През месец юли 2017 г. се навършват 50 години от подводния експеримент „Хеброс ‘67” (16-23 юли 1967 г.), проведен под ръководството на възпитаника на Медицинския университет в Пловдив д-р Гарабед Томасян, и 30 години от неговата експедиция „Перун“, при която с реплика на 7-метрова дървена славянска ладия той пътува по Дунава, Черно море и реките Сава и Драва.
Конструираният лично от д-р Томасян подводен дом „Хеброс ‘67” и проведеният експеримент от двамата акванавти – д-р Гарабед Томас Томасян (1935-2014) и Иван Иванов Петров (1930-2012), и ръководителя на медицинските и психологическите изследвания проф. д-р Азаря Бохор Джалдети (1923-2013), са донесли световна слава на България и на пионерите в подводните изследвания.
Подводният експеримент “Хеброс’ 67”, извършен от 16 юли до 23 юли 1967 г. във Варненското езеро на 10 метра под водата, е съизмерим по значимост с проведените през 60-те години на ХХ век подводни изследвания във Франция, Русия, Полша, Германия, ЧССР-Куба, САЩ, Великобритания.
Статията на проф. д.пс.н. Илия Пеев „Подводният експеримент „Хеброс ‘67”: изводи, поуки и перспективи за подводно дело и подводните изследвания в Република България” е написана във връзка с 45-та годишнина от експеримента. Тя е била публикувана в издание на IX Национална конференция на Българското сдружение по авиационна, морска и космическа медицина (Хисар, 2012 г.) и в книгата „Пропедевтика на морската психология и морската дейност“ (Университетско издателство на МУ „Проф. д-р Параскев Стоянов”, Варна, 2016 г.).
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
ПОДВОДНИЯТ ЕКСПЕРИМЕНТ „ХЕБРОС ‘67”: ИЗВОДИ, ПОУКИ И ПЕРСПЕКТИВИ ЗА ПОДВОДНО ДЕЛО И ПОДВОДНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Капитан I ранг о.р. професор д.пс.н. инж. Илия Петров Пеев
„Знаменити корабокрушенци, загинали стихийно, преждевременно, зная, че не сте умрели от морето, че не сте умрели от глад, че не сте умрели от жажда, понеже, подмятани от вълните, преследвани от крясъците на чайките, сте умрели от ужас!“
Д-р Ален Бомбар (1924-2005)
“Не ми дават покой огромните маси на океаните, очакващи своето изучаване!”
Капитан Жак-Ив Кусто (1910-1997)
“Много корабокрушенци умират много преди физическите или физиологическите условия да са станали сами по себе си смъртоносни. Как да се води борба с отчаянието, далеч по-силен и по-бърз причинител на гибелта от кой да е друг физически фактор?…
Опитът, който направих върху себе си, беше направен преди всичко, за да преодолея страха, а след това вече – жаждата и глада!”
Д-р Ален Бомбар (1924-2005)
- ВЪВЕДЕНИЕ
Овладяването на Световния океан се оказа значително по-трудно и по-бавно за човечеството, отколкото овладяването на Космоса. Столетия наред хората са се стремели да покорят океанската стихия и да проникнат в морските дълбини, но успехите в тази посока нараснаха едва след 1950 година. Тогава човечеството сполучливо започна да намира решенията на трудни задачи, чиито отговори са търсени векове наред: надеждно оцеляване в морските катастрофи и проникване в дълбините на Океана с помощта на подводни съоръжения, акванавтиката и подводните технологии.
В периода 60-те – 80-те години на ХХ век се получи своеобразен бум с извършването на фундаментални изследвания в областта на акванавтиката и оцеляването на човека на море, които осигуриха качествен скок в овладяването на Световния океан и натрупването на знания за физиологията на човека и за резервите на човешката психика. Благодарение на тези изследвания интензивно започнаха да се развиват подводните технологии, подводните съоръжения и спасителните средства на корабите, създаде се ново познание за физическите и психическите възможности на човека, безопасността на мореплаването и опазването на човешкия живот на море.
През този етап Република България зае ключови позиции в световните морски изследвания, благодарение на държавническия подход към науката по това време, на ентусиазма и дръзновението на морските изследователи, на обществения интерес към резултатите от морските експерименти. За да се разбере по-добре и за да се оцени по-пълно от позициите на XXI век значимостта на научните изследвания на българските акванавти от подводния дом “Хеброс ’67”, е целесъобразно да се направи обзор върху подводните експерименти в света през периода 1960-1980 година.
Настоящият труд е посветен на 45-годишнината на подводния експеримент “Хеброс ’67”, който по значимост е съизмерим с проведените през 60-те години на ХХ век подводни изследвания в другите страни.
Цел: да се изследват достиженията в световната морска наука и практика в оцеляването на море и подводната дейност през 60-те години на ХХ век като се разкрие съвременното значение на експеримента в подводния дом “Хеброс ’67”.
Методи:
– Библиографски метод и проучване на литературни източници у нас и в чужбина;
– Беседи и кореспонденция с акванавтите в подводния експеримент “Хеброс ’67” д-р Гарабед Томас Томасян, д.м. (17.08.1935 г. – 14.12.2014 г.) и г-н Иван Иванов Петров (24.04.1930 г. – 22.08.2012 г.), както и с ръководителя на медицинските и психологическите изследвания професор д-р Азаря Бохор Джалдети, д.м.н. (26.09.1923 г. – 04.08.2013 г.);
– Сравнителен анализ и синтез;
– Обобщение и прогнозиране;
– За пръв път у нас е събран и систематизиран богат снимков материал, илюстриращ творческите дръзновения на пионерите в подводните експерименти в периода 1960-1980 г. и техните материализирани мечти, намерили реализация в най-новите инженерни и архитектурни подводни проекти в края на XX век и началото на XXI век.
