На 14 юни 2017 г. се провежда заседание на Комисията по политиките за българите в чужбина към Народното събрание, при дневен ред: 1. Обсъждане на информацията от Министерството на външните работи за ситуацията, в която се намират представителите на българската общност в Украйна и мерките, предприети от Министерството за намаляване на напрежението и защита на техните права и свободи; 2. Изслушване на г-жа Даниела Константинова, председател на редколегията на Радио България, по повод намерението за закриване на продукцията на чужди езици на медията, изготвена от Главна дирекция „Радио България“; 3. Разни. На заседанието присъства зам.-министър Юрий Щерк. Както и от БНР – Александър Велев, Виктор Серафимов, Свилена Симеонова, Албена Миланова и Мартин Минков; от “Радио България” – Даниела Константинова, Борил Караиванов, Аделина Григорова, Весела Кръстева, Атанас Асенов, Соня Касаветова и Силвия Николова.
АКЦЕНТИ ОТ КАЗАНОТО НА ТОВА ЗАСЕДАНИЕ
По точка първа от дневния ред:
ЮРИЙ ЩЕРК:
„Предполагам, че ако сте имали възможност да се запознаете с предоставената от Външното министерство справка, фактическата страна на въпроса е ясна. При дебат в местния парламент, при който се обсъжда предоставянето на терен за строителство на сграда на Украинската православна църква, възникват различия в позициите и се стига до гласуване, при което въпросният общински съветник, господин Кашчи, гласува против. Мотивацията му, както се изяснява по-нататък, е свързана с правно-административни аспекти и с нередности при вземането на решение за преотстъпването на този терен и неуредени въпроси в тази връзка. Междувременно в залата присъства група украински радикално настроени лица, националисти, които съответно реагират бурно срещу начина, по който той гласува. Тези лица извършват насилие спрямо него: заливат го със зелена течност, активна; правят опит да го изтласкат към кофата за боклук; намесва се охраната в залата и предотвратява последното. Но така или иначе той е наранен и в резултат на тази зелена течност е повредено едното му око и е приет за лечение в болница. Общо взето това е началото на ситуация, която е последвана от провеждане на демонстрация в следващите дни под български знамена. Медиите предават, че по време на тази демонстрация са скандирани лозунги срещу правителството в Киев и за оставката на президента Порошенко, а на следващия ден представители на българската общност, на български организации се разграничават от тези съобщения, от провеждането на манифестацията и заявяват, че те никога не са били съпричастни и не са участвали в каквито и да било прояви, насочени срещу официалната държавна власт в Украйна. Що се отнася до самия инцидент, очевидци твърдят, че при извършването на тези насилствени действия са били отправени и лични обиди към господин Кашчи, включително по повод неговата етническа принадлежност – във връзка с това, че той е представител на българската общност. Разбира се, на първо място това предизвика реакцията на Външното министерство и на Посолството на Република България в Киев и Генералното консулство в Одеса.“
АНДОН ДОНЧЕВ:
„По последни данни, след като на господин Кашчи му е била оказана медицинска помощ, не пребивава повече на стационарно лечение и още е рано да се каже до каква степен зрението му ще бъде необратимо увредено. Медицинският екип, който го е лекувал, предвижда осъществяване на допълнителни прегледи и изследвания две седмици след изписването му. На базата на този повторен медицински преглед и изследвания ще сме по-наясно до каква степен състоянието му изисква допълнително, по-интензивно лечение или с третирането, което в момента следва, ще бъде възстановено зрението му. Разбира се, съобразно констатациите на медицинския екип, ние ще разгледаме всякакви варианти за евентуално оказване на съдействие, стига той самият да има желание за такъв тип намеса, ако се наложи.“
„Докато бяхме там (в Украйна – бел.ред.) получихме известни сигнали и тревоги от страна на граждани в Украйна, че се въвеждат някакви рестриктивни мерки относно двойното гражданство, което ще засегне много лица. По принцип там не е разрешено двойно гражданство, но имам предвид рестриктивните мерки. Те се споменават и се говори за лишаване от украинско гражданство на лица, които не са съгласни да се откажат от свое второ гражданство, ако имат такова. Това би засегнало голяма част от нашите сънародници в Украйна, които вече са придобили българско гражданство.“
ЮРИЙ ЩЕРК:
„…за момента ние не сме получили сигнали от потенциално засегнати български граждани или представители на българската общност от евентуалното приемане на този Закон. Не знам, може би Вие при Вашето посещение сте получили такива сигнали и може да ги споделите с Вашето Министерство, а ние веднага ще ги вземем под внимание.“
„…преди 48 часа сме информирани, че е намерено тялото на българската студентка в град Ивано-Франковск, но както знаете българските дипломати трябва винаги да са готови и да са информирани за това какво става с нашите сънародници по света. Приоритет на правителството е да се грижи и да оказва подкрепа на нашите граждани и сънародници зад граница. Последната информация, която имаме от преди час и половина, е, че ръководителят на Консулската служба в Киев е заминал за град Ивано-Франковск и ще проведе срещи с началника на местната полиция, с представители на разследващите органи, на прокуратурата и следствието за изясняване на този инцидент. Трагичен инцидент е гибелта на този млад човек, много тежко е за семейството и за всички нас, а хипотезата за момента сочи към криминално деяние, има заподозряно лице, предприети са вече следствени действия. Очакваме повече информация, след като нашия Консул проведе съответните разговори в Ивано-Франковск, но следим отблизо случая. “
.
По точка втора от дневния ред:
АЛЕКСАНДЪР ВЕЛЕВ:
„На първо място, ще започна с това, че ние започнахме още миналата година разговор с всичките радиостанции, които се излъчват на български език в чужбина. Става дума за тези в Канада, в Съединените щати, в Австралия – имате целия списък при Вас, в Западните покрайнини има такива, в Украйна има такива, в Молдова и ние започнахме разговор с тях и с идеята да произвеждаме програми и да правим най-доброто от нашата програма, което да го селектираме, да го правим на звукови файлове и да им предложим безплатна наша програма. Анализите ни показват, че те имат интерес към България, към културни програми в България, към музика от България. По този начин ние ще отговорим на потребностите на тези хора. Отделно от това програмите на Българското национално радио са качени на сателит, но ние предприехме стъпки да се качим и на „Булсатком“, а по незнайни причини това е прекратено преди мен.
Между другото, съм живял девет години от последните си тринадесет в чужбина. От 2005 г. живях в Германия и там основният източник на информация за всички българи, с които съм комуникирал, беше радио „Хоризонт“ и то можеше да се слуша през „Булсатком“ и да се гледа Българската национална телевизия, тоест през сателит. В последните години след бума на интернет започна слушането по Интернет. Навсякъде в Европа и в света Вие може да слушате програмите на Българското национално радио без проблем. Това показват нашите наблюдения и, че към това има интерес.
Отделно, като трета възможност, ще потърсим възможности да качим наша програма и в Украйна, и в Молдова. Аз съм влязъл в контакт с посолството на Украйна и с посланика, с който няколко пъти вече водихме разговор по темата, а същото ще направим и в Молдова. Има проучване и сме заявили желание да го направим. Разбира се, доколкото позволява законодателство там, но доколкото съм информиран за момента в Украйна това не е възможно, но е възможно да се качи чрез търговски оператор там, тоест да поеме наши програми. Понеже тук в залата има журналисти и те знаят, че когато „Дойче веле“ престана да излъчва, това, което излъчваше, бяха програми на български. Това нещо искам и ние да го направим там, разбира се, при интерес от страна на радиостанциите и намиране на партньор.
Още една малка подробност бих искал да изложа пред Вас: средните вълни са също вълни с дълъг обхват и те са закрити. Предавателите, за съжаление, са закрити – дали е оправдано, или не, но преди две години с решение на Управителния съвет на Националното радио ни остана един от най-мощните предаватели – във Видин. Предавателят е на 576 килохерца и има възможност да предава сигнал, който покрива почти цяла Сърбия, покрива Македония и стига до Албания, тоест имаме покриване на цялата част, където има българска общност.“
ТОМА ТОМОВ:
„В това отворено писмо (бел.ред.: писмо от СБЖ, СБП и др.), господин Велев, има следното нещо: призоваваме да се обърне изострено внимание спрямо, цитирам: „недопустимият рекет, прилаган към работещите в “Радио България”, които са изнудвани в кратки срокове, да подадат „доброволни молби за напускане“. Има ли такова нещо?“
АЛЕКСАНДЪР ВЕЛЕВ:
„Промяната засяга 26 човека към този момент, които са получили предложение от работодателя си, за прекратяване на договора по предварително договорено обезщетение. Това е по чл. 331 от Кодекса на труда. Няма никакъв рекет, това е начин, за да се осигурят социално хората и да получат шест работни заплати напред. Това е по силите на радиото, за да даде възможност тези хора да получат сериозна компенсация от момента на напускането си и едновременно с това да не им се попречи да се регистрират в Бюрото по труда, ако не намерят работа и да получават помощи от него.“
ТОМА ТОМОВ:
„Господин Велев, аз искам да върнем малко нещата там, където бяха. Българското национално радио в частност “Радио България” не е частна радиостанция, в която основната цел е печалба. Ако има затруднения финансови, те трябва да бъдат обсъдени там, където се прави бюджета на съответната медия, в случая Българско национално радио. “Радио България” осъществява политиката на Република България в определена област сред българския етнос, където и да е разположен по света. Вие твърдите, че от 2012 г. “Радио България” е спряло да изпълнява тази своя задача и това вече поражда един основен въпрос: защо Българското национално радио, собственост на българската държава, не изпълнява една от задачите, за които е определено? Това е първо. Второ, Вие вероятно много добре знаете, че програмата за българите в чужбина няма обща информация за това какво става в България. Това са адаптирани програми, които имат със своята цел, не толкова да представят ежедневния както „Дайджест“, които казахте, а да запазят българското съзнание в тези хора – с културни програми, исторически, особено за младите ни етнически българи. Това е задачата на “Радио България”.
Ако Вие считате, че нямате бюджет да изпълнявате тази работа, кажете го. По параметрите ние ще помислим, защото след няколко вече дни ще разглеждаме бюджета на страната и за тази политика, ако решим да имаме такава политика за българите в чужбина, бихме поискали съответното увеличение. Нещото, с което аз не съм съгласен, е, че считате, че радиото може да бъде заменено от интернет.“
ДАНИЕЛА КОНСТАНТИНОВА:
„Нашата цел е да има една по-широка дискусия, за да не се вземе едно прибързано или по-субективно в известен смисъл решение, което след това трябва да поправяме с повече ресурси. Вие знаете, винаги така става – когато нещо съществуващо се закрие или се отслаби действително, след това нещата са много по-трудни и резултатите идват след много години.
