега? – попита объркано Дойми.
– За да умрат, колега. Не разбра ли, че това е целта им? – отговори троснато капитан Енглендер.
Очите на Руди, който се взираше изотдолу към лицето на капитан Енглендер, се изпълниха с радостни сълзи.
Войновски се прицели в един от конниците и стреля.
Уцеленият в гърдите конник се килна на една страна, конят изцвили и бясно препусна.
Другите двама конници панически обърнаха конете и препуснаха в посока обратна на брега.
Постепенно конниците изчезнаха в облака прах.
Четниците застанаха в полукръг около Ботев и мъжа с брадата, който бе надянал епитрахил. Скоро четниците хорово заповтаряха нещо, което изричаше свещенодействащото лице – явно клетва.
Пътниците от борда на „Радецки” наблюдаваха с жив интерес как свещенодействащото лице на брега поднасяше кръст към устните на всеки от четниците.
Изведнъж всички въстаници коленичиха и започнаха да целуват земята.
После четниците се изправиха и започнаха да скандират!
До капитан Енглендер и Дойми достигна последният възглас на четниците:
– Да живее капитан Енглендер!
Дойми се усмихна:
– Възвеличават Ви, г-н капитан!
– Хор на живи мъртъвци… – въздъхна тъжно капитан Енглендер.
– Хор на герои! – изрече предизвикателно, с тънък, продран от вълнение гласец, новопроизведеният юнга Руди.
Двамата мъже се вгледаха едновременно в момчето, но не казаха нищо, само местеха погледите си от блесналите детски очи към случващото се на брега.
Четниците в колона по трима вече се отдалечаваха от брега.
Отстрани на колоната вървеше Ботев.
Капитан Енглендер го виждаше през бинокъла като силует, който крачи срещу Слънцето, възкачва се по някакъв хълм, сякаш е сам, а не е част от четата.
Капитан Енглендер гледаше как Ботев крачи по нагорнището и българинът изведнъж му заприлича на Исус Христос, с окървавен венец на главата си.
Сигурно така го виждаха и пътниците, застанали на палубата, взрени в отдалечаващата се чета.
Потресен от случващото се, капитан Енглендер се взираше с бинокъла си към Ботев, чиято фигура досущ бе заприличала на силуета на крачещия към Голгота, нарамил кръст, Исус Христос.
Капитан Енглендер не усети как се прекръсти, докато гледаше отдалечаващия се Ботев, потънал в слънчевите лъчи, които сякаш са потоци кръв и светлина.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Бел.ред.: „Повест за Българския Христос“ не е издадена досега, понеже авторът няма възможност да финансира сам нейното издаване, а издателствата, към които се е обръщал, не са се съгласили да я издадат за своя сметка. Повестта е около стотина страници, написана е преди година. Ако има ценители на литературата и на паметта за националните ни светини, които биха помогнали за издаването на тази книга, те могат да пишат на редакционния ни мейл или пък да се свържат директно със самия автор, ако го познават.