- ОБЗОР ВЪРХУ ФУНДАМЕНТАЛНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ В ОБЛАСТТА НА ОЦЕЛЯВАНЕТО НА ЧОВЕКА НА МОРЕ И АКВАНАВТИКАТА ПРЕЗ 60-ТЕ ГОДИНИ НА ХХ ВЕК И МАТЕРИАЛИЗАЦИЯТА ИМ В УНИКАЛНИ ПОДВОДНИ ПРОЕКТИ ПРЕЗ XXI ВЕК
В периода 1950-1980 година в света се проведоха десетки морски експерименти в две главни направления, които дадоха силен тласък в развитието на морската наука и морските технологии:
– Оцеляването при бедствия и безопасност на човешкия живот на море;
– Акванавтиката и създаването на първите подводни домове;
Златният век на акванавтиката се предшества от смелите опити на френския мореплавател-изследовател д-р Ален Бомбар върху възможностите за оцеляване на корабокрушенци на море (2; 3). През 1952 г. двадесет и осем годишният д-р Ален Бомбар на малка надувна гумена лодка “Еретик” извърши 65-дневно плаване в Атлантическия океан с цел да докаже, че морето може да даде препитание на корабокрушенците за продължително време докато бъдат намерени и спасени. Избраното име на лодката “Еретик” точно отговаря на дързостта на мореплавателя и предприетия от него експеримент, както и на начина, по който другите отстрани са погледнали на това “налудничаво” морско изследване (2; 3).
Плаването на д-р Ален Бомбар с лодката “Еретик” наистина е ерес, т.е. невиждано отклонение от общоприетите правила и норми в корабоплаването и морските експерименти и не се вписва в тогавашните представи на морската общественост. Нещо повече, дори десет години след успешното завършване на експеримента, недоброжелатели на д-р Ален Бомбар, които не са могли да се примирят с неговите успехи и придобитата слава, са продължавали да тровят живота му, като са разпространявали различни клевети, сплетни, слухове, клюки, доноси, дори са направили запор върху негов кораб-лаборатория с цел да спънат дейността на учения. През 1962 година бивш негов приятел закупува на търг единият от двата изследователски кораба на д-р Ален Бомбар с цел да прекъсне проучвателната му дейност.
Така човекът, който бе дръзнал да излезе на самотен двубой с океана и донесе спасение на многобройни корабокрушенци, се почувства безпомощен пред човешката завист и злоба, пред враждебността и сплетните на хората, облечени с доверието му (2, стр. 244-245). Каква мъдрост се крие зад латинската сентенция “ПОСРЕДСТВЕНАТА ИНТЕЛИГЕНТНОСТ НИКОГА НЕ ПРОЩАВА НА ТАЛАНТА!”.
Логично беше успешният резултат от такъв експеримент през 1952 година да доведе до засилване на вярата на хората във възможностите за оцеляване при корабокрушение и даде нови знания за оцеляването на човека в екстремните ситуации, да им дава жизнена енергия десетилетия наред и да им помага да оцелеят!
Д-р Ален Бомбар доказа, че за корабокрушенците са по-опасни страхът и депресията, отколкото липсата на храна и вода. Неговото плаване потвърди, че човек, изпаднал в беда сред океана, може да се спаси, стига да запази силата на духа си и вярата, че може да бъде спасен.
Д-р Ален Бомбар отрази резултатите от своите научни експерименти и изследвания в книгата “Доброволец корабокрушенец” (2; 3). Експериментът разкри широк психосоматичен толеранс на човека и убедително показа неподозираните резерви на тялото и психиката. В резултат на експеримента се направи категоричен извод: главното оръжие в борбата с океана се явява мъжеството, волята, увереността в благоприятния изход, вярата и надеждата за спасяване, жаждата и борбата за живот.
Друг морски изследовател, който направи подобен експеримент върху себе си в Атлантическия океан е немският лекар д-р Ханес Линдеман. Той също е работил като лекар в Казабланка през 1952 година и лично се познава с д-р Ален Бомбар и неговия подвиг.
Доктор Ханес Линдеман с малка лодка два пъти преплава Атлантическия океан също в ролята на мореплавател-самотник – през 1955 и 1956 г., съответно за 65 дни и за 72 дни. По време на експериментите върху себе си д-р Ханес Линдеман значително обогатява изводите на д-р Ален Бомбар за психическата закалка и прави фундаментални открития за ролята на подсъзнанието за оцеляването на човека в критични ситуации на море – също чрез рискови експерименти върху себе си.
Двете плавания през Атлантическия океан дават възможност на д-р Ханес Линдеман върху основата на учението на Йоханес Хайнрих Шулц (20.06.1884 – 19.09.1970) за автогенния тренинг да открие и апробира в океански условия своя Системата за психофизическо саморегулиране (8). Д-р Ханес Линдеман също така създаде и ефективна система за автогенен тренинг, която е предена на повече от 20 езика (7).
По време на експериментите д-р Ханес Линдеман открива пряка връзка между вътрешния монолог на човека и шанса за успешно оцеляване в критични ситуации. Когато настъпи фазата “не мога”, непосредствено след нея настъпва и поражението. До подобни изводи е достигнал и немският лекар Виктор Франкъл, който е наблюдавал поведението на концлагеристите във фашистките “лагери на смъртта” по време на Втората световна война. Това негово откритие пък му позволява да открие ново психотерапевтично направление – логотерапия (лечение чрез смисъл). Своя опит Виктор Франкъл отрази в книгата “Смисълът на живота. Увод в логотерапията”, издадена у нас през 1994 година.
В морските летописи плаванията на д-р Ален Бомбар и д-р Ханес Линдеман се определят като химн на човешкото мъжество и безстрашие. В своите експерименти те отиваха на смъртен риск в името на хуманни цели и спасяването на изпадналите в беда хора. Техният героичен пример вдъхнови и продължава да вдъхновява много корабокрушенци и им дава сила за живот.
Едно от най-ярките доказателства за това е героизмът на четиримата военнослужещи от ВМС на Русия, които издържаха суровите изпитания на 49-дневното аварийно плаване в Тихия океан през 1960 година (17 януари – 7 март 1960 г.). Това са Асхат Зиганшин, Филипп Поплавский, Анатолий Крючковский и Иван Федотов (1).