Аз искам да върна топката към темата за съдържанието, макар че съм от редколегията и толкова техническите неща не ме интересуват, но знам колко са важни, но знам, че ще се намери начин да стане. За мен е най-важно да се генерира адекватно съдържание, което да отчита точно това, което много от Вас казаха – голямата специфика на диаспората. Вие споменахме икономическата стара диаспора, но чисто географски старата диаспора…
Да, има стара диаспора в Аржентина и братът на моя дядо и неговите деца са там, и те са хора, които дори не знаят български. Неслучайно „Радио България“ е интернет радио, защото е в интернет от 2004 г. То има сайт, който беше награждаван многократно и те са препредавали своите програми на български и на испански език чрез интернет радиото „Лос Булгарос“.
Първо, ние трябва да анализираме диаспората, да видим тази целева група каква е, защото тя е многостранна. Действително е много трудно да се направи добра програма, а „Радио България“ в своята история има опит точно с това: да следи живота на тази диаспора. В момента големият проблем на „Радио България“ е, че е лишено изключително от възможности, а в емисиите на български език работят само двама души. Те не са в състояние дори да поддържат новините в събота и в неделя, така че не коментирам. Редакцията е имала 15 души. Разбира се, това е една трайна тенденция, тя датира отдавна и тя е започнала преди около десетина години, заедно с едно подценяване на тези предавания, в това число и подценяване на българите в нашата диаспора.“
ТОМА БИКОВ:
„От отговора на господин Велев, който чух, оставам с усещането, че не се прави разлика между двете диаспори на българите. Има стара диаспора, която е в Македония, в Албания, в Украйна, и нова диаспора, където по принцип хората са изключително различни. Има ли радиото действително концепция за работа с едните хора – новата диаспора и се интересуват от това какво става в България, какво е ежедневието и те поддържат връзка със свои роднини тук? Другите хора обаче нямат роднини в България, те са отделени в едни държави и между другото огромна част от тези държави са проблемни. Виждате какво става в Македония. В Албания за сега е спокойно, там текат всякакъв вид процеси, а в Украйна са на ръба на гражданската война. В този смисъл Българското национално радио през “Радио България” или през някаква такава форма трябва да има много ясна политика по отношение не само на конкретната диаспора в конкретната държава, а и към самата държава, и трябва да придобива влияние там.“
БОРИС ВАНГЕЛОВ:
„Сега не можах да разбера закривате ли “Радио България”, или не го закривате? Но искам да Ви кажа нещо друго: България е единствената балканска държава, на чиято територия се слушат всички съседни радиа, включително в държави като Македония – тяхното радио прониква далеч на изток. Ние от години отстъпваме и малкото, което имахме в ефира, и то е териториалния обхват. За мен има огромен смисъл от съществуването на „Радио България“, а именно от съхраняването на българската идентичност, на историческите ни общности. Защото Вие в Молдова и Украйна може да намирате партньори, но в Македония и Албания няма да намирате партньори и ще трябва да направите това, което сте написали в изложението до Комисията, а именно пренасочване на сигнала на средновълновия предавател, който е някъде до Видин, ако не греша? Това означава, че радиото трябва да започне отново да бъде радио.
…Така че моят апел е, че „Радио България“ трябва да има огромно значение за съхраняване на нашите общности. То ще бъде слушано в момента, в който те започнат да разбират, че го има и защото сега и да искат, то в ефира няма нищо, което да уловят и да чуят българския фолклор, и по този начин поне духовно да общуват с България. Същите тези територии обаче са плътно покрити със скопското радио и телевизия, например. Разбирате какво искам да кажа по този въпрос, нали? Кога реално радиото ще започне да излъчва на средни вълни с този предавател? Той се оказва ключов, тъй като в Западните Балкани – не знам дали ще се намерят партньори в държави, които имат обратна на нашата политика спрямо нашите сънародници, и зависи ли това пак от бюджета Ви? Необходимо ли е парламентът да съдейства, или Комисията? Вие какво мислите по въпроса? Колегите Ви какво мислят? Тук приключвам с една скоба, че чуждоезиковите емисии също имат голямо значение, защото в някои съседни държави – нарочно няма да кажа кои, най-младото поколение българи не владее добре българския книжовен език, а и диалекта на моменти. Така че едни емисии на съответния език от друга държава, но насочени в правилната посока, биха били също много полезни.“
По-долу може да се види пълният текст на стенограмата от това заседание, която е качена в сайта на НС.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
П Р О Т О К О Л
№ 3
На 14 юни 2017 г. се проведе редовно заседание на Комисията по политиките за българите в чужбина при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Обсъждане на информацията от Министерството на външните работи за ситуацията, в която се намират представителите на българската общност в Украйна и мерките, предприети от Министерството за намаляване на напрежението и защита на техните права и свободи.
2. Изслушване на госпожа Даниела Константинова, председател на редколегията на Радио България, по повод намерението за закриване на продукцията на чужди езици на медията, изготвена от Главна дирекция „Радио България“.
3. Разни.
Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията, и гости се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 16,00 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Андон Дончев.
* * *
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Добър ден, уважаеми колеги. Искам да открия това заседание и да следваме дневния ред така, както е обявен. Ще прочета дневния ред, за да го гласуваме, ако няма други мнения:
1. Обсъждане на информацията от Министерството на външните работи за ситуацията, в която се намират представителите на българската общност в Украйна и мерките, предприети от Министерството за намаляване на напрежението и защита на техните права и свободи.
2. Изслушване на госпожа Даниела Константинова, председател на редколегията на „Радио България“, по повод намерението за закриване на продукцията на чужди езици на медията, изготвена от Главна дирекция „Радио България“.
3. Разни.
Има ли някакви други предложения към дневния ред, така изписан? Ако няма други предложения, предлагам да гласуваме дневния ред.
Който е „за“ моля да гласува.
Мисля, че се приема единодушно.
Нека да преминем към първа точка.
По първа точка, само да кажа, че с колегите до мен – господин Маноил Манев и господин Вангелов, се върнахме от Украйна вчера и имаме свежи впечатления от ситуацията там. Искам да благодарим за подробната фактология за инцидента и с това, че достатъчно обстойно ни запознаха със същността на проблема и позицията, която е била в случая доста умерена от страна на Министерство на външните работи, е била адекватна на дадената ситуация. Нека все пак министър Щерк да ни запознае със съответния проблем накратко. Ще Ви моля да бъдете кратък.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЮРИЙ ЩЕРК: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, благодаря Ви за възможността да Ви запозная със ситуацията, свързана с положението на българската общност в Украйна. Интересът към тази проблематика напоследък се повиши във връзка с инцидент с един представител на тази общност в Одеска област, по-специално в град Болград –Днестровски, където той е общински съветник.
Предполагам, че ако сте имали възможност да се запознаете с предоставената от Външното министерство справка, фактическата страна на въпроса е ясна. При дебат в местния парламент, при който се обсъжда предоставянето на терен за строителство на сграда на Украинската православна църква, възникват различия в позициите и се стига до гласуване, при което въпросният общински съветник, господин Кашчи, гласува против. Мотивацията му, както се изяснява по-нататък, е свързана с правно-административни аспекти и с нередности при вземането на решение за преотстъпването на този терен и неуредени въпроси в тази връзка. Междувременно в залата присъства група украински радикално настроени лица, националисти, които съответно реагират бурно срещу начина, по който той гласува. Тези лица извършват насилие спрямо него: заливат го със зелена течност, активна; правят опит да го изтласкат към кофата за боклук; намесва се охраната в залата и предотвратява последното. Но така или иначе той е наранен и в резултат на тази зелена течност е повредено едното му око и е приет за лечение в болница. Общо взето това е началото на ситуация, която е последвана от провеждане на демонстрация в следващите дни под български знамена.
Медиите предават, че по време на тази демонстрация са скандирани лозунги срещу правителството в Киев и за оставката на президента Порошенко, а на следващия ден представители на българската общност, на български организации се разграничават от тези съобщения, от провеждането на манифестацията и заявяват, че те никога не са били съпричастни и не са участвали в каквито и да било прояви, насочени срещу официалната държавна власт в Украйна.
Що се отнася до самия инцидент, очевидци твърдят, че при извършването на тези насилствени действия са били отправени и лични обиди към господин Кашчи, включително по повод неговата етническа принадлежност – във връзка с това, че той е представител на българската общност. Разбира се, на първо място това предизвика реакцията на Външното министерство и на Посолството на Република България в Киев и Генералното консулство в Одеса. Това, което беше направено, е, че беше извикан украинският посланик в София за разговор във Външното министерство и му беше посочено, че подобни действия, са неприемливи независимо от какъв етнически произход е един изборен представител на властта. За нас особено обезпокоителен е фактът, че неговият етнически произход е бил намесен в този инцидент и съответно е поискано от украинската страна да предприеме всички необходими действия за разследване на този инцидент и за наказване на виновниците.
Аналогичен демарш е предприет и от нашето Посолство в Киев, а успоредно с това и пред местните власти в Одеската област от Генералното консулство в Одеса. Позицията на украинската страна е: не смятат, че инцидента по какъвто и да било начин има междуетнически характер и реакцията на тези екстремно настроени лица е била предизвикана от начина, по който е гласувал общинския съветник, а не от неговата етническа принадлежност, и че инцидентът не трябва да се разглежда като израз на някакво отношение към българската общност в Украйна от страна на украинските хора в страната. Същевременно е поет ангажимент, разбира се, да се разследва изцяло този случай и да ни държат в течение за предприетите действия.
Значи, последната информация е от тази сутрин, че на 12-ти нашият посланик господин Минчев е бил в Одеса и заедно с генералния консул са провели среща с председателя на областната администрация на Одеска област, на практика губернатора, господин Степанов. Да, пред него отново са поставили въпросите, свързани с положението на българската общност. Наред с конкретния инцидент и необходимостта да се предотвратят подобни прояви в бъдеще, ако са мотивирани от някакви междуетнически съображения, поставен е и въпросът за протичащата сега в Украйна административно-териториална реформа. Тя също е предмет на сериозна загриженост на нашите сънародници и специално в Одеска област, тъй като най-големия район в Одеска област, населен преимуществено с българи и над 60%, 61% от населението в Болградския район са етнически българи. Същото попада под тази административно-териториална реформа, която цели редуциране на броя на общините от 19 на 4, със сериозен риск да се загуби част от капацитета за самоуправление, образование, здравна помощ в региона във вреда на нашите сънародници.
И по двете теми от страна на украинските областни власти и на губернатора е заявено, първо, че по въпроса за инцидента с Кашчи, потвърдил е това, че разследването продължава и ще държат в течение нашето посолство и генералното консулство за резултатите от разследването.
