На мнозина е известен древногръцкият мит за красивият младеж Нарцис. В него се влюбила нимфата Ехо, но той я отхвърля и тя умира от мъка. Богинята на отмъщението Немезида го наказва за това, като наказанието е да се влюби в собственото си отражение във водата на езеро, изпълнен с възторг и любов към себе си. Съзерцавайки се, той пада във водата и се удавя.
В недотам драстични форми нарцистичната нагласа се среща в ежедневния живот. Особено характерна е за творците, както в анекдота за писател, който среща приятел и дълго му говори за себе си, като накрая казва: „Тъй дълго ти разказвах за мен. Да поговорим за теб. Как намираш последната ми книга?” Това е типичен пример за тези, които прекалено много се интересуват от себе си и не обръщат внимание на останалите, освен като ехо на тях самите. Този тип лесно се разпознава. Обичайно той не слуша какво говорят другите и проявява всички форми на самодоволство. Дори, когато говори банални неща, има чувството, че изрича нещо извънредно важно. Можем да го разпознаем и по чувствителността му към всяка критика. Абсолютният нарцисизъм е, когато е прекъсната всяка връзка с реалноста и собствената му личност е заместила действителноста. Типичен пример е, когато нарцисът е влюбен в жена, но не получава взаимност. Той не е склонен да повярва, че жената не го обича. Разсъждава: „Не може да не ме обича, след като аз я обичам толкова много”, или пък „Не бих могъл да я обичам толкова много, ако тя не ме обича”. А при липсата на взаимност: „Тя не съзнава, че ме обича”.
Най-тривиално нарцистичната нагласа се среща особено често в ежедневието. Във Фейсбук, например, изобилства от хора, които прекалено се интересуват от себе си и не обръщат внимание на останалите, освен като отражение на самите тях. Така е и в шоуто на политиците по медиите. Тяхната енергия отива в това да се самовъзхищават, вместо да се погледнат през очите на другите. Често нарцисизмът в по-крайните си форми се проявява с един особен блясък в очите, който някои възприемат като полусвятост, а други на полубезумие. Нарцисът се отъждествява с особеностите си, отличаващи го от останалите: достойнство, интелект, остроумие, физическа сила и красота. Ако се запитаме – Кой е той? Правилния отговор би бил – неговият ум, неговата слава, неговото богатство, неговият пенис и т.н. Колкото по-силен е нарцисизмът, толкова по-малко носителят му може да приеме факта на своя неуспех или основателната критика от другите. Той просто би изпаднал в ярост от незачитането му.
Нарцисизмът е страст, чиято сила е сравнима при мнозина само със сексуалното желание и инстинкта за оцеляване. Счита се, че нарцистичната страст има важно биологично значение за индивида, защото неговите потребности, интереси и желания са захранвани с много енергия. Ако тя липсва, как би могъл да се самозащитава от другите, да работи за изхранването си, да настоява на своето пред другите? Без своя нарцисизъм би бил светец, но знаем, че повечето от светците не са оцелели физически и са канонизирани посмъртно. Отсъствието на нарцисизъм би било крайно опасно от гледна точка на оцеляването.
Природата е дарила животните с добре развити инстинкти, осигуряващи оцеляването им. При човека, по-голямата част от тях са загубили своята ефикасност, поради което нарцисизмът е придобил важна биологична функция.
След като признаем, че нарцисизмът изпълнява такава важна функция, се изправяме пред друг въпрос. Крайният нарцисизъм не прави ли човека безразличен към другите, неспособен да постави собствените си потребности на второ място при необходимост и в сътрудничество с останалите? Не го ли прави антисоциален в крайните си степени, дори луд? Без съмнение подобни индивиди са препятствие в общестнения живот. Защото индивидът може да оцелее само, ако се организира в групи, за да се защитава от всевъзможни опасности и да извършва дейности, изискващи колективни усилия. Така стигаме до парадоксалния извод, че нарцисизмът е необходим за оцеляването, но същевременно е и заплаха за него.
Решението на този парадокс върви в две насоки. Оптималният нарцисизъм служи на оцеляването, когато е в степен на осъществяване на обществено сътрудничество. Втората е в трансформирането му в групов – на семейството, кланът, племето, партията, нацията, религията, расата и т.н. Така енергията на нарцисизма се запазва и вече служи за оцеляване на групата, а не само на индивида.
Но преди да се наблегне на груповия нарцисизъм, да разгледаме патологията на индивидуалния. Най-опасният резултат от нарцистичната привързаност е изкривяването на рационалната преценка. Обектът на тази привързаност се оказва ценен, не защото обективно е такъв, а защото става дума за самия него или за нещо, което му принадлежи. Предубедена е оценката на Нарциса за онова, което не е Той, или това, което не Му принадлежи. Още по-опасен патологичен елемент на Нарциса е непоносимоста към критиката спрямо нарцистичната му позиция. Този негов гняв е опасен, защото според него не може да се направи нищо друго за отклонение на опасноста, освен унищожение на критикуващия. Има и друго решение, като се спечели одобрението и съгласието на другите, желателно на хиляди, а защо не и на милиони. Най-известният пример в историята е този с Хитлер – краен нарцисист, който е успял да накара милиони да повярват в неговия себеобраз, да вземат на сериозно грандиозните му фантазии за Хилядолетния Райх. В историята има и други примери за водачи мегаломани, които задоволяват своя нарцисизъм, преобразявайки света според собствените си разбирания, преследващи и унищожаващи всички свои критици. И парадоксално, момента на безумието им носи успух. Дава им онази сигурност и липса на съмнения, които така силно впечатляват средния човек. Излишно е да се споменава, че тази способност на водачи мегаломани да печелят хората за осъществяване на идеите и илюзиите им изисква способности и дарования, които обикновеният човек не притежава.