Корабът “Т-36” (17-метрова баржа, използвана за превоз на продукти) с четиримата моряци на борда на 17 януари 1960 г. е бил закотвен край един от Курилските острови (остров Итуруп), но поради силния щорм се откъснал от котвата и е дрейфал (англ. drift – отнасяне, отклонение на кораб от курса му, дрейф) 1020 мили в продължение на 49 дни, докато бъде спасен на 7 март 1960 г. от американския авионосец “Кирсардж” – Kearsarge (23; 24):
USS Kearsarge Rescues Four Soviet Soldiers Adift in Pacific Ocean for 49 Days
DOD Press Release No. 257-60, 8 March 1960
The Russians gave their names as: Master Sergeant Victor Zygonschi, 21; Private Anthony Kruchowske, 22; Private Philip Poplavski, 20; and Private Fredor Ivan, 20. http://www.history.navy.mil/wars/kearsage.htm
Главният извод от подвига на д-р Ален Бомбар, който придава и смисъл на неговия живот и оправдава предприетия риск си остават хилядите хора, които са се спасили благодарение на неговия експеримент и са му изпращали след това в знак на признателност трогателни писма-откровения: “Ако не беше Вашият пример, ние щяхме да сме загинали!”.
При подготовката на настоящия труд бяха открити документирани от историята спомени на двама от оцелелите бедстващи моряци на кораба “Т-36”, които съдържат дълбоки човешки изповеди и са много вълнуващи. Това са спомените на старшия на групата бедстващи военнослужещи – сержант Асхат Зиганшин и на редник Анатолий Крючковский (званията не са морски, понеже по тогавашните стандарти и щатове корабът се е числял към бреговата база, изпълняваща логистични функции). За всички хора, които са свързани с морето, техните разкази ще предизвикат размисъл и поуки:
Първо: През месец март 1999 г. киевчанинът Анатолий Федорович Крючковский в едно свое интервю посочи онази сила, която им е помогнала да оцелеят (1):
“Още в първите дни на дрейфа Иван Федотов си спомни за един френски лекар – Ален Бомбар. Той на гумена лодка, без продукти за хранене и вода пресича Атлантическия океан и доказва, че човек може да оцелее и в такива сурови условия.” След убедителния разказ на Федотов изводът се налага от само себе си – щом Ален Бомбар е оцелял, ние също имаме шанс да оцелеем! Този извод дава вяра и надежда на бедстващите в морето в продължение на 49 сурови зимни дни!
Целесъобразно е да се поясни, че Иван Федотов е другият участник в бедственото плаване, който е бил семеен и е очаквал син. Надеждата и вярата, че ще оцелее и ще види сина си му е придавала допълнителна духовна енергия и жажда за живот в онези ужасяващи условия на екстремалната ситуация. Любопитно е и това, че Иван е очаквал раждането на сина си на 23 февруари – прогнозата се сбъдва със завидна за условията на бедствието точност – след спасяването на корабокрушенците на 7 март щастливият млад баща научава, че Саша се е родил на 24 февруари 1960 г. (11).
Този случай за сетен път потвърждава една древна истина, базирана на знанията, които Бог Хермес и Делфийският оракул са оставили на човечеството: Познай себе си! След като опознаеш себе си ще можеш, извиквайки тайнствените сили на душата си, да победиш отчаянието, страха, болестта, да измениш своето светоусещане. Древните истини намериха своето научно обяснение и развитие в една от най-модерните области на медицината и психологията – психосоматиката, която разкри връзката между психиката и тялото и с успех сега се развива.
Анатолий Федорович Крючковский посочва и друг силен фактор – старшият на групата сержант Асхат Зиганшин е бил признатият лидер, което е помогнало в групата да няма конфликти, грубости, кавги и пр. Това е особено важно, защото в такива тежки ситуации сработват редица инстинкти и хората се проявяват по един животински начин, стига се дори до канибализъм, отнемане на спасителните средства, на храната и водата. Такива случаи са описани подробно в литературата за екстремните ситуации.
Второ: В бедстващата четиричленна група не се стига до тежки деформации в човешките взаимоотношения поради силата на морското възпитание, другарството и готовността за саможертва, вярата и надеждата в спасението.
На 13.06.2006 г. – в деня на своята 68-годишнина старшият на групата Асхат Зиганшин си спомня (17):
“Аз най-много се боях от конфликти. Затова веднага поставих цел: в никакъв случай да не ги допуснем!”.
Другият от оцелелите моряци от “Т-36” Анатолий Федорович Крючковский в деня на своята 67-годишнина – 27 януари 1999 г. споделя:
“Минаваха дни, седмици, а помощ все няма и няма. Но ние не губехме надеждата, вярвахме, че нас ни търсят. Както се изясни по-късно, това наистина е било така. Сред нас нямаше паника – ние вярвахме, че когато щормът свърши, нас ще ни открият. Нямаше отчаяние.”
Няколко дни преди спасителния ден 7 март 1960 г., членовете на екипажа от време на време се поддават на отчаяние, възникват и халюцинации.
Вярвали са в девиза “Сам загини, но другаря си спаси!”, който е крепял връзката между четиримата моряци на бедстващия кораб (1).
И днес в много учебници по оцеляване се отразяват онези азбучни истини, открити от д-р Ален Бомбар по време на неговия 65-дневен експеримент, известни като “петте пристъпа на болестта на корабокрушенците – по Бомбар”:
1) Потъване – убива за няколко минути.
2) Студ и горещина – убиват за няколко часа.
3) Страх – убива също за няколко часа.
4) Жажда – убива за няколко дни.
5) Глад – убива за няколко седмици.
Откритията на д-р Ален Бомбар и трогателните послания до него, както и недвусмислените изводи, които е направил, трябва да се изучават от всички мореплаватели, защото дават вяра и надежда, изпълват човек с нова жизнена енергия и му помагат да оцелее.