По втория въпрос, че реформата ще бъде осъществена по начин, който напълно да съответства на волята на мнозинството от населението в тази област. Естествено, освен вербалните гаранции ние искаме и нещата да се случват на практика, така че са дадени указания и на нашия посланик в Киев, и на генералния консул, да следят отблизо последващото развитие на ситуацията и да ни държат в течение, с оглед при необходимост да предприемем допълнителни действия.
Искам същевременно да подчертая, че за нас е много важно ние да продължим нашите отношения на сътрудничество и подкрепа за европейската перспектива на Украйна, да продължим подкрепата за икономическата интеграция, политическото асоцииране и запазване на европейската перспектива пред тази страна. С тези усилия ги подкрепяме и в двустранен план и по линия на Европейския съюз – в рамките на нашето членство в Европейския съюз и, разбира се, ние също така сме част от политиката на Европейския съюз за съдействие и разрешаване на замразените конфликти в региона, включително и в Украйна. От тази гледна точка за нас е от съществено значение да не допуснем да се дестабилизира българската общност в Украйна от трети сили, които нямат интерес от развиване на добри отношения между България и Украйна, и ще направим всичко необходимо, за да не допуснем по подобен начин да се експлоатират нашите сънародници в страната. Може би бях малко по-обстоен, но исках да Ви запозная достатъчно обхватно с нашия подход. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Предполагам, че хората в залата ще имат въпроси към Вас. Аз конкретно бих искал във връзка с това, което Вие изразихте за нашата подкрепа за Украйна, за членството й в Европейския съюз и в НАТО, да попитам нещо. Докато бяхме там получихме известни сигнали и тревоги от страна на граждани в Украйна, че се въвеждат някакви рестриктивни мерки относно двойното гражданство, което ще засегне много лица. По принцип там не е разрешено двойно гражданство, но имам предвид рестриктивните мерки. Те се споменават и се говори за лишаване от украинско гражданство на лица, които не са съгласни да се откажат от свое второ гражданство, ако имат такова. Това би засегнало голяма част от нашите сънародници в Украйна, които вече са придобили българско гражданство.
В това отношение ми е интересно каква би била позицията на Външното министерство и как би ги защитило? Защото не мисля, че бихме допуснали в Европейския съюз, не бихме били съгласни да подкрепяме Украйна за членството й в Европейския съюз, при положение, че там предприема такива действия спрямо български сънародници. Да Ви чуем все пак по този въпрос и какво е Вашето мнение?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЮРИЙ ЩЕРК: Благодаря Ви.
Едно уточнение, че за момента все още не стои на дневен ред въпросът за членството на Украйна в Европейския съюз и това дори не е тема в Европейския съюз, а говорим за засилено асоцииране на страната и за икономическа интеграция. Беше подписано и споразумение с Украйна за задълбочена икономическа интеграция и създаване на свободна митническа зона и зона за свободна търговия, но не говорим за членството, а още по-малко на дневен ред е и въпросът за членството в НАТО.
При подкрепата за европейската перспектива, твърдя, че ние подкрепяме именно усилията на Украйна за сближаване на законодателството й с това на Европейския съюз, за приемане на стандартите в областта на икономическата политика, търговията, обмяната на услуги, възприемането на европейските стандарти и трябва да имаме в предвид, че е в интерес както на Украйна, така и на страните – членки на Европейския съюз, включително и България.
Що се отнася до въпроса, който поставихте, действително разбирам, че има такъв Законопроект, внесен във Върховната Рада за разглеждане. Дали той ще мине, разбира се, е отворен въпрос. Доколкото съм информиран, има доста силна съпротива в самата Рада, в Народното събрание на Украйна срещу него и внимателно ще анализираме до каква степен предвидените в него допълнителни рестриктивни мерки са добри. Вие сте абсолютно прав, че Украйна не признава двойното гражданство, така че по принцип украинските граждани, които желаят да получат гражданство на друга държава, трябва първо да бъдат освободени от украинско гражданство. Очевидно се касае за заварено положение. Ситуациите, които съществуват към момента на приемане на този Законопроект, ако изобщо може бъде приет като Закон и на базата на този анализ: до каква степен ще бъдат засегнати правата и интересите на гражданите и на нашата общност в Украйна, и как ще формулираме българската позиция по този въпрос?
За момента нямаме обаче данни да са засегнати в значителна степен интересите на български граждани или на представители на българската общност. Но отново казвам, че това е предварителна оценка и ние тепърва ще анализираме по-обстойно последствията от евентуалното приемане на такъв Закон.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Благодаря Ви.
Не знам как бихме могли да предотвратим приемането, защото при влизане на един такъв Закон, мисля, че би било по-трудно да се предприемат някакви действия в тази насока. Ако влезе в сила на практика, ще бъдем в малко по-лоша ситуация отколкото сме в момента.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЮРИЙ ЩЕРК: Само да добавя, че за момента ние не сме получили сигнали от потенциално засегнати български граждани или представители на българската общност от евентуалното приемане на този Закон. Не знам, може би Вие при Вашето посещение сте получили такива сигнали и може да ги споделите с Вашето Министерство, а ние веднага ще ги вземем под внимание.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Още един въпрос, който възникна, свързан с намеса от страна на екстремистки, крайно националистически организации в делата на Църквата в Украйна.
Научихме от свещеници и лица, които са свързани с Църквата, че в някои църкви в малки населени места влизат крайно националистични организации, изхвърлят буквално попа от църквата и се слага техен радикален човек, и целта им е да всеят разкол и разединение в Православната църква и това е доста обезпокоително. Не би трябвало да се месим в църковните дела, но би трябвало държавата и съответно украинските власти по някакъв начин да възпрепятстват такива действия. Не знам дали имате информация в тази насока.
Давам думата на господин Манев.
МАНОИЛ МАНЕВ: Аз апелирам Председателя и представителите на Външното министерство да не се занимават с този въпрос, тъй като той е една канонична битка между Руската Православна църква и сега обявяващата се Украинска Каноническа църква – нещата не са за коментар от Външното министерство, от български представители и така нататък. Това е канонична битка, която ще върви между двете Православни църкви и няма смисъл да взимаме отношение на такова официално ниво. Затова Ви предлагам да го пропуснем този въпрос, господин Председателю, а ако трябва да го подложим и на гласуване да не се коментира в тази Комисия.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Други мнения и реплики?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЮРИЙ ЩЕРК: В подкрепа на господин Манев ще кажа, че българската Православна църква вероятно има позиция по този въпрос. Това е църковен въпрос преди всичко и този разкол в Украинската църква тече от 25 години. (Реплики.) Тя може да бъде признавана или непризнавана не от държавите, не от Външното министерство, а от Българската Православна църква. Мисля, че изобщо не е работа на българската държава да има някаква по-сериозна позиция в това отношение.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Споделих, че не мисля, че е работа на Комисията да се меси в църковните дела, но притеснението ми е, че тук става въпрос за националистически екстремистки организации, които се намесват и в този случай не съм сигурен, че Църквата в Украйна е разделена чисто църковно, че има някакво разногласие, а се опасявам, че може да има някаква намеса, която да не е съвсем от църковно ниво.
ТОМА БИКОВ: Нека да защитаваме правата на българите в Украйна, ако има срещу тях някакви действия, то държавата да се намесва. Обаче държавата да коментира църковен спор, защото той по същество е църковен: кой се е включил, какви националистически, ненационалистически, руски, и така нататък, вече е друг въпрос. Според мен би било доста странно изобщо да имаме позиция, защото това наистина е каноничен спор. Той е много дълбок и сме го имали в България – църковен разкол.Там всякакви интереси са се намесвали, но преди всичко се е водил каноничния спор и това е проблем на тяхната Църква.
МАНОИЛ МАНЕВ: Колеги, аз затова го поставих чисто процедурно, за да приключим с това, тъй като започваме да прекрачваме една граница, която се нарича „междудържавни отношения“ и намесата в такива отношения. Това тук е Народното събрание, Комисия към Народното събрание и протоколите, които се водят са с открит достъп, не смятам, че трябва да прекрачваме някакви граници и затова просто Ви предлагам да поемем на гърба си едно гласуване, че този въпрос го пропускаме и не го задаваме, и не очакваме отговор по темата, за да изчистим протоколно нещата.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Нека да гласуваме предложението да бъде пропуснат този въпрос и да не бъде разглеждан тук.
Който е „за“ и одобрява да пропуснем този въпрос и да не го обсъждаме, нека да гласува.
Приема се единодушно.
Други въпроси има ли?
Господин Манев.
МАНОИЛ МАНЕВ: Искам да благодаря за изчерпателната информация, която получихме в писмен вид пред Комисията, че всичко е изложено такова, каквото е събрано от нашето Външно министерство. Знаем за усилията на нашето Посолство да събере тази информация и да я предостави навреме.
Искам да подчертая много ясно за изчистване на неучастието на българската общност в протеста, проведен в Одеса. Много е важно изявлението на Външното министерство, че това е провокативен акт и тази официална позиция е изключително важна за всички нас, защото можеше да направим прехвърляне към българската общност – като последици, което никак не беше добре, и нямаше да се отрази добре там на нашите взаимоотношения, на нашите сънародници.
Но искам да попитам нещо. Знам, че не сте подготвени за този въпрос, той е толкова нов и горещ и няма как да ни дадете отговор по случая, който сега е обект на силно внимание от медиите – убийството на българската студентка в Украйна. Има ли официална информация дошла при нас от Украйна дали това е битов криминален случай, или е нещо по-различно?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЮРИЙ ЩЕРК: Благодаря Ви, господин Манев за този въпрос.
Това е съвсем ново развитие и буквално преди 48 часа сме информирани, че е намерено тялото на българската студентка в град Ивано-Франковск, но както знаете българските дипломати трябва винаги да са готови и да са информирани за това какво става с нашите сънародници по света. Приоритет на правителството е да се грижи и да оказва подкрепа на нашите граждани и сънародници зад граница. Последната информация, която имаме от преди час и половина, е, че ръководителят на Консулската служба в Киев е заминал за град Ивано-Франковск и ще проведе срещи с началника на местната полиция, с представители на разследващите органи, на прокуратурата и следствието за изясняване на този инцидент.
Трагичен инцидент е гибелта на този млад човек, много тежко е за семейството и за всички нас, а хипотезата за момента сочи към криминално деяние, има заподозряно лице, предприети са вече следствени действия. Очакваме повече информация, след като нашия Консул проведе съответните разговори в Ивано-Франковск, но следим отблизо случая. Във връзка сме със семейството на убитата девойка и естествено ще окажем цялото необходимо съдействие, включително и за репатриране на тялото. Но искам да подчертая, че до момента няма никакви сведения, никакви обстоятелства, които да сочат към извършване на етническо или религиозно мотивирано насилие спрямо българската гражданка, а по-скоро става действително въпрос за криминално деяние.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Благодаря Ви.
