Какво е общото между историята и костюмът по поръчка? Всеки докопал се до властта прави опити за стъкмяване на факти, обстоятелства и събития, според собствените му теснички раменца. Колкото по-дълго се задържи на върха, толкова по-тежки са промените. Създават се нови учебници, пишат се нови програми. Унищожават се старите книги, в които историите не съвпадат с новата линия на партията-майка. Раждат се нови поколения, които познават само тази „истина“, която трябва да знаят. Нищо друго не съществува.
Роден съм през 1966 г. Бях отгледан от родителите си, от училището и обществото в система, наричаща себе си социализъм-комунизъм. Враговете бяха ясни, приятелите – също. Вражеският капитализъм гниеше и аха-аха, всеки момент го чакахме да пукне. Братският социализъм-комунизъм цъфтеше и всеки момент го чакахме да върже. Светът беше разделен на два лагера и всеки бодро крачеше към светлото бъдеще. В комсомолска България атеизмът избутваше православието встрани, а ислямът кротуваше. Имахме само един общ Бог – СССР! От сутрин до вечер ни учеха да се кланяме на братския съветски народ, на братушките, пожертвали живота си, за да ни освободят от турското робство. БКП (българска комунистическа партия) се стелеше пред КПСС (комунистическа партия на съветския съюз). Обучаваха ни, че от всичко най-свято е любовта към освободителите, към Русия-СССР и чак после любовта към България. Някак си едната обич минаваше през другата. Изобщо не е случаен факт, че и днес, през 2017 г., в България е фрашкано с българи, за които любовта към Отечеството задължително се свързва с преклонение пред Русия, руския народ и всичко руско. Тези българи наричат себе си русофили, а всеки различен от тях го окачествяват като русофоб. Тези хора живеят все още в онзи разделен на две свят. С тях е невъзможно да се спори, а и не е нужно. Аз самият бях такъв, но пораснах и открих, че мога да обичам България директно. Без да минавам за по-напряко през Москва. Тук му е мястото да се отбележи, че за разлика от нас, българите, руснаците не са обучавани в училищата, в семействата и в обществото да ни обичат. Любовта не е взаимна. Руснаците на първо място обичат Русия и това е нормално. Така би трябвало да е и у нас.
В онези свежи комсомолски дни в учебниците по история някак свенливо се споменаваше, че през Първата и Втората световни войни България е участвала на страната на Германия срещу Русия. Адски е неудобно и срамно. Обясняваше се с това, че тогава на власт са били гадни капиталисти, профашистки елементи и български цар с немска кръв във вените си. Иначе казано – ние, Народът, не сме го искали. Виновни са управляващите. Веднага се наблягаше на това, че въпреки че сме били във враждуващи лагери, не сме воювали едни срещу други. Така ни учеха. Лошите управляващи са ни скарвали с Русия, но българите никога не сме били вдигали оръжие срещу братушките, а и те понеже много ни тачат и любят, също не са воювали срещу нас.
Това си мислех и аз, но неведоми са пътищата Господни. По волята на руски дипломати и техните слуги – български магистрати бях изпратен на 9-годишна творческа командировка. Докато бях в Централния софийски хотел, работех в библиотеката. Сега, вече в селския хотел в Казичене, пак съм библиотекар. Изчетох много книги, в това число и такива стари книги, които незнайно как са оцелели през времето.
И ето какво намерих: Българи и руснаци сме се били едни срещу други в Добруджа. Руски кораби са обстрелвали Балчик, Варна и други български градове. Русия се обявява против Съединението на Княжество България и Източна Румелия. През 1829 г. генерал Дибич разгромява турците и се дава независимост на Гърция, автономия на Сърбия, Влашко и Черна гора. Самите турци са изненадани, че не се поставя въпросът за автономия на България. Руската имперска политика е целяла да се използва българското население като работна ръка в пустеещите земи на Молдова и Украйна, след преселването на хиляди български семейства. Раковски прозира тези намерения и решително се обявява против тяхното осъществяване. След поредната Руско-Турска война, Англия, Австро-Унгария и Русия мъдруват за границите на България. Австро-Унгария предлага да се създадат две автономни български княжества. Източно – със столица Търново и западно – със столица София. В двете се включва по-голямата част от територията, определена със Санстефанския договор, включително и излаз на Бяло море. Русия подкрепя английското предложение за създаване на малко васално княжество между Дунав и Стара планина. В замяна Англия ще признае завоеванията на Русия в Кавказ, правото й да има военен флот в Черно море, което е било отнето след Кримската война, и връщането на Бесарабия. От Санстефанския договор и Берлинския конгрес Русия получава изброените придобивки. Австро-Унгария анексира Босна и Херцеговина и цяла Словения. Англия си присвоява Кипър, Гърция, взима остров Тасос, Додекадентските острови и придвижва северната си граница на 50 км в Родопите. Румъния, Сърбия и Черна гора получават независимост + териториални придобивки. Албания получава автономия. На победена Турция се връща Македония, Одринска и Егейска Тракия и Родопската област. Англия, Австро-Унгария и Гърция получават своите придобивки, без да участват във войната.