Второто направление на фундаменталните изследвания през 60-те години е свързано с акванавтиката и създаването на първите подводни домове. Много бързо човечеството е обхванато от страст по “подводно домостроене”, която през 2007 година намери върхова изява в проект за огромен подводен хотел.
Началото на експериментите в “подводен дом” е положено от френския изследовател капитан Жак-Ив Кусто през 1962 г. (9; 11).
Легендарният опит на капитан Жак Ив Кусто по изучаване на пълноценния живот под водата започва през 1962 г. с подводен дом «Diogen» – експеримент “Precontinent-1”, в хода на която двама плувци – Албер Фалко и Клод Уесли живеят една седмица в подводен дом на 10 метра дълбочина, а работят на 25 метра под водата (11; 4). В следващите експерименти дълбочината се увеличава – “Precontinent-2”, 1963 г. (27 метра); “Precontinent-3”, 1965 г. (100 метра, продължителност 4 седмици);
Резултатите са обнадеждаващи и опитите продължават (11; 4):
– през 1963 г. е проведена операцията “Преконтинент-2” с 5 души, в т.ч. двамата акванавти от първия експеримент;
– през 1965 г. – операцията “Преконтинент-3” с шест акванавти, сред които е и Филип Кусто – по-малкия син на Жак Ив Кусто.
Проведените опити позволяват да се изучи човешката психика в затворено пространствмо на дълбочина, както и много други поведенчески и физиологически характеристики.
Постигнатите резултати в подводните изследванаия на капитан Жак Ив Кусто оказват силно позитивно въздействие върху десетки други акнавти от най-различни райони на света. В периода 1960 г. и 1970 г. много други държави изготвят свои проекти за подводни домове и провеждат подводни експерименти с акнавти: Италия, Великобритания, Германия, Полша, Куба, България, Канада, Япония, Русия, ЧССР-Куба, САЩ (4).
Днес разбира се такива подобни домове не се строят, а се използват потопяеми капсули и управляеми роботи, което нямаше да може да стане без приноса на първопроходците – акванавтите в подводните домове на 60-те години на ХХ век.
На следващите фотоси са показани някои от подводните домове, построени в периода 1960-1970 година:
Експериментът “Precontinent-1”, Франция 1962 г.
Програмата “Tektite” е бюджетно финансирана от NOAA (Национално управление по изследване на океана и атмосферата) и NASA (Национална аерокосмическа агенция). Подводният дом “Tektite” представлява първообраз на чуждопланетна станция, в която се имитират условията на продължителен космически полет и пребиваване на човека в станция на друга планета.
Настоящето изследването показва убедително, че през 1960 г. – 1980 г. човечеството беше обхванато от страст към “подводното домостроене”, което в началото на XXI век даде мощен тласък в развитието на грандиозно подводно строителство. Прототиповете на първите подводни домове се трансформираха в реални инженерни и архитектурни проекти: подводен дом “Jules Undersea Lodge” край Флорида – с действаща обитаема подводна лаборатория “Aquarius”; изследователска база “Ocean Base One”, САЩ; хотелските комплекси “Посейдон” и “Хидрополис” (9; 22; 25).
В Дубай през 2003 година започна строителство на екзотичеи подводен хотел “Хидрополис” във вид на огромен балон с 220 стаи и обща площ 107 700 квадратни метра, който се предвижда да бъде завършен до края на 2007 година (9).
Рискът на смелчаците акванавти през 60-те години на XX век се оправда, а трудът им се увенча с успех и слава. Техните мечти вече се материализират в уникални подводни проекти, чиято реализация стана възможна благодарение на синтеза и синергията от познанието на онези акванавти, които първи прокараха пътя в подводните дълбини и новите информационни, проектантски и строителни технологии.
III. ПРИНОСЪТ НА БЪЛГАРСКИТЕ ИЗСЛЕДОВАТЕЛИ И ЕКСПЕРИМЕНТАТОРИ ЗА ЗЛАТНИЯ ВЕК НА АКВАНАВТИКАТА. ПСИХОФИЗИОЛОГИЧЕСКИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ В ПОДВОДНИЯ ЕКСПЕРИМЕНТ “ХЕБРОС ’67” И ТЕХНИТЕ СЪВРЕМЕННИ ИЗМЕРЕНИЯ
Началото се постави през 1967 г. от д-р Гарабед Томасян и учителя по физкултура Иван Петров от гр. Пловдив, с експеримент в подводен дом “Хеброс ’67” във Варненското езеро [20].
Своя личен принос като първопроходци двамата акванавти са отразили изключително скромно в телеграфен стил (6, с. 158):
“Първата българска подводна къща “Хеброс ’67” е конструирана през 1967 година. Дълбочина – 10 метра. Престой – 7 денонощия. Конструктори и акванавти – д-р Гаро Томасян и Иван Петров”.
Първият български подводен дом “Хеброс ’67″ е изработен от железопътна цистерна, съответно преработена. От долната страна е снабден с входен люк, който отвежда в двете помещения на дома: преддверие и същински дом. В него двамата леководолази д-р Гарабед Томасян, д.м. и Иван Петров престояха на 10 метра под водата от 16 юли до 23 юли 1967 г. – пълни седем денонощия, т.е. 168 часа.
Подводен дом “Хеброс ’67”, акванавтите д-р Гарабед Тмасян и Иван Петров, бащата на д-р Гарабед Томасян, д.м., който през цялото време на експеримента е бил на брега сред осигуряващия екип и е оказвал морална и психическа подкрепа.
На брега експериментът се осигурява от леководолазите Стойчо Христев и Стоян Бухалски, а също така от и от телефонисти, електротехници, компресористи. Лекар на групата е професорът от Пловдивската медицинска академия д-р Азаря Джалдети, д.м.н., който ръководи и научните наблюдения върху двамата акванавти.