Много Ви благодаря за това, което официално е постъпило до момента и най-вече, че декларирате готовността си за помагане на семейството и справяне с тези трагични и страшни неща. Благодаря Ви. Господин Йорданов.
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ: Уважаеми господин Председател, господин Министър! Аз се връщам на ситуацията в Украйна и случая, и въпреки нещастното развитие на нещата все пак, когато младите хора показват български дух, независимо от повода, който не е много читав, то е добре.
Аз обаче искам да засегна една тема, малко по-встрани от нещата. Доколкото разбирам от информацията, която ни беше подадена от българската организация, не можах да разбера дали той е загубил зрение с окото си. Аз съм медик и за това питам. Мисля, че е уместно да го поканим на лечение в нашата страна и да му осигурим лечение, и това ще се приеме добре от българските организации в Украйна, защото ще покажем съпричастие към съдбата на един злощастно пострадал българин.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Благодаря Ви за въпроса и за идеята.
По последни данни, след като на господин Кашчи му е била оказана медицинска помощ, не пребивава повече на стационарно лечение и още е рано да се каже до каква степен зрението му ще бъде необратимо увредено. Медицинският екип, който го е лекувал, предвижда осъществяване на допълнителни прегледи и изследвания две седмици след изписването му. На базата на този повторен медицински преглед и изследвания ще сме по-наясно до каква степен състоянието му изисква допълнително, по-интензивно лечение или с третирането, което в момента следва, ще бъде възстановено зрението му. Разбира се, съобразно констатациите на медицинския екип, ние ще разгледаме всякакви варианти за евентуално оказване на съдействие, стига той самият да има желание за такъв тип намеса, ако се наложи.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Някой друг има ли въпрос, свързан с Украйна? Можем ли да преминем към един друг въпрос, който бяхме задали, но на който не получихме отговор, за съжаление, в нашето писмо?
Също така бяхме попитали за проблемите, свързани с културно-информационния център в Прага, но не получихме писмено никаква информация. Доколкото знам там има някакви съдебни дела, които се водят вече от години от страна на Външното министерство към български организации, които са…(Реплики.) Получихме писмо от българските организации и мисля, че е редно да уважим организациите и да поставим въпроса, докато Министърът е тук и да не го викаме специално за този въпрос. Освен това в писмото си към господин Министъра бяхме включили този въпрос, но не получихме отговор – нищо, че не е бил поставен на самата Комисия.
МАНОИЛ МАНЕВ: Да го направим процедурно и Комисията да го реши, да го постави и да получим по-късно отговор, защото така ние имаме гласуван Дневния ред, в който никой от нас не знае за този въпрос, поставен към Външното министерство. Дори днес, в началото на заседанието, не е гласуван такъв въпрос и никой не е подготвен да чуе каквото и да било, или да вземе становище по каквото и да е било.
Затова предлагам процедурата да бъде спазена и Комисията да реши, да зададе въпроса, да го изчетете, така че да знаем за какво става дума и на следващото заседание или, когато се подготви Външното министерство, да получим този отговор официално.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Добре. Нека да гласуваме да се отложи този въпрос за следващото заседание.
Който предлага да оставим въпроса за следващ път, за да може другите хора да се запознаят по същество с проблема и господин Министърът, ако не е подготвен сега да отговори на този въпрос, то да му дадем възможност за следващия път, нека да гласува… Мисля, че господин Министърът е готов да отговори и няма смисъл да правим отделно заседание за този въпрос.
Мисля, че е редно да оставим господин Министърът сам да прецени дали иска да отговори на въпроса или да го отложим за следващия път. Който е „за“ да предоставим избора на господин Министъра да реши, ако иска да отговори сега, нека да отговори сега, ако не – да оставим за следващия път.
МАНОИЛ МАНЕВ: Колеги, внесох процедурно предложение като член на Комисията и то е следното: Комисията да бъде запозната предварително с въпроса и след това с решение на Комисията да бъде задаван на институции. Не говоря от името на всички Вас, защото аз и колегите ми не знаем какво съдържа този въпрос? Какъв отговор в рамките на Комисията и в рамките на това заседание ще получим? За какво? За нещо, което не знаем.
Процедурното ми предложение е да се върви точно по дневния ред. Днес гласувам „за“ и всички следващи въпроси, които има да задаваме, да бъдат обсъждани първо в Комисията.
ПРЕДС. АНТОН ДОНЧЕВ: Добре, да гласуваме дали този въпрос да остане или да отпадне, или да се остави за следващо заседание. Нека да продължим с този въпрос сега и да дадем възможност на господин Министъра сам да прецени дали ще отговори, нека той също да гласува.
“За” – 8, „против“ – 2, „въздържали се“ – 5.
Въпросът отпада, ще остане за друг път. Ако няма други въпроси към господин Министъра, предлагам да минем към втората точка на заседанието. Благодаря Ви.
Преминаваме към втора точка от дневния ред.
Нека да представим гостите от Българското национално радио – генералният директор господин Александър Велев, Виктор Серафимов, Свилена Симеонова, Албена Миланова и Мартин Минков; също така от “Радио България” – председателят на редколегията Даниела Константинова, и създателя на първия уеб сайт на “Радио България” – господин Борил Караиванов. От “Радио България” също са госпожа Аделина Григорова, госпожа Весела Кръстева, господин Атанас Асенов, госпожа Соня Касаветова и госпожа Силвия Николова.
Сега ще говори господин Александър Велев, за да ни запознае с проблема и да представи мотивите за това решение и какви съответно са действията, които смята да предприеме.
АЛЕКСАНДЪР ВЕЛЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми госпожи и господа, благодаря Ви за възможността, която ми е предоставена – да бъда сега в тази Комисия, като за нас в Националното радио е изключително важно да достигаме до българите в чужбина и до нашите общности. Искам да премина по същество към въпроса, който ми е зададен и съвсем накратко ще обрисувам ситуацията.
През 2012 г. Управителният съвет на Българското национално радио – генерален директор е бил Валери Тодоров, е взел решение за закриване на късовълновите предаватели, с което всъщност се слага точка на “Радио България”. Дотогава са се излъчвали програмите му на десет езика на къси вълни и със закриването им фактически “Радио България” остава без ефир и затова понятието „радио“ се отнася за интернет редакции. Имаме единствено излъчване на турски език, който е за българските граждани, чиито майчин език не е български и това е по Закона за радио и телевизия.
През годините от 2012 г. до настоящата година редакциите са пренасочени към това да правят интернет сайтове, които да бъдат на съответните езици, но аз няма да се спирам на езиците, а ще се спра на сайта, който е за българите в чужбина, защото темата на дискусията и въобще на представянето ми е това. Това, което се е произвеждало в този сайт на българите в чужбина, са едни новини, които всъщност са се правили в централна редакция и са се качвали на сайта. Междувременно обаче Българското национално радио има интернет портал. Интернет порталът включва новините и онова, което създаваме и произвеждаме от страна на програма „Хоризонт“, „Христо Ботев“ и всичките ни радио станции също влизат в него.
Ние извадихме данни за това какво всъщност българите в чужбина търсят. Наблюдението ни показва, че през месец май влизанията от чужбина в сайта от българите в чужбина за „Радио България“ са 4213 срещу 173 хиляди влизания през портала на Българското национално радио. Тези данни красноречиво говорят за интереса към този сайт от страна на чужбина. Имаме, разбира се, влизания от България в този сайт, но те са несъотносими. Тези данни ги има и в тази таблица, която Ви предоставям. Може да го видите по месеци: през месец април в страницата е влизано 5130 пъти, подготвена от “Радио България” за българите в чужбина. Има 168 хиляди влизания от страна на българите в чужбина в портала на Българското национално радио.
В света има променена информационна ситуация – информация има навсякъде в уеб пространството. Ако напишете България или искате информация на български, я намирате навсякъде, а трябва да бъдем конкурентни. Едно време „Радио България“, когато беше в апогея си, за да се получи информация за друга държава, трябваше да получаваш преса, тоест някой вестник, което беше много трудно – както от едната страна, така и от другата страна на желязната завеса.
Другият вариант беше да гледаш телевизия, а нямаше как да гледаш телевизия, следователно единственият начин беше с радиоапарата, защото вълните са дълги и можеше да стигнеш до информация. В момента това нещо е демоде и в цяла Европа се преминава към затваряне на програмите за чужди езици, но се търсят способи и начини да се стигне до компактните общности, които живеят в чужбина. В това писмо ние сме отбелязали начините, по които предлагаме как да стигнем до тези общности.
На първо място, ще започна с това, че ние започнахме още миналата година разговор с всичките радиостанции, които се излъчват на български език в чужбина. Става дума за тези в Канада, в Съединените щати, в Австралия – имате целия списък при Вас, в Западните покрайнини има такива, в Украйна има такива, в Молдова и ние започнахме разговор с тях и с идеята да произвеждаме програми и да правим най-доброто от нашата програма, което да го селектираме, да го правим на звукови файлове и да им предложим безплатна наша програма. Анализите ни показват, че те имат интерес към България, към културни програми в България, към музика от България. По този начин ние ще отговорим на потребностите на тези хора. Отделно от това програмите на Българското национално радио са качени на сателит, но ние предприехме стъпки да се качим и на „Булсатком“, а по незнайни причини това е прекратено преди мен.
Между другото съм живял девет години от последните си тринадесет в чужбина. От 2005 г. живях в Германия и там основният източник на информация за всички българи, с които съм комуникирал, беше радио „Хоризонт“ и то можеше да се слуша през „Булсатком“ и да се гледа Българската национална телевизия, тоест през сателит. В последните години след бума на интернет започна слушането по Интернет. Навсякъде в Европа и в света Вие може да слушате програмите на Българското национално радио без проблем. Това показват нашите наблюдения и, че към това има интерес.
Отделно, като трета възможност, ще потърсим възможности да качим наша програма и в Украйна, и в Молдова. Аз съм влязъл в контакт с посолството на Украйна и с посланика, с който няколко пъти вече водихме разговор по темата, а същото ще направим и в Молдова. Има проучване и сме заявили желание да го направим. Разбира се, доколкото позволява законодателство там, но доколкото съм информиран за момента в Украйна това не е възможно, но е възможно да се качи чрез търговски оператор там, тоест да поеме наши програми. Понеже тук в залата има журналисти и те знаят, че когато „Дойче веле“ престана да излъчва, това, което излъчваше, бяха програми на български. Това нещо искам и ние да го направим там, разбира се, при интерес от страна на радиостанциите и намиране на партньор.
