Внимание, лайфстайлно – мизерабълен текст с елементи на хазяйка!
(18+: съдържа опити за сатира и рецепта за коктейл) 🍹 🍹 🍹
Има дни, в които мислите за България и физическото пребиваване в Англия са крайно потискащи поотделно, а заедно са почти нетърпими. Не пия често, но понякога ми се приисква като един Филип Марлоу да си нахлупя федората до носа, да опра пети на бюрото, да изритам телефона, да запаля пура в нетърпимата жега и да се отдам на хардкор самосъжаление и елегантна мизантропия с чаша уиски в ръка.
…Белята е, че хазяйката Розмари не обича уиски. И, че не съм в Сан Франциско, сама и самодостатъчна в задимен детективски офис със спуснати щори, ами съм в салона на Къщата, в разгара на брутално лятно парти, каквото само налудни англичани от средната класа на югоизтока могат да погодят. В превод това означава: съседи от близо и далеч се наговарят да връхлетят нечий дом в седем вечерта, твърдейки, че стопаните вчера са ги поканили на освежителни напитки. Стопаните не са правили нищо подобно, разбира се, но са прекалено учтиви, за да пратят наглеците по дяволите. Оттук насетне нещата ескалират непредвидимо.
Днес заложничка на тази очарователна традиция е Розмари, а в къщата има всичко на всичко три бутилки бяло вино, два броя изнервени полски икономи (мъжки и женски), един букет прецъфтели божури, едно изтрещяло от жега териерче и една сприхава по природа българка.
***
…В Оксфорд е двеста хиляди градуса на сянка, в задния двор има 17 души, които се смеят в един глас на виц за чиновници от 70-те години. Мечо беснее в краката им, пременен с новата си охлаждаща жилетка (гумено елече, пълно с бучки лед), а Розмари, пременена в лавандулова рокля на Dolce & Gabbana, виси на лакътя ми и шепне отчаяно:
– Мария, за Бога, направи нещо!
– Вече направих нещо. Отнех запалката на Ан и брикетите на Едуард. Искаха да запалят скарата, но аз ги заплаших, че ще опека първородния им син и ще го нанижа на шиш с карамелизиран лук.
– Благодаря ти. Оценявам това. Но аз имах предвид напитките. Имаме прекалено малко вино.
– Имаме прекалено много съседи.
– Не ме отегчавай със семантика, Мария. Измисли нещо!
„Измисли нещо“ и производната му, но не по-малко лекомислена комбинация „Мария ще измисли нещо“, са сред любимите фрази на Розмари и до този момент са били произнасяни на коледни тържества, рождени дни, пожари, наводнения, среднощен зъбобол, падания на дървета върху покриви, нервни сривове на амбулантни търговци, блокирания на входни врати с препарирани жирафи, тежки порязвания, внезапни годежи и други житейски злополуки, при които произнасянето им е бивало еднакво неуместно.
…Та, едно градинско парти ли ще ме задави?
Измислих нещо.
Накарах Розмари да извади големите стъклени кани и произведох галони леко бълбукащ патлангоч от съставките, които имахме под ръка. С присъщото за балканския си произход презрение към изискани имперски порядки, насипах шарлатанията си във високи коктейлни чаши. Вдъхновена от златните букли на Розмари, поднесох резултата на гостите, като безтрепетно излъгах, че ще опитат класически континентален коктейл, известен като Legless Blonde (непреводим каламбур с Leggy Blonde, по нашенски Фиркана блондинка).
И така:
Legless Blonde
(Извънреден коктейл с подръчни средства)
Наличност:
> 3 бутилки бяло вино:
Chablis, Chenin Blanc, Viognier;
> Наченат буркан пюре от манго, откраднат от долапа на съседа Акаш;
> Голяма бутилка ябълков нектар (моя);
> Лимони, колкото докопах;
> Домашен сироп от бъз и газирана вода, секвестирани от неприкосновените запаси на икономите.
Метод:
Пльосваш лъжица пюре от манго на дъното на коктейлна чаша тип long drink, отгоре капеш 50 мл ябълков нектар и яка стиска лимонов сок, добавяш около 100 мл вино и се прекръстваш.
В отделен съд смесваш 1:3 сироп от бъз и студена газирана вода, и доливаш догоре. Украсяваш с къдрица от ябълкова обелка, топната в кафява захар. Повтаряш, докато виното свърши, гостите си тръгнат или загубиш съзнание в следствие на топлинен удар.
Резултат:
Жизнерадостно жълта течност с приятно оранжева основа, не твърде сладка, не твърде газирана и със сигурност не твърде алкохолна.
***
Епилог: Гостите останаха очаровани. Ниското алкохолно съдържание им се видя крайно освежаващо, а опашатите ми лъжи – умерено престижни. Само Мечо се отнесе към творчеството ми с подобаващ скептицизъм и се оттегли под масата да оближе буркана от манговото пюре на спокойствие.
Сега Розмари ме гледа с нескрито обожание, а от това нищо добро няма да произлезе.
Мария Спирова,
Оксфорд