Експериментът в подводния дом „Хеброс ‘67” се извършва със съдействието на Военноморските сили (ВМС), Военновъздушните сили (ВВС), Доброволната организация за съдействие на отбраната (ДОСО) и под шефството на в. „Народна младеж” – София и в. „Комсомолски искри” – Пловдив.
Работният ден на акванавтите продължава от 6 до 22 часа. В дневния им режим влизаха 5 часа работа извън кабината на морското дъно (два часа сутрин, два — следобед и един — вечер), около 5 часа самонаблюдения и експерименти с д-р Джалдети, почивка, хранене, различни игри, четене книги и пр. Последните 24 часа акванавтите са поставени в пълна изолация — прекъсната е телефонната връзка и дори осветлението.
Опитът на подводен дом „Хеброс ’67″ още веднъж доказа, че човек може за продължително време да се засели на морското дъно и оттам да извлича толкова необходимите за човечеството храни и суровини.
Изследването с подводен дом “Хеброс ’67” беше отразявано в редица чуждестранни научни трудове [21].
Научни издания, в които е отразен опитът с “Хеброс ‘67”
Д-р Гарабед Томасян провежда още десетки други експерименти, които са отразени в редица публикации у нас и в чужбина (5; 6; 7; 19).
Така например през 1982 година д-р Гарабед Томасян, д.м., проведе експеримент в Черно море, с който се доказа, че причина за загубата на сили и гибел на хората, които са претърпели корабокрушение, се явява не конкретната смъртна физическа заплаха, не липсата на храна и вода, а психическите претоварвания, предизвикани от съжителството на случайни хора на тясно пространство в екстремални условия.
Подробна информация за експериментите в Черно море и река Дунав с участието на д-р Гарабед Томасян се съдържа в издадената в град Пловдив тритомна поредица “Оцеляване на човека при екстремалните въздействия на морето” (5; 6; 7), както и в издадената в съавторство от Гарабед Томас Томасян, Анастасия Димитрова Карова и Светлозар Хараланов Хараланов книга “Оцеляване на човека при бедствие в морето” (19). Книгите съдържат и богат доказателствен снимков материал от проведените експерименти.
Доктор Гарабед Томас Томасян е направил лични авторски публикации по десетки теми, които е изследвал в проведените от него експерименти:
– Медицински аспекти на оцеляването при бедствия в морето (19, с. 7-27);
– Влиянието на глада и жаждата като фактори за оцеляването при корабокрушение (19, с. 117-139). Публикацията съдържа също практически препоръки за оцеляване при корабокрушение.
– Наблюдение върху ефективността на надувните спасителни салове и тяхното оборудване (19, с. 152-163). Тази публикация съдържа общо 21 практически препоръки, свързани с използването на надувните спасителни салове;
– Морска надувни спасителни средства (5, с. 10-14);
– Проучване върху функционалното състояние на сърдечно-съдовата система при петдневен престой в спасителен сал в условия на “корабокрушение” (6, с. 41-53);
– Проучване на периферна кръв при петдневно преживяване в надувен спасителен сал (6, с. 138-141);
– Изследване влиянието на глада и жаждата при петдневно доброволно корабокрушение на надувен спасителен сал (7, с. 94-103);
В съавторство с други морски изследователи д-р Гаро Томасян е публикувал още много други резултати от своите експерименти:
– Информативност на психологическите проучвания (19, с. 72-103);
– Изследване на функционалното състояние на сърдечно-съдовата система (19, с. 36-60);
– Морска болест (5, с. 15-24);
– Върху някои медицински проблеми на оцеляването на корабокрушенците (5, с. 31-37);
– Относно някои психологични и физиологични показатели, изследвани при продължително плаване с гумена надуван спасителна лодка в Черно море (6, с. 38-48);
– Оцеляване на търпящите бедствие в морето при ниски температури (6, с. 49-58);
– Биохимичните изследвания като тест за оценка на някои от причините за гибелта на корабокрушенците попаднали върху спасителни салове и спасителни лодки (6, с. 59-);
– Върху някои биохимични, електрофизиологични и клинични промени при продължителен престой на надувен спасителен сал (6, с. 67-77);
– Проучвания върху чувството за колективизъм при условия на корабокрушение (6, с. 91-97);
– Медико-биологични проблеми при оцеляването на оцеляването при корабокрушение (7, с. 14-46);
– Електрокардиографски проучвания върху доброволци корабокрушенци при петдневен престой в морето на надувен спасителен сал (7, с. 47-72);
– Психологични проучвания при доброволци в условията на имитирано корабокрушение (7, с. 137-181) и още много други.
За значимостта на експериментите по програмата “Хеброс” свидетелства и факта, тя е привлякла вниманието на международната морска общност. Д-р Гаро Томасян на 6 август 1979 година получава приветствено писмо от д-р Ален Бомбар със следното съдържание (5, стр. 3):
“Скъпи ми колега,
Смятам, че всички експерименти, които могат да усъвършенстват морското спасително дело, увеличават надеждата на корабокрушенците и правят огромна услуга на каузата за оживяването на човека.
Отправям Ви всичките си поздравления на Вашия кураж да се борите не само с глада, жаждата и морето, но също така и с всички административни трудности, на които сам се натъкнах и които така добре изпитах на времето.”
През 2007 година се навършиха 20 години от един друг забележителен експеримент на д-р Гаро Томасян – експедицията с ладията “Перун”. Историята на този експеримент е отразена през 2005 година в три публикации в списание “Морски свят” от Теодор Роков (14; 15; 16). На 22 юни 2007 година в Археологическия музей на град Варна се организира изложба,посветена на този знаменателен юбилей, с личното участие на д-р Гаро Томасян.
След приключване на активната експериментална дейност д-р Гарабед Томасян за известен период се отдава на политиката и е кмет на град Пловдив от 1991 до 1995 година.