Още една малка подробност бих искал да изложа пред Вас: средните вълни са също вълни с дълъг обхват и те са закрити. Предавателите, за съжаление, са закрити – дали е оправдано, или не, но преди две години с решение на Управителния съвет на Националното радио ни остана един от най-мощните предаватели – във Видин. Предавателят е на 576 килохерца и има възможност да предава сигнал, който покрива почти цяла Сърбия, покрива Македония и стига до Албания, тоест имаме покриване на цялата част, където има българска общност.
За Ваша информация през 1999 г. бях генерален директор на Националното радио, а американският посланик дойде при мен и поиска честотата, за да могат да излъчват радио „Свобода“ и „Свободна Европа“ оттам, когато беше кризата в Косово. Предавателят е изключително добър и може да бъде ползван за това и възнамеряваме да го пренасочим леко, за да видим експериментално дали ще постигне целта си, дали ще има програма там, за да може да се слуша на средни вълни и „Хоризонт“. Иначе „Хоризонт“ се слуша почти до Ниш и Пирот – 100%-во, до Куманово в Македония, вече и в Гърция се слуша доста, а около границата се чува доста добре.
Това са пътищата и начините, по които ние ще стигнем до компактните български общности в чужбина, до старата ни диаспора, до новите ни имигранти, а повярвайте ми, те на 100% слушат Националното радио и се интересуват от него.
Тъй като казах, че живях навън през последните години – и в Германия, и в Турция, действително това е пътят, по който българите в чужбина черпят информация за България. Много рядко съм чувал някой да търси информация от сайта на “Радио България”. Даже, ако трябва да бъда честен, един единствен разговор съм имал на тази тема с един посланик в Хърватско, който каза, че тази програма не привлича българите по никакъв начин.
Това, което ние сме предприели, са едни вътрешни реорганизации. Нищо не закриваме, просто реорганизираме и реформираме, защото една програма като “Радио България”, която вече е загубила смисъла си със самото спиране на късите вълни, вече не е радио. Посещаемостта, която може да видите, е нищожна, тоест ефектът от парите, които се дават за това, е минимален. Трябва да се намери ново съдържание, което да бъде по друг начин предложено на хората, за да бъде интересно и да се слуша. Това е пътят, по който сме тръгнали и мисля, че това съвременният начин, който не сме го измислили. Това е вариант, който се прави от повечето европейски партньорски радиостанции с обществен характер в Европа.
Към момента 48% от обществените оператори не поддържат чужди езикови програми и сред тях са Австрия, Швейцария, Италия – тя спря всичките си излъчвания. Имаме интернет и интернет ще се разраства, а и между другото, тъй като виждам колегата, който е изграждал сайта на “Радио България”, ние сме в процес на реконструкция цялостно на сайта, за да се качим по-горе и по-лесно ни откриват, да излизаме по-напред с това, което предлагаме – съдържанието. Ние сме ценни именно с новините, които произвеждаме и онова, което правим като програма, както „Хоризонт“, „Христо Ботев“ и, когато имаме наши уникални новини, е редно да ги предложим на хората. Много често имаме интервюта, раждат се новини, случват се интересни предавания, предлагали сме на чужди радиостанции по света, като „Дайджестът“, който се прави в края на седмицата на бързи обороти и имаше интерес към него и го взимаха. Мисля, че беше в Канада.
Така че това е пътят, по който ще стигнем именно до българите в чужбина и се надявам да подкрепите такава една политика. Искам да кажа, че това може да се тълкува като грешка, но законодателят е предвидил Българското национално радио и Българската национална телевизия да имат относителна независимост и тези въпроси да не ги дискутират в Народното събрание и, разбира се, ние сме тук, за да изложим своите виждания и с най-голямо удоволствие правим това.
В заключение искам да благодаря още веднъж за предоставената ни възможност, да изразя готовност да предоставя още информация, ако Вие имате интерес, а в следващ момент, когато почнем да реализираме тези проекти, за които говоря – една част от тях вече са стартирани, да Ви уведомим и да Ви ги представим с най-голямо удоволствие, за да видите какво се е случило и какъв е ефекта от това, което сме направили. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Благодаря Ви, господин Велев. Ако няма въпроси към господин Велев, да изслушаме и другата страна.
Заповядайте, с въпроси, който има.
МАНОИЛ МАНЕВ: Аз като невежа във Вашата област, но като гражданин на Република България и като народен представител искам да попитам две неща: Вие много добре в писмения материал, който получихме, и в сегашния Ви отговор защитавате тезата, че сме в ерата на електронните услуги, на интернет и така нататък. Моят въпрос е: Вие имате ли реална, ясна и точна оценка, дадена Ви от някои наши съграждани зад граница особено в Украйна – сънародници, извинявам се, грешка на езика, та в Украйна, в Молдова, в Албания има ли достъп до интернет? Вие давате ли си сметка, че в техните погранични райони, това нещо интернет е малко сложно, като понятие. Тази оценка е задължителна, според мен, към Вашите заключения, защото ако те нямат и интернет, нищо не им предлагаме. В замяна на това, което Вие говорите, е време да се ориентираме в друга посока. Това е въпроса ми: дали имаме ясна и точна оценка за това?
АЛЕКСАНДЪР ВЕЛЕВ: Благодаря Ви, господин Манев за въпроса.
Имам много ясна представа откъде се влиза в нашата страница и мога да Ви предоставя точна информация за държавите, за които попитахте. В момента не разполагам с нея, но ще Ви я изпратя, за да видите колко влизания имаме от там, сравнено примерно с Западна Европа. В момента не мога да Ви дам точна статистика, защото просто не съм подготвен за нея.
По отношение на Западните покрайнини мисля, че слушането там може да става в УКВ и в средни вълни, тъй като УКВ предавателите ни изцяло покриват Западните покрайнини, а на средните вълни, като насочим предаванията на „Хоризонт“ в тази посока, ще имаме възможност да покрием териториите, където има компактно българско население.
Нека да продължа отговора по отношение на Украйна и по отношение на Молдова – споменах и е написано в писмен текст, че ние търсим възможност да качим наши предавания там, за да могат там да се слушат и да се чуват.
Късовълновите предаватели са претопени, както е взето решението през 2012 г. – да бъде спряно излъчването на къси вълни, и тези предаватели вече са претопени, дори ги няма в действителност, просто няма такива. Тогава решението е взето и от икономически съображения, защото това е струвало много пари.
МАНОИЛ МАНЕВ: Благодаря Ви за този отговор, но ако ми позволите само ще допълня моя въпрос с няколко неща.
Две, не повече, няма да отнемам много време.
Първо, когато си говорим, че можете да ми дадете статистика на влизанията, аз твърдя, че там, където няма интернет, няма как да имате фиксирани влизания.
Второ, пак казвам, аз съм невежа в областта на медиите и въпросът ми е следния: много хубаво звучи да пренасочим „Хоризонт“, но всъщност не е ли “Радио България” един по-специфичен продукт, тоест няма ли по-специфични задачи от радио „Хоризонт“? Защото, ако пренасочим радио „Хоризонт“ да го хващат и да го слушат хората, то това не е лошо, но е предназначено за България и за нас хората, които тук живеем. И новините, и предаванията и така нататък са насочени към хората, които са постоянно в тази действителност, а “Радио България” по същността си, е това, което прочетох във времето – да създава един по-особен продукт. Няма да използвам думата и да рекламирам България зад граница, но ще помагам на нашите българи там, които искат да чуят нещо по-особено за България. Това е като въпрос, а не като мнение и не ме разбирайте погрешно. Наистина е въпрос, защото наистина не съм специалист в тази област.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Добре, да има още въпроси, нека да се съберат няколко да бъдат.
ВЕСКА НЕНЧЕВА: Господин Председател, колеги. Това, което чухме дотук, звучи убедително, ще видим и отговорът. Дано да има същия характер, но материалите, които стигнаха до нас, будят една тревожност в колегите. Ако това оптимизиране на системата е наложително, си даваме сметка, че то променя характера и облика на дейността; ако е свързано със съдбите на българите, които са извън пределите на страната ни, то е свързано и със съдбата на хора, които работят в тази програма. Точно в тази тревожност може би е въпросът и изпреварва това, което ще коментираме след малко.
Имаме едно отворено писмо от ръководството на Съюза на българските журналисти, българските писатели и всички сме го виждали този материал. Въпросът ми е човешки: какво се случва със съдбите на тези професионалисти, за които разбираме, че години наред имат профилирана работа точно с този характер на работа на радиото и не отива ли напразно целия им труд? Какво се случва после с тях? Моето мнение е, че загубите тук са много повече в тази оптимизация – и в единия характер, и в другия, със съдбата на хората, която коментирах преди малко. Благодаря.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Благодаря за въпросите.
Последно давам думата също на господин Томов.
ТОМА ТОМОВ: В това отворено писмо, господин Велев, има следното нещо: призоваваме да се обърне изострено внимание спрямо, цитирам: „недопустимият рекет, прилаган към работещите в “Радио България”, които са изнудвани в кратки срокове, да подадат „доброволни молби за напускане“. Има ли такова нещо?
АЛЕКСАНДЪР ВЕЛЕВ: Благодаря за въпросите и ще започна отзад напред, тъй като социалния елемент не е маловажен, разбира се.
Промяната засяга 26 човека към този момент, които са получили предложение от работодателя си, за прекратяване на договора по предварително договорено обезщетение. Това е по чл. 331 от Кодекса на труда. Няма никакъв рекет, това е начин, за да се осигурят социално хората и да получат шест работни заплати напред. Това е по силите на радиото, за да даде възможност тези хора да получат сериозна компенсация от момента на напускането си и едновременно с това да не им се попречи да се регистрират в Бюрото по труда, ако не намерят работа и да получават помощи от него. Това е социалният пакет, който ние им предлагаме, защото сме наясно, че една част от тях имат много дълъг трудов стаж в радиото. Част от хората между другото вече са намерили работа в другите редакции в Българското национално радио и са били пренасочени тези, които могат да се впишат в програмите и биха били полезни на други места в Националното радио.
По отношение на това какво са правили програмите и дали те са били насочени към българите в чужбина, аз имам преки наблюдения. Затова казах, че съм живял навън много време и има една голяма общност в Германия – едно 50 хиляди души учат и живеят там в Германия, особено студенти. Аз съм се движил в тези среди и не съм забелязал някой да търси информация от страниците на “Радио България” по никакъв начин, тъй като аз работех като кореспондент на Националното радио в този период и този въпрос естествено живо ме интересуваше: от къде черпи информация дали слушат „Хоризонт“, или не?