Има още много любопитни примери от миналото, които доказват, че слънцето изгрява от изток и залязва на запад. Външната политика не се основава на емоции, сантименталности, любов и въздишки. Определящ е интересът на държавата. И това е валидно, както за Русия, така и за всяка друга държава. В България обаче е пълно с талибани, които биха се взривили по заповед на Кремъл, без дори да им се обещават 70 девици в рая. Тези фанатици са обикновени хорица, които никога няма да се докопат до държавното управление. Но тяхното сляпо русофилство прекрасно се осребрява от окопалите се властимеющи. През последните двадесетина години в България се смениха няколко уж различни правителства на бандите, наричащи себе си политически партии. ГЕРБ, БСП, ДПС, НДСВ, СДС…
Изредиха ни се уж различни бандити: Бойко Борисов, Сергей Станишев, Олигархски, Симеончо, Доган, Костов, Гоце Първанов, Роско Плевнелиев… Интересно защо през цялото това време, през управлението на всичките тия чревни инфекции, руската компания „Лукойл“ не плаща нито 1 лев данък печалба на Българската държава? Как е възможно рафинерията в гр. Бургас да работи толкова дълго време на загуба?!? Нито лев за българската хазна! Защо гореизброените паразити са го позволявали и все още го допускат? Дали е само от любов към Русия? В родината си „Лукойл“ плащат милиарди долари данък печалба. Там Путин не им пуска аванта, но тук заради корумпираните мижитурки номерът минава. Има и друг вариант, пак любовен. Шефът на „Лукойл“ за България, правешкият бей Валентин Златев да е очаровал с прическата си изброените симпатяги и те да си затварят очите, докато си разтварят джобовете. Публична тайна е, че нито едно издигане на висш политик или магистрат в България не става без одобрението на генерал-губернатора Златев.
За баланс веднага ще отбележа, че Иван Костов отдавна трябваше да е в затвора не само заради това, че продаде „Лукойл“ на руснаците, но заради убийствената за България сделка с американските ТЕЦ-ове. Всъщност зад решетките би трябвало да са всички БГ управляващи + всички магистралки, пардон магистратки, начело с Главните ни прокурори. Но възниква въпросът кой да ги осъди и набута по новото им местожителство? Очевидно е, че сами няма да се самоарестуват и самоосъдят. Какво остава? Необходим е Народен съд. Само че, Народът се дели на русофили и русофоби, на американофили-фоби, на гербаджии, на бесепари, седесари, депесари, тъпанари, главанари… Дели се Народът по всякакви и всевъзможни принципи, а гнидите продължават да крадат, да грабят и да се смеят: „Вижте ги бе, вижте ги идиотите. Ще си прегризат гърлата. Малоумниците изобщо не загряват, че тънат в мизерия заради нас. Нека се цепят, нека се делят, нека се крадат помежду си, а ние ще ги стрижем. Ебаси тъпите овце. Под носа им откраднахме цялата държава. Докарахме ги до просешка тояга. Прогонихме децата им от България. Дъртите мрат като мухи през зимата от глад и студ. Ама олигофрените пак ходят на избори. Да ни изберат нас, за да продължим да си ги грабим, а те да продължат да се дърлят помежду си и да се делят. На тъпофили и тъпофоби. На гъзолизци и блюдолизци. На кретени и дебили. Ха-ха-ха. Ебаси малоумниците“.
Хмм… Неведоми били пътищата Господни. За вълка говорим, а той – в кошарата. Вагит Алекперов – баш шефът на „Лукойл“ е на посещение при президента Радев. Какво прави там не е ясно. На следващия ден се среща и с премиера Бойко Борисов. Пак не е ясно защо?! Селските телевизии ни препредават откъси от Алекперовото слово. След него се изказва и наместника му в България Вальо Златев. Нямало било картел на горивата и не можело да има. Алекперов плаче, оплаква се от данъчната система в Българската губерния. Тежко им било. Рев. Живи да ги оплачеш. БГ журналята мълчат. Никой не смее да попита тандема Вагит – Валентин защо не плащат нито лев данък печалба? И то при възможно най-ниската и най-изгодната за тях ставка от 10%. Защо все ни въртят една и съща плоча, че ще правят инвестиции, че това…, че онова… и накрая пак нула за българската хазна?
Мълчат слугите, а господарите важно, важно поучават. Вагит пашá си тръгва, а Вальо бей остава да ни наблюдава. По робски тихо и спокойно животът продължава. Тъпофили и тъпофоби се споглеждат и пак започват да се ръчкат.
Ивайло Зартов,
15 юни 2017г.