Другият акванавт от подводния дом “Хеброс ’67”, магистърът по спорт Иван Иванов Петров, след морския експеримент през 1967 година посвети своя изследователски талант на спелеологията и написа впечатляващата монография “Небе от камък” (12). В нея е отразен успешен спелеоложки експеримент с престой 30 дни под земята на 60 метра дълбочина, проведен от 21 април 1971 година до 30 май 1971 г. в пещерата “Топчика” (намира се в землището на с. Добростан, м. Сушица, община Асеновград, Пловдивска област, на няколко стотин метра под хижа Марциганица).
Идеята да стане теронавт (“подземен обитател”) се е породила у Иван Петров още през 1967 година: “Мисълта да се изолирам под земята възникна у мене още по време на опита с подводния дом “Хеброс ’67”. Дълбоко ме развълнува проблема за психологичната изолация. Да направя крачката от мечтите към действителността ме накара опитът на французина Мишел Сифър. Исках да докажа, че и ние българите можем да направим неежедневни неща, че и у нас има условия за творческа изява на личността” (12, с. 8).
Иван Петров е участвал в десетки международни и национални конференции по спелеология и се откроява като признат експериментатор в това дело, което е сходно по преживяване с преживяванията на акванавтите в подводните домове и доброволците-корабокрушенци. По този начин Иван Петров показа удивителна способност за трансфер и трансформация на познания от една научна област в друга, което несъмнено води до тяхното мултиплициране.
Значимостта на първите български експерименти нараства и във връзка с обстоятелството, че когато в България се правят изследвания в подводните домове “Хеброс’ 67” и “Шелф’ 1”, в същия период (1962-1970 г.) в много други държави също се провеждат за пръв път изпитания на акванавти в подводни домове и лаборатории: САЩ – „Силаб’ 1“ и „Силаб’ 2“; ЧССР-Куба – „Караибско море’1“; Полша “Медуза’ 1”; ФРГ – „Хелхоланд“; ГДР – „Малтер’ 1“; Италия – „Атлантида“; Канада – „Сублимнос“, Русия – “Черномор” (в експеримента с подводен дом “Черномор-74” участват двама български и двама руски акванавти, а осигуряването е осъществено от българския кораб “Херсон” и руския кораб “Орбели”).
Така Република България зае достойно място сред челните страни, които проправиха пътя на човека към морските дълбини!
ИЗВОДИ
- Подводните експерименти през 60-те – 80-те години на ХХ век доказаха, че човек може да живее продължително време под водата.
Подводният експеримент “Хеброс ’67”, извършен във Варненското езеро на 10 метра под водата от 16 юли до 23 юли 1967 г., по значимост е съизмерим с проведените през 60-те години на ХХ век подводни изследвания в другите страни – Франция, Русия, Полша, Германия, ЧССР-Куба, САЩ, Великобритания.
Резултатите, които двамата акванавти д-р Гарабед Томасян, д.м., и магистърът по спорт Иван Петров са постигнали по време на експеримента в подводен дом “Хеброс ’67”, са съизмерими с експериментите, постигнати в другите подводни домове, извършени през 60-те години на ХХ век:
Франция – подводен дом “Diogen” – експеримент “Precontinent-1”, 1962 г. (дълбочина 10 м, 1 седмица); “Precontinent-2”, 1963 г. (27 метра); “Precontinent-3”, 1965 г. (100 метра, продължителност 4 седмици);
Германия – подводен дом “Malter-1”, 1966 г.;
Полша – подводен дом “Meduza”, 1966 г.;
Англия – подводен дом “Glaucus”;
ЧССР-Куба – подводен дом “Caribe”;
Русия – подводен дом “Ихтиандър”, 1966 г. (дълбочина 10-12.5 м, 4 денонощия), 1967 г. (дълбочина 25 м), 1968 г., 1969 г.;
Русия – подводен дом “Садко”;
Русия – подводен дом “Черномор-1”, 1968 г. (дълбочина 10-14 м); “Черномор-2”, 1969 г.;
САЩ – подводен дом “Sealab-1”, “Sealab-2”, “Sealab-3”.
След първоначалния успех на експеримента “Хеброс ’67” в Република България не се стимулира строителството на други модификации на подводния дом, докато в други държави като Франция, Русия и САЩ се построяват по три модификации на всеки един от подводните домове, всяка една от които е по-съвършена от предишната и разрешава потапянето на апаратите на по-големи работни дълбочини, позволява многократното им използване, увеличава обхвата и мащаба на решаваните изследователски задачи и др.
- Опитът на “Хеброс ’67” стимулира участието на ВВМУ “Н. Й. Вапцаров” съвместно с ИО-БАН за съвместни подводни експерименти.
- В Република България експериментът с подводен дом “Хеброс ‘67” не получи нужната държавна, обществена и научна оценка, а вследствие на късата историческа памет у нас подводният дом беше изваден от Военноморския музей и сега не е ясно къде се съхранява и какво е неговото състояние.
Известна е сентенцията, че който не познава своето минало, не може успешно да гради своето бъдеще. Експериментът с подводен дом “Хеброс ’67” трябва да остане в паметта на българските граждани и на морската общественост.
В тази връзка е целесъобразно подводен дом “Хеброс ’67” да се издири и постави отново във Военноморския музей или на друго публично място в град Варна, а защо не и в град Пловдив – там, където се зародиха идеите и проектите на научната програма “Хеброс”.
ВВМУ “Н. Й. Вапцаров” също не е за изключване като място за съхранение на подводен дом “Хеброс ‘67” и за това има своите основания – в училището се съхраняват голяма част от традициите на морска България, а подводния експеримент “Шелф” с участието на курсанти и преподаватели от Морско училище е наследник и продължител на експеримента в подводен дом “Хеброс’ 67”.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Научната програма “Хеброс” включва десетки експерименти, свързани с проучване възможностите на човека за оцеляване при екстремални условия в морето и работата на акванавти в подводен дом. Програмата “Хеброс” има вече своята 45-годишна история, която за младото поколение мореплаватели е непозната. В интерес на морското възпитание и психо-физиологическата подготовка на моряците е целесъобразно основните теми от програмата “Хеброс” да се включат в учебните програми за подготовка на морски кадри с висше и средно образование, а така също и в програмите на различни курсове за следдипломна квалификация на морски специалисти.
