.
Отиде си селото…
Къща по къща…
Чешмата замлъкна…
Камбаната млъкна…
Тревите прегърнаха
къща по къща.
Мегдана от мъка
се сбръчка.
До дувара на ъгъла,
тъжна каручка
намираше
в него опора…
И сънуваше, нощем
как с конете препуска…
препуска напред,
към простора.
И с искри от копита,
запалва звездите,
а звездите
над селото светят.
А мегдана е млад
и повежда хорото,
а след него –
хора и хора…
Отиде си селото…
Каручката малка,
въздъхна и рухна
от мъка.
Дуварът изстена,
проплака чешмата,
а камбаната
гледаше няма…
Емил Стоянов
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
* Още от същия автор – вж. тук, тук, тук и тук.
.
