На 24 май 2017 г. Българското училище “Иван Станчов” към Посолството на България в Лондон навърши 30 години. Успехът ни е резултат от усилията на много хора. И е редно да благодариш на всички, които са били до теб и с теб през годините. Затова:
Скъпи ученици, родители, съмишленици,
Благодаря на всички Ви за присъствието на нашия 30-годишен юбилей.
Благодаря на децата, които за пореден път го направиха световен. Какви сладури – дребните азбукарчета от предучилищните групи на г-жа Невяна Анастасова и г-жа Валентина Александрова! Нашите гимназисти и шестимата абитуриенти, възпитаници на г-жа Здравка Момчева, ни изпълват с гордост. Невена, която до 8-ми клас беше моя ученичка, а сега завърши 12-ти клас, ми сподели: „Госпожо, от 1-ви клас съм в училището, сега се разделям с него като дванайсетокласничка!” 12 години щастие и преданост с това дете (вече девойка за чудо и приказ!).
Ами Катрин от 8-ми клас с латинотанца. Фурия! И нейните съученици с прекрасните снимки, които ми подариха за спомен. Те са моите абитуриенти и се разделяме, за да преминат по-нагоре при Здравка! Горди сме с таланти като Йоана от 8-ми клас (подели сцената и пя с Поли Генова – достойно!). Разплака залата с изпълнението си на песента “Учителко, целувам ти ръка”. Изключителният ни Николас с тази виртуозна негова цигулка… Той ще е бъдещият Васко Василев, знаем си го! Нежната ни Бистра от 6-ти клас, която пя „Облаче ле бяло” заедно с Йоана.
А рецитаторите – Иван от 7-ми клас, Ертан и Зарин от 6-ти, Рая от 5-ти, Виолета, Димитрина, водещите ни Енис и Владимир – всичките от 9-ти клас. Да не говорим за момичетата на хореографа ни г-жа Елена Роблес с техните хора и Лазарския обичай – приказни! Княгини с цветни венчета на главите си вместо корони! Горди сме, че са наши.
Благодаря на колегите ми, всеки вложил радост и любов, с каквато работим десетилетия. Благодаря на нашата Деси Стефанова и изпълнителите от нейния Лондонски български хор, които винаги са най-пъстрият фолкорен апотеоз на всеки празник.
Благодаря на гостите ни – земната и неземна Поли Генова и трите прекрасни момичета Деси, Бети и Яна от група ЛаТи Да. Какъв апотеоз беше участието им. Техният талант е уважение към всички нас, защото делят световните сцени с нашата – ученическата. Обичаме Ви! За децата ни това беше експлозия, венец от щастие. Ще го помнят вечно (но се опасявам, че ще го очакват всяка година).
Благодаря на засмените и щастливи родители, които ни изненадаха с трикольорната торта! Цветята и похвалите са наградата за годината и усилията ни!
Благодаря на нашия посланик г-н Константин Димитров, който в речта си спомена за терористичната трагедия в Манчестър, но допълни, че празникът ни е отпор на злото. Благодаря на всички дипломати, на нашия настоятел и представител на Българския Лондонски сити клуб – г-жа Мартина Ангелова, които ни уважиха с присъствието си и за пореден път ни накараха да се почувстваме закриляни.
Благодаря на представителите на държавните институции, които придадоха още по-голяма значимост на юбилея ни. Специални благодарности на представителя на МОН – г-н Асен Петров, който поднесе приветствие от министър Красимир Вълчев. Ние знаем , че думите в него не са формални, защото похвалите са плод на дългогодишната ни съвместна работа и взаимно уважение.
Благодаря на специалните ни гости от ДАБЧ – г-жа Кони Димитрова и г-н Димитър Карарусинов, които връчиха поредната голяма награда на училището ни, Почетен медал „Паисий Хилендарски”.
Дано не съм изпуснала някого, защото в сърцето ми благодарностите за този голям празник са отправени към всички, които бяха в салона и към всички, които отдалеч ни мислеха и се радваха с нас. (В училището ни са изложени специалните поздравления от г-жа Янка Такева – председател на профсъюза на българските учители, г-жа Надя Барух – главен редактор на издателство „АзБуки“, от д-р Ирина Владкова – председател на АБУЧ, от колегите от други училища във Великобритания и по света.)
Едно училище може да е добро, но едно дело е значимо, ако в него са включени стотици. И Българското учителство в чужбина има своите върхове, защото именно стотици вървим заедно. Огромната ми благодарност е разбира се и към колегите ми от Асоциацията на българските училища в чужбина, с които ни свързва 10 години взаимност и вяра.
Който ме познава, знае, че благодарностите никога не ги изказвам от куртоазия. истински са и от сърце!
За многая лета на училището ни, на училищата ни, на делото ни!
.
Снежина Мечева,
директор на БУ „Иван Станчов“
