Във връзка с решението на генералния директор на БНР Александър Велев да закрие продукцията на чужди езици на Радио България, заради което СБЖ, СБП, СПБ и други съсловни организации излязоха с Отворено писмо до институциите, е създадена и Петиция под надслов „ДА СПАСИМ РАДИО БЪЛГАРИЯ“. В Отвореното писмо се казваше, че: „решението да има или да няма продукция на чужди езици на БНР или на колко и кои езици да бъде тя не е административен прерогатив на поредното мандатно ръководство на БНР, а въпрос на външната политика на България, както и на нейната сигурност, в дългосрочен план“.
В Петицията, създадена в подкрепа на Радио България, се казва: „С тази петиция нашата идея е не само да опазим Радио България, но и да спомогнем тази уникална многоезична структура да осъществи своя потенциал, като получи шанс да се оптимизира и развива в крак с последните тенденции на информационните платформи в интернет. България и Българското национално радио заслужават това! Ще работим за тази кауза и ще търсим отклик от институциите за това как статутът на Радио България да остане стабилен и независим от недалновидни решения.“
С Петицията се прирозават колеги, приятели и съмишленици да подкрепят „усилията на редактори, журналисти, преводачи и институции против този деструктивен акт, който противоречи на интересите на българското общество и държавност!“.
Казва се и, че: „Броят на езиците, на които Радио България произвежда програми, трябва да бъде съгласуван с Министерство на външните работи, Комисията по външна политика към Народното събрание и Президента на републиката, в съответствие с външнополитическите приоритети на страната.“
.
ПЕТИЦИЯТА МОЖЕ ДА БЪДЕ ПОДПИСАНА ТУК.
.
А ето какво смята за ролята на Радио България за българите зад граница една българка, която живее в Холандия, ХРИСТИНА КАРАГЕОРГИЕВА. Тя се обърна към нашето издание във връзка с поредния опит за закриване на това радио. Христина пише, че „тревожното решение диаспората да се лиши от Радио България идва като пореден удар върху общността на българите в чужбина, който дори да не е бил възнамеряван по този начин, е трудно да не бъде схванат в по-широк политически контекст.“
Като българин в чужбина намирам за крайно смущаваща новината за прекратяването на емисиите на Радио България на български език – радиостанция, която от самото си създаване поддържа жива връзката на българите по света с родината им.
Не става дума само за екипажите на българските кораби, слушали в миналото предаванията на къси вълни,.
А за немалка част от българската общност в чужбина днес, която макар несвързана във формална организация, счита редовно публикуваното на сайта на Радио България аудио и текстово съдържание не само за ценен информационен източник, но и за място, където винаги можем да открием много интересна информация за културата, изкуствата и музиката на родината, неналична другаде в инернет. И най-важното: информация, която споделяме с приятелите си, за да научат нещо за България.
Струва ми се важно да се направи едно уточнение: когато човек живее в чужбина, той не пребивава постоянно в българската информационна среда и не винаги може и няма време да се ориентира добре в множеството източници на нерядко противоречаща си и тенденциозно поднесена информация.
Тук идва ролята на Радио България – достоверна, нетърсеща сензации и балансирана информация, поднесена от официална държавна институция и най-вече с подходящия за аудиторията в чужбина контекст. Към момента никоя друга медия – електронна или онлайн, не предлага това.
По-важното в случая обаче е, че тревожното решение диаспората да се лиши от Радио България идва като пореден удар върху общността на българите в чужбина, който дори да не е бил възнамеряван по този начин, е трудно да не бъде схванат в по-широк политически контекст.
В този по-широк контекст непрекъснато се подновява дебатът за ограничаването на избирателните права на българите в чужбина. Назрява и въпросът какво всъщност иска българското общество? Желае ли политическата класа днес връзката с диаспората да остава жива? И с какво да става това, с нарочни политически инициативи? С лобизъм? Или с простата възможност да ни бъде позволено останем българи?
Много от нас живеят в други държави с десетилетия, със запазено българско гражданство. За много от нас в Европейските държави това гражданство е и единствено. Много от нас създават и поддържат в чужбина българските училища. В които децата ни да се учат на български език. Българският език, който можем да им пуснем от Радио България.
Нищо от това не е необратимо. И някой ден, някое подобно камъче, за някой или повече българи в чужбина, може да обърне колата завинаги.
Христина Карагеоргиева
