Изявление на председателя на Демократичния съюз на българите
.
Като председател на Демократичният съюз на българите съобщавам, че бях призован с призовка „като гражданин“ на 06.06.2017 г. в 10,00 часа в полицията в Босилеград да давам показания, както пишеше в призовката, „за събиране на сведения по оплакване на граждани във връзка с поставянето на паметна плоча на ден 24.05.2017 г.“
Отзовах се в заказаното време на поканата и предадох писмено изявление във връзка с незаконното отнемане, без решение от прокуратурата и без протокол от органите на МВР, на паметната плоча с имената на жертвите, избити от разбойническата чета на Коста Печанац на 15-16 май 1917 г.
В призовката нарочно беше пренебрегната длъжността ми на председател на Демократичния съюз на българите, което смятам за акт на омаловажаване и унижение на една законно регистрирана малцинствена партия, която 25 години безкомпромисно защитава правата на българите, гарантираните с Конституцията и законите на Р. Сърбия.
В писменото си изявление по призовката „като гражданин“ най-напред изразих възмущението си от своеволието и насилническото поведение на кмета на Босилеград и председател на Националния съвет на БНМ Владимир Захариев, владиката Врански Пахомий и началника на полицията в Босилеград Новица Стоянов.
Като председател на Главният съвет на Демократичен съюз на българите, постъпих съгласно Решението на Главния съвет на ДСБ от 10 април 2017 г., за отбелязването на 100-годишнината от нахлуването на четата на Коста Милованович Печанац на територията на Царство България, в което Босилеград и околните села са опожарени, избити са 32 мирни жители, изгорени живи две деца и направени щети за 2, 5 милиона лева.
Подчертах, че съм постъпил по Програмата на Демократичният съюз на българите и по чл. 5, точ. 2 от Устава, в които се казва, че една от целите на ДСБ е: „ Обучение на български език на всички училищни нива, тачене на българската култура и идентичност, защита на съществуващите и изграждане на нови български културно-исторически паметници, постигане на разбиране и взаимно уважение между ония, които се декларират като принадлежаащи към този език и култура“, като приложих копия на страници от Програмата и Устава на ДСБ, заверени с печата на Министерството на държавно управление и местно самоуправление на Р. Сърбия.
Протестирах за това, че паметната плоча е отнета незаконно и до момента на ДСБ не е доставен никакъв документ за отнемане или връщане на плочата, въпреки че още на 29. 05. 2017 г. писмено поискахме незаконно отнетата паметна плоча да ни бъде върната в срок от три дни, да я съхраняваме, докато община Босилеград не вземе Решение къде същата да бъде поставена.
Заявих, че приемам всякакви оплаквания от граждани относно достоверността на това, което е написано на плочата, но не и за „поставянето“, а само за нейното временно оставяне до паметника на Левски. Паметната плоча не беше нито „поставена“, нито прикрепена, а само временно оставена до следваща сутрин, когато имахме намерение да продължим разговорите с кмета за поставяне на плочата.
Паметната плоча по никакъв начин не е застрашавала спокойствието, сигурността и живота на гражданите и не е имало причина тя да бъде отнета по един такъв брутален и унизителен начин – чрез градската комунална служба, която изхвърля боклуците в Босилеград!
Имайки предвид, че кметът на Босилеград и председател на НС на БНМ Владимир Захариев нарочно протака процедурата по поставяне на паметната плоча, както и, че заедно с владиката Врански Пахомий са били против посещението на вицепрезидента на Р. България г-жа Илияна Йотова и против отбелязването на 100-годишнината от това гнусно и жестоко престъпление срещу безпомощни старци, жени и деца, ние имаме всички основания да смятаме, че за незаконното отнемане на паметната плоча лично е отговорен Владимир Захариев.
Неговата постъпка може да се смята като оскърбление към паметта на невинните жертви, опит за мълчаливо морално оправдание на престъплението на Коста Печанац и опит за подправяне на историята такава, каквато се е случила.
Осъзнавайки, че чрез институцията Национален съвет на националните малцинства не могат да бъдат осъществени правата на сръбските малцинства извън границите на Сърбия, сръбското Правителство с пълно право настоява да се създаде Общност на сръбските общини на Косово.
Имайки предвид, че Националният съвет на българското малцинство се превърна в заложник на своеволието на Владимир Захариев и на националистическите сръбски партии, ние също смятаме, че българското малцинство трябва да бъде организирано в Общност на българските общини в Сърбия, за да могат да му бъдат гарантирани ония права и свободи, които сръбското правителство иска за сръбските малцинства извън границите на Сърбия и особено на Косово.
Босилеград,
06.06.2017 г.
