„Бизнесът обяви бедствено положение за България по отношение на работната сила и предупреди, че ако не се вземат мерки, няма как да се постигне планирания от управляващите икономически растеж. Заявката даде председателят на КРИБ Кирил Домусчиев по време на форум за българската икономика.“ – из информация на Дарик нюз
.
ЗАЩО ИМА БЕДСТВЕНО ПОЛОЖЕНИЕ С РАБОТНАТА СИЛА В БЪЛГАРИЯ
Коментар на проф. Огнян Минчев
Защо има бедствено положение с работната сила в България, където условията за правене на бизнес не са лоши – всички основни видове данъци са по 10 на сто? Осигурителната тежест в процентно изражение е умерена в европейски контекст. Част сме от един много голям общ пазар, обхващащ над 500 млн. души с добри доходи. Обратната страна на медала е, че имаме висок данък „корупция“ и мудна административна система.
Не съм икономист, но ми се струва, че основен проблем, причиняващ обезлюдяване на трудовия пазар у нас, е ниската цена на труда. Голяма част от българите, избрали да работят и живеят в чужбина, избягаха не само поради безработица, а поради нищожно заплащане, с което не можеш да си гледаш семейството. Избягаха от мутренски порядки, които свеждат наемния работник до безправно същество в отношенията му с работодателя. От неспазване на трудово законодателство, работа без трудов договор, заобикаляне на социално осигуряване и т.н. Зная, че много бизнесмени ще оспорят тези констатации като неверни за тяхната собствена работа. Но тези факти не могат да бъдат скрити от картината на трудовия пазар през последния четвърт век и са съществена част от обезлюдяването вследствие емиграция.
Сега бизнесът алармира за бедствено състояние на пазара на труда и предлага отваряне на пазара за имигрантска работна ръка. Това, разбира се, ще бъде част от решението, но при определени условия.
Първо, имиграцията трябва да бъде структурирана като част от общонационална стратегия за справяне с демографската криза и – в частност – с липсата на предлагане на работна ръка.
Второ, ако бизнесът продължава да поддържа драматично ниски нива на цената на труда в един отворен европейски пазар, няма икономическа логика, по която един работник да остане в България – независимо дали е българин или новодошъл чужденец. Когото и да поканите в България – той идва в ЕС. Ще се повърти с 500 лева на месец – някой и друг месец – и ще замине за там, където може да печели прилично. Трябва да го затворите и заключите, но за тази цел се изискват други мерки – не икономически.
Трето – немалко българи биха предпочели да се приберат от гурбет или емиграция, ако виждат, че тук могат да работят и да живеят достойно.
Четвърто, в България има работна ръка, която може да премине през преквалификация и допълнително професионално образование, за да се включи в пазара на труда. Необходимо е сътрудничество между бизнеса и държавата, за да може това да се случи.
Пето, възраждането на пазара на труда преминава през възраждането на регионалните и локални общности. За да се върне – или за да остане един човек в България, той трябва да вижда перспектива за семейството си, града си, общността си. Училище, здравеопазване, градоустройство, гъвкава система на социални услуги – това са само част от предпоставките за възраждане на общностите в България.
Привличането на имигранти-работници е възможно решение, но едва след като другите предпоставки за нормализиране на пазара на труда бъдат нормализирани.
.