Имате основание, донякъде и съм съгласен с това, че интересите на нашите сънародници навън са да научават за онова, което става в страната. Но мисля, че е приоритетно за тях да знаят какво се случва в родината, а втори път да научават неща, които евентуално тях ги засягат и това го получават от нашите новинарски емисии. Другото е да се допрат до културата в България и до онова, което се произвежда като културна програма, а това е „Христо Ботев“. Там те чуват онова, което правят нашите творци; там е музиката, която се произвежда от Българското национално радио и не само от него; излъчваме концерти, които те могат да слушат в реално време; излъчваме симфоничните концерти на Националното радио, Филхармонията и много други. Това е начинът, по който стигаме до тях.
Но има по-различно отношение към българите може би в Украйна, специално и в Молдова. Те имат по-скоро интереси, които са свързани с онова, което е битът им в момента и начинът, по който живеят там. Затова ние ще стигнем през местните радиа до тях, представяйки България. Там те си имат техните радиопрограми, които могат да застъпят техните проблеми. За съжаление, радиото няма финансовата възможност да има кореспонденти на тези места и да може по този начин да има достъп до информация, особено от 2012 г. насам.
Между другото през 2012 г. е намален бюджетът на Националното радио с 7 млн. лв. и може би това е била причината да се затворят късите вълни. От тогава насам не сме получили никакво увеличение за Националното радио, а разходите се увеличават непрекъснато. Увеличават се с охраната – половин милион за охраната, която дойде при нас, а беше в МВР. Другото нещо, което се увеличава, са авторските права, за които ние се съгласихме да платим повече, за да има за българските автори. Аз не искам, просто го споменавам. Разбира се, че за нас е болна тема – финансите са болна тема, нали го разбирате?
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Нека бъде господин Йорданов.
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ: В дневния ред беше изслушване на редакторските новини, които представлявам аз, но беше включена точка „Изслушване“.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Да, ще изслушаме и Вас. Има доста въпроси за момента и като свършат въпросите наред ще бъдете Вие. Аз исках да ги включим, първо, и двете страни да чуем, и после да бъдат въпросите и към двете страни, но подходихме по този ред. Първо, към господин директора, а след това и към Вас ще има въпроси, предполагам.
ТОМА ТОМОВ: Господин Велев, аз искам да върнем малко нещата там, където бяха. Българското национално радио в частност “Радио България” не е частна радиостанция, в която основната цел е печалба. Ако има затруднения финансови, те трябва да бъдат обсъдени там, където се прави бюджета на съответната медия, в случая Българско национално радио. “Радио България” осъществява политиката на Република България в определена област сред българския етнос, където и да е разположен по света.
Вие твърдите, че от 2012 г. “Радио България” е спряло да изпълнява тази своя задача и това вече поражда един основен въпрос: защо Българското национално радио, собственост на българската държава, не изпълнява една от задачите, за които е определено? Това е първо.
Второ, Вие вероятно много добре знаете, че програмата за българите в чужбина няма обща информация за това какво става в България. Това са адаптирани програми, които имат със своята цел, не толкова да представят ежедневния както „Дайджест“, които казахте, а да запазят българското съзнание в тези хора – с културни програми, исторически, особено за младите ни етнически българи. Това е задачата на “Радио България”.
Ако Вие считате, че нямате бюджет да изпълнявате тази работа, кажете го. По параметрите ние ще помислим, защото след няколко вече дни ще разглеждаме бюджета на страната и за тази политика, ако решим да имаме такава политика за българите в чужбина, бихме поискали съответното увеличение.
Нещото, с което аз не съм съгласен, е, че считате, че радиото може да бъде заменено от интернет. Не! Радио се слуша, когато си в колата, тогава не ползваш интернет; когато си в колата, приемаш най-добре информацията и си попивателна за това, което можеш да чуеш; когато си вкъщи, да, тогава може да ползваш интернет. Така че, мисля, че радиото, особено за този, който пътува, е нещо много важно. Бих искал да ми отговорите дали под егидата на „Радио България“ ние фактически имаме адаптирана програма за българите в чужбина, или нямаме?
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: И също така господин Биков има въпрос.
ТОМА БИКОВ: От отговора на господин Велев, който чух, оставам с усещането, че не се прави разлика между двете диаспори на българите. Има стара диаспора, която е в Македония, в Албания, в Украйна, и нова диаспора, където по принцип хората са изключително различни. Има ли радиото действително концепция за работа с едните хора – новата диаспора и се интересуват от това какво става в България, какво е ежедневието и те поддържат връзка със свои роднини тук? Другите хора обаче нямат роднини в България, те са отделени в едни държави и между другото огромна част от тези държави са проблемни. Виждате какво става в Македония. В Албания за сега е спокойно, там текат всякакъв вид процеси, а в Украйна са на ръба на гражданската война. В този смисъл Българското национално радио през “Радио България” или през някаква такава форма трябва да има много ясна политика по отношение не само на конкретната диаспора в конкретната държава, а и към самата държава, и трябва да придобива влияние там.
„Дойче веле“ е много ярък пример за такова нещо, защото практически „Дойче веле“ е интернет радио и има сайт, а този сайт пропагандира директно определени ценности, определена идеология. А имаме ли ние такава концепция, която да спомага по-скоро за това? Иначе българите в Съединените щати, в Западна Европа действително имат достъп до интернет и едва ли ще влязат точно “Радио България” да слушат и да се информират. Те изобщо ще се информират, ще слушат и ще гледат съвсем други медии – „Хоризонт“ и така нататък. Проблемът е по-скоро в тези стари общности, ако щете дори и по отношение на Турция, където има български граждани. Знаете, че там също има проблемна държава и е добре, че на турски език излъчването остава, но не знам дали стига до самата Турция, или не.
Да, това е добре. Но въпросът е: какво е съдържанието, което се пропагандира там? Обществената медия играе такава роля и тя пропагандира националната идентичност, пропагандира държавната политика в тези държави, които ни засягат стратегически, ако щете, и външнополитически, а за националната ни сигурност би трябвало да използваме радиото. Става въпрос и за хибридните войни, които се провеждат точно през държавните политики на други определени държави. Според мен трябва да имаме някакъв отговор на това и някаква по-цялостна концепция, но не знам дали имаме и това по-скоро ми е въпросът.
АЛЕКСАНДЪР ВЕЛЕВ: Мога ли вече да отговоря? Благодаря за поставените въпроси.
Ще започна с това, което казахте във Вашия въпрос, господин Биков. Да, разбира се, диаспората ни в Молдова и в Украйна е съвсем различна от диаспората и българите в Испания, които са отишли там да работят, както в Гърция или в Германия. Въпросът е, че ако там няма интернет, то и досега не сме стигали до тях.
„Дойче веле“ има съвсем друг принцип на финансиране. Ние и „Дойче веле“ сме съвсем различни радиа. Примерно ние сме като ВДР или Баварското радио, тоест ние сме еквивалент. „Дойче веле“ е финансирано директно от бюджета със задача от Външното министерство, а в България Българското национално радио нито получава финансиране, за да произвежда такива програми, нито има някаква връзка директно с Външното министерство и просто това нещо не съществува.
Другото нещо е идентичността и тя се запазва чрез езика, чрез културата и ние можем да го предложим. Затова търсим именно и радиа и партньори в тези държави, където да излъчваме, за да могат да чуят там програмата и по този начин те ще я чуят там – през интернет. Обаче ако няма интернет в тези държави и нашите сънародници не ползват интернет, те няма как да стигнат до нашите програми и не са стигали и досега. Това ще го покажат и данните, а винаги ще ги погледнем данните.
За слушането в колата – да, правилно, хората слушат в колата, но когато нямаш радио, няма как да бъде слушано в колата. В световен мащаб се върви към интернет радио, интернет радиото започва да навлиза все повече и повече и има интернет приемници, които лека-полека ще навлязат и в колите. В България се предлагат коли с интернет и има възможност навсякъде да се слуша. Ето това е пътят, по който лека-полека ще се стигне и до интернет вече в чужбина.
Аз лично съм слушал радио в чужбина, в колата си, през интернет и това е съвсем възможно, съвсем реално, докато имаш интернет, разбира се, като предпоставка. Пропуснах ли някакъв въпрос? Мисля, че не. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: И един последен въпрос от господин Вангелов.
БОРИС ВАНГЕЛОВ: Благодаря, господин Председател.
Сега не можах да разбера закривате ли “Радио България”, или не го закривате? Но искам да Ви кажа нещо друго: България е единствената балканска държава, на чиято територия се слушат всички съседни радиа, включително в държави като Македония – тяхното радио прониква далеч на изток. Ние от години отстъпваме и малкото, което имахме в ефира, и то е териториалния обхват.
За мен има огромен смисъл от съществуването на „Радио България“, а именно от съхраняването на българската идентичност, на историческите ни общности. Защото Вие в Молдова и Украйна може да намирате партньори, но в Македония и Албания няма да намирате партньори и ще трябва да направите това, което сте написали в изложението до Комисията, а именно пренасочване на сигнала на средновълновия предавател, който е някъде до Видин, ако не греша? Това означава, че радиото трябва да започне отново да бъде радио.
Например сега в Албания имаме три нови училища от последните две години и има един Ренесанс, едно Възраждане на българската общност. Нашата дипломация поставя искането с този въпрос официално да бъде признато нашето малцинството, а също така там е необходима специализирана радиоемисия, която да рекламира българския фолклор, да има повече образователен акцент, а не да има злободневен и политически акцент. Този Видински предавател би бил идеалния липсващ момент за нашата диаспора, защото там се слушат всички радиа, за които се сетите, а включително има присъствие от италианското радио, но българското го няма. Нарочно подбирам този пример, за да не се повтарям и да не насищам изказването си.
Така че моят апел е, че „Радио България“ трябва да има огромно значение за съхраняване на нашите общности. То ще бъде слушано в момента, в който те започнат да разбират, че го има и защото сега и да искат, то в ефира няма нищо, което да уловят и да чуят българския фолклор, и по този начин поне духовно да общуват с България.
Същите тези територии обаче са плътно покрити със скопското радио и телевизия, например. Разбирате какво искам да кажа по този въпрос, нали? Кога реално радиото ще започне да излъчва на средни вълни с този предавател? Той се оказва ключов, тъй като в Западните Балкани – не знам дали ще се намерят партньори в държави, които имат обратна на нашата политика спрямо нашите сънародници, и зависи ли това пак от бюджета Ви? Необходимо ли е парламентът да съдейства, или Комисията? Вие какво мислите по въпроса? Колегите Ви какво мислят?
Тук приключвам с една скоба, че чуждоезиковите емисии също имат голямо значение, защото в някои съседни държави – нарочно няма да кажа кои, най-младото поколение българи не владее добре българския книжовен език, а и диалекта на моменти. Така че едни емисии на съответния език от друга държава, но насочени в правилната посока, биха били също много полезни. Благодаря.
АЛЕКСАНДЪР ВЕЛЕВ: Благодаря, господин Вангелов, за въпроса.
