Преди няколко седмици станахме свидетели на поредния опит на антиевропейските сили да провокират и да дестабилизират политическия и обществен живот в Македония, с цел премахване шансовете на последната за присъединяване към европейската свободна общност. Още на следващата сутрин тези сили побързаха да отправят към тогавашната опозицията светкавични обвинения в национално предателство… Разбира се, едва ли има здравомислещи хора, които да не разбират, че тези скалъпени обвинения са зле прикрит ход за маскиране на собствените им деструктивни действията спрямо европейските интеграционни процеси на Балканите.
На този фон, вчера в София гостоприемно (и по незнайно чия идея) разтвори врати пред един позабравен руски гросмайстор. Нямам за цел тук да анализирам съображенията на домакините му, които го посрещнаха едва ли не като държавен глава. Само ще си позволя с чиста съвест да кажа на българските коне, висящи над отдавна изпразнената червена ясла:
“Не ставате за шах, вие сте просто “троянски” коне….
А, че другарят Карпов иде по нечия заръка не просто да култивира затворниците ни чрез спорта, а за да разбърква политическите фигури на дъската ни, е повече от ясно. Жалкото е, че наглото изказване на Анатолий за произхода на азбуката ни, бе посрещната с лакейски усмивки от наши псевдопатриоти, за които принадлежността ни към Европейската култура и общество явно не е от значение.
За огромно наше удовлетворение, премиерът ни бе този, който постави мисионера на Кремъл на мястото му. Но тъй като другарят Толя е наистина велик шахматист, ще трябва да се опитаме да анализираме накратко какви скрити ходове с “троянските” БГ-коне крие визитата му. Ако направим паралел с предишните изяви на Кремъл по отношение на Македония, ще видим, че темата за кирилицата продължава да е любимо острие на кремльовските гросмайстори, насочено към българското чермоморско крайбрежие, а оттам и към беломорските проливи, та чак до Скопие и Сараево …. (Тук е мястото за пореден път да се запитаме дали руските собственици на недвижима собственост покрай морето ни нарастват лавинообразно само поради турситическия интерес…. Едва ли.)
Геополитическите шахматни дъски в нашия регион изглеждат малки, но въпреки това край тях са се наредили няколко групи играчи: едните ратуват за обединени Балкани в рамките на единна Европа, други подклаждат въглените на лъжата и етническата омраза като начини за възвръщане на контрола си върху България и Югоизточна Европа, а на трети им се привиждат границите на бившата Османска империя.
Картината на играчите край българо-македонската дъска е пъстра, но за момента все още е непълна. Титулярът, за когото тази дъска от векове бе част от игралното му пространство, отново е в сянка. Доскоро у всички се бе настанило трайното усещане, че този играч е абдикирал от интересите си към балканската маса. Неясно защо, играчът продължаваше да пази дистанция и като че ли бе обзет от нежелание да доиграе македонския гамбит. Или може би по стар и придобит от 1944 г. насам рефлекс, очакваше да получи сигнали отнякъде “отгоре”, за да заяви, че иска да вземе в свои ръце съдбата на собствения си дом.
А как едно време засукваше гордо мустак, хващаше в ръка меча и пушката, и обръщаше враговете си в панически бяг.
Пешките и конете му пресичаха от единия край на дъската до другия само за едно денонощие. При появата на офицерите му по диагоналите на големите дъски, гросмайсторите от Албиона му ставаха на крака и му козируваха заради блестящи минали победи…
А царят му, въпреки тежките изпитания, на които бе подложен, му остави в наследство две шахматни дъски с нелошо позиционирани фигури….