Все пак, индивидуалният нарцисизъм може да бъде и доброкачествен, ако обект на възхищението са плодове на съзидателност, защото трудът изисква връзки с действителноста, която държи здраво юздите на нарцисизма. При злокачествения е налице великанско его, нуждаещо се от ежедневно поддържане, пред опасността от неговото разобличаване, с което все повече се отдръпваме от действителноста. Който нищо съществено не е постигнал, трудно може да оцени успеха на останалите. Затова е подтикнат все повече да се самоизолира в нарцистичното си величие.
След като изяснихме проявленията на индивидуалния нарцисизъм, следва да се съсредоточим върху явлението обществен нарцисизъм, като източник на насилие и войни. За да се осъществи, е необходимо той да бъде захранван от членовете си с нарцистична енергия. Просъществуването на групата зависи от факта, че членовете и я намират за толкова важна, повече от самите себе си, и вярват във върховенството й над останалите групи. Без този нарцистичен заряд, енергията, необходима за нейното обслужване, както и правенето на тежки жертви в името й, би намаляло драстично. Както и при индивидулния, и в обществения нарцисизъм може да има злокачествени компоненти. Общество, което не разполага с достатъчно средства да обеспечи членовете си, трябва да им даде нарцистично удоволетворение от злокачествен тип, за да предотврати тяхното недоволство. За бедните в икономическо отношение, които не могат да развиват своите интереси и възможности, единственото удоволетворение е членството в конкретната група. Онова, което се счита за разумно, е всъщност това, по което има взаимно съгласие, макар че често то няма нищо общо с разума. Пример за това е расовият нарцисизъм, битувал у германците спрямо евреите, също и на бялото американско население спрямо цветнокожите, което е последвано, макар и в не такива мащаби, и от расизъм спрямо белите. Макар и да е беден и некултурен, редовият член е важен, защото принадлежи към съответната група или раса. Естествено, пренебрегваните раси, народи и религии се смятат за дискриминирани и развиват аналогична форма на нарцисизъм и обособеност. Пример за това е неистовата омраза към американците в Близкия изток, където са наричани „Големия Сатана”. Размириците в емигрантските гета в САЩ и Европа и терористичните актове са също новите форми на обществен нарцисизъм. Възходът на ислямския фундаментализъм е изграден на същата основа.
Нарцистичните групи се различават по структура и размер през различните исторически епохи. Изначално малките семейни и кланови групи отстъпват място на все по-големи и многообхватни, свързани от общ език, вяра и обществен ред. Но дори и в огромните групи на монотеистечните религии се наблюдава двойственост и притивопоставяне: в християнството на католици, протестанти и православни, в исляма – на сунити и шиити и т.н. Фанатици е имало и от двете страни, следствие на което са религиозните войни, фанатизмът не спира и днес, даже разцъфтява. Докато груповият нарцисизъм расте, неговият противник хуманизмът също се развива като се разгръща идеята, че човечеството е едно цяло и всеки индивид носи в себе си цялото човечество, че не бива да има привилигировани, които да претендират за превъзходство. Войните през ХХ век са тежък удар и оргия на груповия нарцисизъм с възходящата национална истерия, расизъм и религиозен фанатизъм. След две световни войни и т.нар. Студена война, светът е отново е разделен, а локалните войни никога не са преставали.
Дори и методът на научното мислене на е променил нещата, тъй като в него вече липсва научна, а е налице чисто техническа нагласа. Виждаме обратното. Науката е създала нов обект на нарцисизма – техниката. Нарцистичната гордост на човека от създаването на немислими преди дори десетилетие технически нововъдения и продукти му дава нови обекти за нарцистична самовлюбеност. Ежедневно стотици милиони „селфита” шестват по социалните мрежи. Що се отнася до патологията на обществения нарцисизъм, най-очевиднияj симптом е липсата на обективност и реална преценка. Събират се тънки сламки истина, но образуваното по този начин цяло се състои от неистини и фалшификации. Ако политическите действия се опират на нарцистично себевъзвеличаване, липсата на обективност води до катастрофални последици. Наранен ли е нарцисизмът на някоя група, като например посегателство към националното ти знаме, твоя Бог, водач, крал, загубата на война или територия, това е довеждало до яростна и масова жажда за отмъщение, предизвикващи от своя страна нови войни. Обидата срещу нарцисизма са възмездява само с унищожение на този, който я е нанесъл, или с публичното му унижение.
Изпълнената със силен нарцисизъм група се нуждае от силен водач, с когото да се отъждествява. В акта си на доброволно подчинение, нарцисизмът на индивида се прехвърля на водача. Колкото по-велик и славен е водачът, толкова по-велик е и последователят. Често полулудият водач има най-голям успех, защото е убеден в своето величие и непогрешимост. И винаги се намират полулуди, които да задоволят нуждите на нарцистичната маса.
Човек достига пълната си зрялост, когато преодолее нарцистичната си зависимост – индивидуална и групова. Живеем в исторически период, за който е свойствено силно разминаване на интелектуалните човешки възможности, довели до създаване на най-разрушителните и точни оръжия и неговото духовно-емоционално развитие, поставящо го в нарцистична зависимост от технологии, потребление, медии, партии, политици, реклами и т.н. с всичките му патологични симптоми.
Прословутият часовник на термоядрения апокалипсис се е изместил от 12 без пет към 12 без 2 минути. Има ли надежда, че нарцистичната лудост няма да доведе до унищожение на човека, преди той да е станал напълно човек?
Светослав Атаджанов