Действително в ефира има много радиостанции, от които се чуват и съседните, но това е нещо, което регулира КРС и не е в ръцете на Българското национално радио. Ние многократно сме сигнализирали за това, че нашите предаватели биват покривани със сигнал – особено от Турция, от Източното крайбрежие и по Южното крайбрежие, а там много трудно се хваща дори и „Хоризонт“. Многократно сме Ви сезирали, многократно те са правили замервания и, за съжаление, се оказва, че това е въпрос на междудържавно ниво и на регулация. Те си имат там съответни съюзи, в които се регулират честотите, така че тук не можем да влияем.
По отношение на средновълновия предавател – да го пренасочим натам и ние ще го направим. Още утре бихме могли да го направим експериментално, за да видим действително доколко покрива територията и според нашите инженери той може да покрие доста голяма част от тази територия – Западните покрайнини, а там все пак има предавания, които са на български.
Утре имам среща с директора на радиото и телевизията на Цариброд, който сам потърси срещата, за да намерим форми за сътрудничество. Има възможности да се търсят, разбира се, и за Македония съм съгласен с Вас, че е много трудно – ето това си говорихме.
Бях на разговори и във Външното министерство и трябва да влезем там в кабелните оператори, с наши програми – както телевизионни, така и радиопрограми, и това е въпрос пак на договорка с тези кабелни оператори да качат и наши програми. (Реплики.)
Само още едно изречение. Искам да Ви кажа, че в Турция – докато бях генерален консул и общувах с местното население там, изселниците ни гледат изключително българска телевизия през сателита и особено „Веселина“, и така нататък, и са им много интересни. Ние трябва да им дадем по някакъв начин онова, което те желаят. Това се получава през сателитното излъчване. Затова казах за „Булсатком“ и защото той остана единственият сателитен български доставчик в момента, който доставя програми навън, а когато влезем в неговите програми, в набора от програмите, то тогава ще можем да стигнем именно чрез нашите програми до тях. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Благодаря Ви и аз.
Господин Велев, нека да изслушаме и хората от „Радио България“, защото в крайна сметка мисля, че много време отделихме на господин Велев.
ДАНИЕЛА КОНСТАНТИНОВА (Председател на редколегията на „Радио България“): Това малко е странно, тъй като ние имаме изпълняващ длъжността директор, но по всички наши дискусии редколегията заема първи позиции. Радвам се, че тук стана толкова жива дискусия с Вас и очевидно темата е много интересна. Радвам се, че господин Велев е тук, защото наистина такива мерки – за закриване на предаванията на голяма част на чужди езици в Българското националното радио, включително на български език и на диаспората, са много важни.
Нашата цел е да има една по-широка дискусия, за да не се вземе едно прибързано или по-субективно в известен смисъл решение, което след това трябва да поправяме с повече ресурси. Вие знаете, винаги така става – когато нещо съществуващо се закрие или се отслаби действително, след това нещата са много по-трудни и резултатите идват след много години.
Аз искам да върна топката към темата за съдържанието, макар че съм от редколегията и толкова техническите неща не ме интересуват, но знам колко са важни, но знам, че ще се намери начин да стане. За мен е най-важно да се генерира адекватно съдържание, което да отчита точно това, което много от Вас казаха – голямата специфика на диаспората. Вие споменахме икономическата стара диаспора, но чисто географски старата диаспора … (Реплики.)
Да, има стара диаспора в Аржентина и братът на моя дядо и неговите деца са там, и те са хора, които дори не знаят български. Неслучайно „Радио България“ е интернет радио, защото е в интернет от 2004 г. То има сайт, който беше награждаван многократно и те са препредавали своите програми на български и на испански език чрез интернет радиото „Лос Булгарос“.
Първо, ние трябва да анализираме диаспората, да видим тази целева група каква е, защото тя е многостранна. Действително е много трудно да се направи добра програма, а „Радио България“ в своята история има опит точно с това: да следи живота на тази диаспора. В момента големият проблем на „Радио България“ е, че е лишено изключително от възможности, а в емисиите на български език работят само двама души. Те не са в състояние дори да поддържат новините в събота и в неделя, така че не коментирам. Редакцията е имала 15 души. Разбира се, това е една трайна тенденция, тя датира отдавна и тя е започнала преди около десетина години, заедно с едно подценяване на тези предавания, в това число и подценяване на българите в нашата диаспора.
Днес нещата са променени и виждате колко много очи се обръщат към тази диаспора, защото тя е един демографски потенциал за нас. Това е изключително важно и нашите политици най-сетне стигнаха до извода: радиото трябва да отговори на това.
Освен това БНР не е просто някаква радиостанция, Вие го казахте, че това е мега радио. Това е радио, което трябва да следи процесите, които са в тази диаспора, да поддържа връзки с тях и колегите, когато бяха достатъчно хора, да поддържа много живи връзки с тях и с българските училища, с Асоциацията на българските училища в чужбина и с най-различните организации през медиите, а и защото знаете, че в чужбина има много български медии. Много от тях също са готови да поемат продукция на Българското национално радио и ние само трябва да се радваме, че има такъв интерес, да го скицираме, да видим какъв персонал е необходим за това, защото това е специфична работа.
Вие знаете – все по-малко в българското пространство има предавания за фолклор, предавания за история и култура, което беше до голяма степен във фокуса на „Радио България“.
Друго нещо – коментари. Коментарът изчезна като жанр и Вие виждате, че това са само единици хора, които могат да си позволят този лукс. Ама, чакайте, хората в чужбина трябва да се ориентират в контекста, те не могат да вземат новини, а високо професионалните новини на „Хоризонт“ няма да им свършат достатъчно работа. Разбира се, че за определени групи от нашата диаспора те са достатъчно добри и достатъчно насочени, това ще се използва и, разбира се, те ще стигнат до „Хоризонт“.
Чуждоезиковите редакции в момента се закриват. Първо, през 2016 г. се закри арабският език и давам това за пример, защото наистина момента не съответства на тази мярка. Знаете какво се случва в света. Затова е тази червена светлина, че когато се вземат такива смели решения и, разбира се, навсякъде има нужда от промени, но когато се взимат такива смели решения, например „Радио България“ да няма арабски език, след това да се възстанови традицията е много трудно. По същия начин се оказа, че беше останал само един човек, професор по арабистика, да работи в тази редакция и чисто по човешки причини тази редакция трябваше да бъде закрита, но освен арабски се закриват френски, немски, испански, гръцки, албански и сръбски езици.
Споменах за испански, да, има диаспора, която е испаноезична. Нека да дискутираме, нека внимателно да я оценим, разбира се, а Вашата Комисия е най-заинтригувана и свързана с българския език. Националното радио е една ценност, една много важна институция с невероятни традиции и „Радио България“ съществува от 1936 г., а в интернет то беше първата секция на БНР, която се качи на интернет 2004 г., а другите програми не бяха наясно с потенциала на това нещо. Нека да използваме, нещо, което е изградено, а не отново да започнем да търсим пътища към тази диаспора. За съжаление, в последно време колегите са толкова малко, че те дори не смогват да управляват кореспонденцията си, а впрочем кореспонденцията е друг канал за общуване с тези хора и е обратната връзка. Това е персонален канал, радиото го има.
Аз съм в английска редакция и чрез пощата си общувам с много хора, които нещо са прочели и се обръщат към нас за съдействие, което е много интересно и много полезно за България. И наистина програмата ни трябва да бъде позитивна, защото България има какво хубаво да покаже и нека да се тушира това търсене на скандални битовизми, с които са ни заляли тук в нашите медии. Това е пътят и според мен задължително трябва да има специфична програма за нашата диаспора. Мерси.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Благодаря Ви.
Виждам, че господин Томов има веднага въпрос.
ТОМА ТОМОВ: Господин Велев, аз имам една молба към Вас като журналист. Като се има предвид, че страшно трудно се създава журналист и Вие го знаете много добре, а голяма част от това, което сега минава за журналистика, не е журналистика, това е простотия.
А пък Вие имате задачи, които според мен са по-големи от тези на Външно министерство и националната идентичност чрез Вас се защитава. Всеки един журналист, който работи в тази област, е ценен като злато и вместо да ги уволнявате, по-добре ги пазете, обърнете се към държавата да Ви даде повече пари, защото тези неща утре няма как да се възстановят, това е все едно да режеш синапсни връзки. Е, как ще ги направиш? Вие сте професионалист и аз вярвам, че разбирате и не искам никаква конфронтация, но ако запазите тези хора, те са Ваш интелектуален ресурс.
АЛЕКСАНДЪР ВЕЛЕВ: Господин Томов, ако ми разрешите, с удоволствие ще Ви отговоря. Всички онези колеги, които действително са журналисти, до голяма степен са съхранени в „Радио България“ и не искам да влизам в технологичния смисъл на радиото и тук не е мястото да говоря за технологията – как се ражда и как се прави технологията на радиото.
В „Радио България“ по принцип едно време тези, които работеха в езиковите редакции, не се водеха журналисти, а се водеха преводач-говорители. Те са действително много добри преводачи на текстове от един език на друг език. Много от тях участват в преговори, когато имаме правителствени делегации и те превеждат и са прекрасни специалисти в това отношение. Но между журналист и преводач има разлика, съгласете се, господин Томов. Тези, на които сме имали възможност, сме ги пренасочили, а и тези, които са пожелали, са си отишли.
Другото нещо, което държа да кажа, защото много отидохме към социалната част, е, че вчера имаше вътрешни конкурси, които бяхме обявили, за да могат хората от „Радио България“ да се явят на тези конкурс, да влязат в други програми, да влязат във връзка с обществеността, а също и в програма „Хоризонт“ бяхме обявили места за работа – не се явиха, не са готови. Аз съм имал разговори лично с хора от „Радио България“, на които съм им казвал: „Искаш ли да отидеш в „Хоризонт“?“ Не, не желае да отиде, защото там е съвсем друг режимът на работа. Но това не е предмета тук и аз затова не исках да влизам в тази тема.
Господин Томов, ако ми позволите, аз действително най-много ценя това да има журналистика и хората да имат лично мнение. Мисля, че съм го доказал и въпреки натиска през годините аз съм пазил хората вътре в радиото, когато е имало натиск. В момента случаят не е такъв, но в предишният мандат беше просто много тежък – за едни или други хора, и те да бъдат освобождавани, защото изказват мнение, или защото правят истинска журналистика.
Така че аз съм радетел за това да се спасяват хората, които могат, повярвайте ми, и да правим максималното да спасим всеки един от хората вътре в „Радио България“. Тези хора, които имат езикови познания, добри преводачи са, те бързо ще си намерят работа и те няма да имат проблем с това.
ДАРИНА ГРИГОРОВА: Аз съм единственият останал човек в тази редакция, тъй като едната ми колежка излиза по майчинство, а другата все още е в майчинство.