През 2007 г. за честването на 40-годишнината от подводния .експеримент “Хеброс ‘67” д-р Гарабед Томасян беше гост на ВВМУ „Н. Й. Вапцаров”. По време на научната конференция представих мой доклад на тема „Съвременни измерения на психофизиологическите изследвания в подводния експеримент “Хеброс ’67”. Пред курсантите и студентите д-р Томасян разказа интересни спомени и разкри много неизвестни факти от своите морски изследвания.
През 2007 година във ВВМУ “Н. Й. Вапцаров” се откри нова лаборатория по осигуряване мореходността на кораба с дарение от израелската компания “Рей шипинг”. В лабораторията се симулира поведението на кораба в аварийни ситуации – пожари, наводняване, засядане, сблъскване. Чрез използването на съвременен софтуер обучаемите се учат да вземат адекватни решения за спасяване на кораба и екипажа. В тази връзка могат да се разработят ефективни тренингови програми, казуси и ролеви игри чрез включване на резултатите от изследванията по научната програма “Хеброс”. По този начин ще се постигне мултиплициращ ефект: обучаемите ще придобиват реална представа за сложността на спасителните операции на море и оцеляването на корабните екипажи, ще се мотивират да търсят съвременни решения, като същевременно ще се постига и възпитателен ефект.
От 2007 година в Медицинския университет “Професор д-р Параскев Стоянов” във Варна започнаха да се обучават студенти по морска медицина, в чиито програми също е целесъобразно да се отразят резултатите от научната програма “Хеброс ‘67”. При разработването на първата учебна програма по морска медицина и морска психология ценна помощ е оказана от ръководителя на научната програма “Хеброс ‘67” – д-р Гаро Томасян.
В системата на обучението по морска медицина и морска психология през февруари 2015 година пред студентите беше изнесена първата лекция на тази тема.
ПЪРВО:
Много научни достижения през век в Република България в областта на подводното дело, подводните изследвания и хипербарната медицина са съизмерими със световните постижения в науката и технологията за своето време. Смели изследователски проекти на сърцати българи като подводния експеримент “Хеброс ‘67” и неговата научна програма способстват за издигането на националното самочувствие на българите и все повече у тях да се развива усещането, че и “ний сме дали нещо на света”.
Първият в България подводен експеримент „Хеброс ‘67” е върхово постижение в науката и технологиите за през втората половина на XX век, когато в света се постави началото на подводните изследвания.
Експериментът през 1967 година на д-р Гарабед Томас Томасян, д.м. (17.08.1935 г. – 14.12.2014 г.) и г-н Иван Иванов Петров (24.04.1930 г. – 22.08.2012 г.), заедно с ръководителя на медицинските и психологическите изследвания професор д-р Азаря Бохор Джалдети, д.м.н. (26.09.1923 г. – 04.08.2013 г.) заема достойно място в българската наука и подводните технологии.
Благодарение на първопроходците, само 3 години след това в края на лятото през 1970 г. Научноизследователският институт по океанография и рибно стопанство във Варна (НИОРС) съвместно с ВНВМУ „Н. Й. Вапцаров“ и АСО (Аварийно-спасителен отряд) и ЛВШ (Леководолазна школа) към Военноморска база Варна, провеждат на дъното край Маслен нос експеримент с подводния дом „Шелф-1”. Екипажът на подводния дом е от трима акванавти. В експеримента участват две групи от по 3 човека с обща продължителност на престоя 7 дена на 21 метра дълбочина (от 28 август до 4 септември).
За сравнение:
Подводният експеримент “Хеброс’ 67”, извършен във Варненското езеро на 10 метра под водата от 16 юли до 23 юли 1967 г. по значимост е съизмерим с проведените през 60-те години на ХХ век подводни изследвания в другите страни – Франция, Русия, Полша, Германия, ЧССР-Куба, САЩ, Великобритания.
ВТОРО:
Подводното дело много интензивно се развиваше и в Република България. В другите държави ускориха това развитие на подводното дело и разшириха неговото приложение, а в България го стопираха.
Изследванията в подводната дейност имат универсално икономическо, технологическо и социално значение. Те помагат на човечеството да намери адекватни решения в превенцията и справянето с природните, социалните и техногенните катастрофи. По време на спасителната операция в Чили през 2010 г. НАСА се обърна за помощ към ВМС на САЩ и по-специално към подводния флот и подводничарите, за да се съветва за поведението на хората в изолация и затворено пространство продължително време.
ТРЕТО:
Специално трябва да се подчертае, че опитът в подводните изследвания през XXI започна да се използва и в космическата наука и за реализиране на най-дръзките човешки проекти за овладяване на други планети в близките десетилетия.
През 2015 година в САЩ започна подготовката на експеримент с екипаж, който ще моделира условията на космическия полет до Марс. Експериментът ще започне през 2016 година. Отново НАСА се обърна за помощ към ВМС на САЩ и командирите на подводници, за да програмират с тяхна помощ условията на продължителния космически полет, който наподобява плаване в подводница и престояване в подводен дом и в подводница.
FROM DEEP SEA TO DEEP SPACE: Защо НАСА се обърна отново за помощ към подводничарите от ВМС на САЩ? Защото за продължителните космически полети е нужно да бъдат изучени и моделирани поведенческите особености на малък колектив от хора с висока професионална квалификация, които са принудени продължително време да живеят и да работят в затворено физическо и социално пространство (социо-техническа система). Подводничарите ще помогнат на НАСА за космическата експедиция до Марс. Изследването се провежда в базата подводници в New London, Groton, Connecticut, където функционира Naval Submarine Medical Research Laboratory (NSMRL).
Справка: (http://phys.org, http://www.med.navy.mil)
Подобни изследвания във ВМС на САЩ са започнали от 2010 г. и тяхната цел е да прогнозират поведението на екипажите на подводници в продължителни морски походи.