Да, но след като царят си замина през 1943 г., нашият човек се пропи, скъса с всичко царско и даде приоритет на плебейска партия с предизвестен край. Повярва на приказките за водещата роля на Бащицата на шаха и му се закле във “вечна дружба”. После собственоръчно спука всичките си каба-гайди, а вместо гордо хоро, заигра казачок и с цяло гърло запя “Пусть всегда будет солнце”, та така и до вчера… Накрая, под въздействието на страха, многото слънце и водката, ритна едната от дъските и се съгласи да нарече половината си фигури “черни” вместо “бели”. Така той доброволно ги предаде на отсрещния необвързан играч… И затова съвсем логично, при съперниците му замина и най-старата му шахматна дъска, барабар с половината фигури…
Минаха години, нашият играч спеше здрав пост-казачоков сън, а през това време съседите му разиграха много интерсени партии. И много пари прибраха, и продължиха да сучат, обличайки лъжите си в официални дрехи. Е, накрая необвързаните съседи отнесоха малко шамари от Шахматната Федерация, която им взе им повечето от дъските, но запазиха поне позициите си на една от тях – македонската, като продължиха да тормозят фигурките на нея. А нашият играч си пасуваше дори и след тия събития. Не спря с пиенето, напротив, увеличи дневните дози, и то под звуците на съседския фолклор и неистовите “братски”подвиквания от североизток …
Но да приключим с навиците на стария ни играч – той очевидно нямаше други приоритети, освен бляновете по старите времена, водката, пликовете под масата и националния нихилизъм. Той само можеше да въздиша по отминалата епоха на застой; да брани с раболепна гордост стърчащия над София шпагин; да тиражира чрез собсвените си “учени” исторически лъжи за азиатския произход на българите, да приватизира предприятия, земя и банки, да управлява с наредби и забрани или да организира концерти в полза на поизхабени съседски фолк-звезди (доказвайки ежемесечно на света колко широко скроен тип е българинът, колко толерантен е към културата и интересите на окупаторите, но не и към своите ценности…).
Затова днес мястото на старите играчи следва да бъде заето от такива, които освен хладен ум и опит в международните партии шах, трябва да имат и пламък в лявата си пазва, както и железни атрибути под пояса си. Преди месец и нещо новите играчи заявиха сърцато, че ще играят в полза на България и се надяваме да е така, защото именно сега е времето, когато отново след близо 100 години шахматистите ни получават нов шанс да заявят намеренията си на висок глас… Защото Обединена Европа е място, където заявените намерения се уважават и се чуват.
Европейската идея е базирана на взаимна политическа, културно-религиозна и етническа толерантност. Затова, преди великодушно да заявява подкрепата си за различни комшийски мераци или други културни прониквания, България най-напред трябва с помощта и в синхрон с европейските си партньори, да “матира” всякакви предишни и бъдещи “несъотвествия” при комшиите и отатък Днепър, които продължават да се изразяват в изкривяване на историята и в прикрити дискриминационни практики спрямо българския етнос и българските интереси на Балканите.
Една държава има право да претендира за защита на своите малцинства и интереси зад граница само тогава, когато тя самата ясно и решително демонстрира неразривната си връзка с тях и подкрепа за каузата им.
Докато над цялата ни собствена “дъска” вече повече от 70 години продължават заплашително да никнат паметници на чужди окупационни войски, а в същото време Васил Левски, Гоце Делчев, Тодор Александров, Иван Михайлов, Мара Бунева и братя Миладинови са удостоени единствено със скромни бюстове и тихи чествания (и то най-вече на лобните им, а не на рожденните им дати), България няма как да припомни на света, че също притежава чест, исторически права, заслуги и интереси. Не го ли направи, няма да може да убеждава другите кои сме ние, кои са приоритетите ни и кой е създал кирилицата.
Една държава следва да отстоява докрай принципа на реципрочност в международното право – това, което е валидно за едни, трябва да е валидно и за други. Терминът “велики сили” е абсурден архаизъм, който трябва да бъде забравен в името на историческата коректност (за която така ревностно, но еднопосочно, следят съвременните медии). Обаче, геополитическата анатомия има сходство с медицинската – един органи може да са по-малки от други, но в никакъв случай не са по-маловажни за общия организъм! Можем ли да твърдим, че дясната ръка е по-важна от лявото око, тъй като е по-силна и по-голяма?! Липсата на който и да е от тези органи би предивикал страдание и недъг на цялото тяло.