В провежданите експерименти се изучават възможностите на човека в условията на изолация и стрес да съхрани критическото мислене, да приема важни решения, да общува и да обменя мнения. В резултат на експерименталната дейност във ВМС на САЩ се разработват препоръки за командирите на подводници, в които се описват първичните признаци за влошаване на отношенията между членовете на екипажа, методите за оценка на общото психологическо състояние на подводничарите и тяхното настроение, най-добрите практики за екипна работа и начини за хармонизиране на човешките отношения на борда на подводниците в продължителните плавания.
Литература:
- Б а б а к о в, С. Героем я себя никогда не считал. – “Зеркало недели”. Киев, 1999, 20 – 26 марта, № 11 (232).
- Б о м б а р, А. Доброволен корабокрушенец. Прев. фр. ез. ДИ. Варна, 1965.
- Б о м б а р, А. За бортом по своей воле. Пер. с фр. яз. ГИ “Географической литературы”. М., 1959.
- Б о р о в и к о в, П. А. Золотой век акванавтики. – Журнал „Октопус Про“. М., 2003, № 4, с. 30-41.
- И с к р и. Оцеляване на човека при екстремалните въздействия на морето. Сборник от статии по проблемите на оцеляването на човека при екстремалните въздействия на морето. ОЦ за ТНТМ. Книжка първа. Пловдив, 1982.
- И с к р и. Оцеляване на човека при екстремалните въздействия на морето. Сборник от статии по проблемите на оцеляването на човека при екстремалните въздействия на морето. ОЦ за ТНТМ. Книжка втора. Пловдив, 1983.
- И с к р и. Оцеляване на човека при екстремалните въздействия на морето. Сборник от статии по проблемите на оцеляването на човека при екстремалните въздействия на морето. ОЦ за ТНТМ. Книжка трета. Пловдив, 1984.
- Л и н д е м а н, Х. Автогенен тренинг. Класическият път към релаксация, здраве и радост от живота. Прев. от нем. ез. “Кибеа”. С., 1999.
- Л и н д е м а н, Х., Г. Селье. Система психофизического саморегулирования. /Х. Линдеман/, пер. с нем. Когда стресс не приносит горя. /Г. Селье/, пер.с англ. МНПП “РЭНАР” и фирма “Белая Русь”. М., 1992.
- Н и р е н б у р г, Л. Ангелы живут под водой. – “Московские новости”. М., 2003, № 42.
- Н о р м а н, И., Е. Крылова. Капитан Кусто: мифы и реальность. – Журнал “Октопус Про”. М., 1998, № 1 и № 2.
- О с и п ч у к, И. Срезанные с солдатских сапог кусочки кожи мы ели, намазывая солидолом: так их легче было проглотить. – “Факты и комментарии”. Киев, 2007, 21 марта.
- П е т р о в, Ив. Небе от камък. Поредица “Покорители на природата”. МФ. С., 1977.
- П ъ р в а н о в, А., Л. Йорданов. Курс по оцеляване на море. ЕТ “МИГ”. Варна, 1995.
- Р о к о в, Т. Били ли са славяните мореплаватели? – Сп. “Морски свят”. Варна, 2005, кн. 6.
- Р о к о в, Т. Експедиция Перун – 1988. – Сп. “Морски свят”. Варна, 2005, кн. 7.
- Р о к о в, Т. Експедиция Перун – 1989. – Сп. “Морски свят”. Варна, 2005, кн. 8.
- Р я б и н и н а, О. Асхат Зиганшин: Кожаные сапоги мне дарят до сих пор. – “Смена”. М., 2006, 14 июня.
- С и р и й с к и, Б. Х. Калейдоскоп в синьо и бяло. ИК Работилница за книжнина “Васил Станилов”. С., 2006.
- Т о м а с я н, Г., А. Карова, С. Хараланов. Оцеляване на човека при бедствие в морето. ОЦ за ТНТМ. Пловдив, 1986.
- “Х е б р о с-67”. – Списание “Космос”. С., 1967, № 9, с. 17-19.
- N O A A Diving Manual: Diving for Science and Technology. Edited by James T. Joiner. Fourth Edition. The National Oceanic and Atmospheric Administration (NOAA) Diving Program. Best Publishing Company.Flagstaff, AZ, USA, 2001.
22. Ocean Atmosphere Seafloor Integration Study
(http://www.oceantechnology.org/oasis.htm)
23. U S S Kearsarge Rescues Four Soviet Soldiers Adift in Pacific Ocean for 49 Days. Source: DOD Press Release No. 257-60, 8 March 1960. Department of The Navy – Naval Historical Center. 805 Kidder Breese SE – Washington Navy Yard . Washington DC 20374-5060.
http://history.navy.mil/wars/kearsage.htm (18 January 2000)
24. U S S Kearsarge (CV-33, later CVA-33 and CVS-33), 1946-1974
DEPARTMENT OF THE NAVY – NAVAL HISTORICAL CENTER
805 KIDDER BREESE SE – WASHINGTON NAVY YARD
WASHINGTON DC 20374-5060
Online Library of Selected Images: – U.S. NAVY SHIPS
http://www.history.navy.mil/photos/sh-usn/usnsh-k/cv33.htm
25. W h e a t e r, P. Splash out on a room with an underwater view. The Independent, 27 October 2005.
[1] Пеев, И.П. Подводният експеримент „Хеброс ‘67” на 45 години: изводи, поуки и перспективи за подводно дело и подводните изследвания в Република България”. IX Национална конференция на Българското сдружение по авиационна, морска и космическа медицина. гр. Хисар, 15 – 17. 11. 2012 г.
Пеев, Илия Петров, Димитър Георгиев Ставрев. Пропедевтика на морската психология и морската дейност. Илюстрации Сияна Струнчева. Рецензенти Веселин Костов Василев, Златислав Стоянов Димитров Университетско издателство на МУ „Професор д-р Параскев Стоянов”. Варна, 2016. ISBN: 9786197137989, стр. 348, глава VIII.