Българското землище продължава да е разделено.
Знае се, че Македония несправедливо бе оставена в рамките на Османската империя след 1878 г.
Знае се, че Ньойският договор най-вероятно е обезсилен, заради неизпълнени клаузи по ратификацията му. И вместо предизвикване на международни диспути за преразглеждане на състоятелността на тези актове, до момента сме свидетели на мъгляви обяснения и нескопосани аргументи от страна на пропили се “учени” за това колко невъзможно е да се иска ревизията му.
А поне опитахме ли да сторим нещо? Да?! Ама нещото не се чу изобщо…..
Къде е PR-ът ни в тази насока?! Докога децата ни ще четат лъжи в написани уж в България учебници, че сме били малобройно азиатско племе, настанило се през VII век в земите на славяни и елини?! Докога ще наливаме вода в мелницата на комшийски и сибирски шовинисти, говорейки, че сме приели религията и писмеността си от онези, които са вървели хилядолетие след нас и са копирали нашата древна тракийска култура и познания?! ДОКОГА?!!
Една държава е длъжна да пази културно-историческите си корени, защото на тях се крепи короната на правата й. България следва да престане да неглежира автохонния статут на народа ни на Балканите и да загърби хипотези, които ни отреждат ролята на пришълци и дават повод на комшии за узурпиране на историята .
Нужна е реабилитация на истината за България и Македония. Време е да се премахнат всякакви практики и наредби, препятстващи националното възпитание в училище. Иначе някои нови послушковци от БАН или техни балкански колеги по чашка, ще продължат да ни внушават, че тракийците са изчезнали, че ние с вас нямаме нищо общо с Черно море и с Варненското златно съкровище, с Орфей, със Спартак, с Кирил и Методий, с цар Самуил и с Европа…. Иначе наглото изкривяване на фактите ще продължи в ущърб на страната ни.
Ще продължат да ни промиват мозъците, че българинът е “стоял на едно по-ниско варварско стъпало и…. се нахвърлил върху славянските племена да ги завладее“. (Цитат с думи на българомразеца Димитър Благоев от с. Загоричане, изречени в Парламента през 1917 г., в чест на когото дремещия български шахматист незаслужено нарече с неговото име цял един град и куп други обекти из България… Благоев или така наречения “Дядото”, е един от първите главни виновници за насаждането на лъжливата концепция, че Македония е населена със славяни, но не и с българи…)
Вандализмът в македонския парламент отпреди месец предизвика колапс, който се усети и в жилите на България. В момента се задават нови, но логични процеси на Балканите. Дано този път нашите гросмайстори да осъзнаят това и да чуят гласовете от едната и от другата страна на Дъската. Дано не задремат като предшественика си от ХХ век. Новата партия шах вече започна и този път на Дъската е заложено всичко. Играем днес със силни фигури и не трябва да се колебаем. Но от първостепенна задача е да не допускаме “троянските” коне да си разиграват ходовете на собствената ни шахматна дъска. Крайно време е новите ни играчи да решат: ще доиграват ли наченатия преди толкова години македонски гамбит, или ще допуснат поредна външна намеса на дъската ни и позорен мат на националната ни доктрина.
Дано жертването на стотиците хиляди бели фигури през изминалия век не се окаже напразно….
Колкото до опитите на някои да изкарат, че българските букви са византийско дело, нека да се усмихнем снизходително, защото те явно доста дълго време са дишали със сламки под водата и така са пропуснали доста от историята на древния свят (справка: вж. акад. Д. Лихачов за България)…
Нека да им припомним отново, че българо-македонската дъска е устояла на хилядолетните напъни на какви ли не велики “гросмайстори”… Тази дъска е много твърда, нея огън не я гори, нито сабя я сече… Ще устои с Божията помощ още много векове наред.
А вятърът отдавна ще е разпилял по света прахта на диктаторите и дори спомена за тях.
Фил Бандов
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-
Бел.ред.: Филип Филипов Бандов (Phil Bandoff) е български емигрант, публицист, поет и преводач.
.