В Българското национално радио бях приета с конкурс през 2007 г., но тъй като дълги години съм живяла в чужбина и знам какво е да споделяш с хората това, което имаш като култура, това, което имаш като културно-исторически ценности, защото на мен ми беше наистина трудно да намеря необходимата информация за моите състуденти и да им кажа какво е България. Да, има преведени на различни езици материали, да, аз им разказвах на френски език всичко това за България.
Другото е, че като се върнах в България – аз съм завършила френска литература и литературна критика в Франция, за мен това нещо стана като мисия: да представям България по света. Исках тези хора да знаят какво е България, защото аз, когато отидох там през 90-те години, бях една студентка и за България се говореше, признавам Ви, с не много добри думи. Тя беше една бивша социалистическа страна, даже беше комунистическа и изобщо с пренебрежение се говореше за нея. Тогава на всички хора, на французите, им казвах: „Да, ние имахме своя държава много преди Вас – българската държава.“ Но това нещо трябва да се покаже черно на бяло и това, което правехме ние в „Радио България“, беше именно тогава.
И в крайна сметка, когато аз се върнах тук и ме приеха в „Радио София“, помолих господин Тодоров аз да бъда преместена в „Радио България“ и именно за това да създавам имиджа на страната ни по света. И това беше като мисия, защото, съгласете се с мен – за 600 лв. какво, разбирате ли? Мога да си намеря работа, прав е господин Велев, но аз не съм преводач. Аз съм имала публикации в „Свят и дипломация“, във вестник „Новинар“, в много други медии – да не ги изброявам, преди да постъпя на работа в Българско национално радио.
Така че, първото, което искам да отбележа, е, че в другите редакции – във Френската редакция, в Албанската редакция, в Сръбската редакция, има хора, които са журналисти и това, че са били преводач-говорители отдавна е забравено. Да кажем, че вече от пет-шест години нашият капацитет от хора намалява и затова много езикови редакции се включиха в създаването на програмата. Тоест ние имахме хора от Френската редакция, хора от Албанската редакция, които пишеха и пишат до ден-днешен, защото няма как двама души да се справим с цялата тази материя занапред.
Другото, което искам да отбележа, е, че аз имам приятели не само в Европа, но и в Америка, трябва да Ви кажа, че те когато се информират за нещата, които се случват в България, се обръщат към мен, защото искат да влязат в контекста и защото това, което се представя, е за българската публика, а то не е за публиката, която вече е загубила връзката си с България. Това са хора, които понякога нямат възможност да се върнат в България и единственият им начин е да се информират чрез нас, защото това, което ние правим, е една синтезирана информация, която подаваме.
Тоест ние даваме контекста на събитието, информираме ги какво става като политика в България, какво става в културния живот на страната, какво става в исторически план и освен това припомняме какви ценности имаме като народ и като нация. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Благодарим Ви и ние.
Не мога съответно да не изразя своето лично огорчение и разочарование, наблюдавайки как България като цяло – отказвайки се от една дейност, от втора дейност, от трета дейност, в крайна сметка какво се получава: то се получава, че ние имаме една държава със затихващи функции и с изчезващо влияние не само в света, а полека-лека започва да изчезва влиянието и на самата държава България.
Мисля, че общо взето можем да се насочим към приключване, но виждам, че един господин иска думата.
БОРИЛ КАРАИВАНОВ: Добър ден и от мен. Аз съм човекът, който изроди първия сайт на БНР в далечната 2004 г. За сравнение просто ще бъда малко по-директен и през 2005 г. – You Tube качва първото си видео, тоест ние в момента сме в съвсем различна комуникационна среда от онова време.
Въпреки това в периода между 2004 г. и 2010 г. сайтът на БНР беше в топ 3 до топ 5 на медиите в страната. Говорим само за сайта, а разбирам, че диалогът на тема „Аудио и уеб сайт“ също е актуален и абсолютно съм съгласен с доводите, които казахте.
Ще дам само два примера: през 2005 г. сайтът взима голямата награда в „Албена“; член на международното жури казва: „Това е Би Би Си“. Също така това е моментът, когато в сайта на БНР работят само международните редакции, а „Хоризонт“ и „Христо Ботев“ още не са включени в сайта. Те са тромава структура и докато се организират и докато влязат в интернет, то те нямат време.
През 2008 г. сайтът е направен в нова версия и предвид редицата условия на средата той е номиниран в тогавашните българските награди за уебсайт, а в три отделни комисии го журират и от пет номинации има три златни награди. Това е първият в историята сайт на годината, който получава толкова голяма награда. Всичко това се дължи основно и в много голяма степен на работата на международните редакции.
Ако Вие в момента влезете в сайта, ще видите – това е четвъртата версия, направена през 2013 г. и аз нямам отношение към нея, може да ме заподозрете за корпоративен интерес или каквото и да е на това, което Ви казвам, но аз съм тук просто като гражданин, който е заинтересуван от представянето на страната ни по света. Реагирам само и единствено поради това, че след като аудиото е закрито и от 2012 г. международните редакции – езиковите редакции, работят само в интернет и продължават да произвеждат аудио и го транслират по интернет, а сега вече те са пред закриване. Тоест, върви реформация и тук въобще не поставяме въпроса дали трябва радиото да се реформира. Естествено, че трябва и непрекъснато трябва да се реформира, тъй като комуникационната среда се променя, а интернет е важен комуникационен канал.
Дава се статистика, за която аз мога да твърдя, че не е вярна. Господин Велев, може ли да…
МАНОИЛ МАНЕВ: Много се извинявам, че Ви прекъсвам, позволявам си го само като колега и с председателя си обменихме реплики.
По тази тема, да, точно по тази, за която Вие говорите, предстоят едни изслушвания в Комисията по медиите и така нататък. Това е технологична тема, за която ние тук в крайна сметка не сме експерти, не сме специалисти, а нашата цел на това изслушване всъщност беше да се запознаем с проблема.
Ще Ви кажа защо смятам, че се случи добре и поздравявам председателя за инициативата – защото това наистина беше негова инициатива в началото, а и подкрепена от всички колеги, разбира се. Помните ли, че миналата година, когато се разгоряха същите събития, те бяха абсолютно неинформирани за нещата и хората говореха – политици, колеги, всеки един говореше за нещата, които не бяха ясни и ние решихме, че по-добрият вариант е днес да изслушаме всеки един в областта, за която наистина има своята експертиза.
Тук, в тази Комисия, целта и задачите са да разберем как това ще се отрази на нашите политики за българите в чужбина и на комуникацията с нашите сънародници или с българите и така нататък. Също така нека да излезем с някакви изводи – всеки в своята експертиза и в своята част, за да може все пак Народното събрание на Република България, след като тази Комисия е изслушала всички от политическите партии, представени в тази Комисия и те изградят своята политика по отношение на всичко това, за което ни информирате и обединявайки се върху проблемите, да ги решим законово.
В началото чухме едно изявление, че има законова самостоятелност. Да, но тя е законова. Висшият законодател орган за това прави всичко това и тези комисии, тези срещи, за да може да има законодателни инициативи.
Трябва да ви кажа, че лично за мен днешната среща беше много, много важна, защото сега вече имам базата, върху която аз да направя своите изводи, върху която да предложа своите решения на моите колеги и вече да ги обсъждаме на фазата на информираност, а не на чути, казани или преразказани неща, за което Ви благодаря от мое име.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Благодаря, колега Манев.
Все пак предлагам да приключваме и с втора точка. Със сигурност има още много въпроси, но мисля, че като цяло тук сред колегите имаме някакво единомислие и някаква изградена позиция, която допълнително ще си обсъждаме между нас и ще я доуточняваме. (Реплики.)
АЛЕКСАНДЪР ВЕЛЕВ: Извинявайте, нека да се намеся. Вие ще правите своите изводи на базата на информацията, когато Ви се предоставя, а може би ще Ви интересува каква е експертната ми оценка и, ако искате мога да докаже, до каква степен съм експерт или не и затова предоставената Ви информация дали може да бъде достоверна, или не. Ако искате ще продължа, но направете си изводите с това, което разполагаме.
Това е сайтът, но съжалявам, че ние сме неопитни, ние можахме да подготвим материали така, както генералният директор на БНР е подготвил и Вие да се запознаете с нашите доводи. Но, неопитни сме и сега се опитваме да кажем някои неща. Това, с което журналистите в БНР разполагат като статистика, е, че тя дава статистика само на ниво посещаемост на материала. Ако Вие се интересувате от началната страница на испанската редакция – например колко посещения се получават, то Вие не можете да я получите. Може би ръководството разполага с друг начин за извличане на информацията, но, ако той съществува и той може да се види в кода, то такъв не е открит.
Второ, ако вземем тази статистика, която е за посещаемостта и я вземем от последните четири години – откакто съществува новата версия на сайта, и видим кои са най-посещаваните материали, може да Ви е интересно да разберете, че като номер едно седи материалът: „Носим гените на траки и прабългари, и не сме славяни“ на “Радио България”. Това е материал, който е посетен 106 хиляди пъти.
Вторият по посещаемост материал е: „Отиде си големият оперен певец Никола Гюзелев“ на редакция „Музика“; третият материал е на д-р Радка Масларска: „Децата могат да играят в студа, за да се закаляват“ от програма „Хоризонт“. Следва четвъртия материал на радио „Варна“ и петия на програма „Хоризонт“, а това трябва да Ви е някакъв ориентир за това доколко новинарския поток в сайта на БНР е от съществената посещаемост и доколко всъщност се търси културата и представянето на страната ни по определен начин в чужбина. Това е официалната статистика, по която работят всички в радиото и този инструмент е изключително недъгав.
В момента съществуват инструментариуми, които са безплатни – „Гугъл аналитикс“ и други, които могат да се използват. Този инструмент не казва, дали човекът се е върнал отново на страницата, колко време е стоял там. Тоест, ние разполагаме с една недобра система за управление на редакционното съдържание, която е такава поне от четири години. (Реплики.)
Това, което искам да кажа в заключение, е, че разговорът е на всички нива: ако „Радио България“ от тук нататък трябва да премине в интернет, то трябва да се води и на експертно ниво, а не може на ниво редакционна политика просто да се вземе това решение. Ние смятаме, че този въпрос е от национално значение и затова го поставяме. Това не е единственото, а искаме да тръгнем на диалог, да вадим довод, да правим изследвания и да разсъждаваме, защото не искам да Ви кажа каква е сумата за направата на този сайт, защото ще стигнем и дотам. Уволняват се 30 човека, а ако им сметнем 600-те лева – всъщност виждате какво лице правят на радиото, и в същото време сложим на масата един половин милион лева за изработка на този сайт, то за какво говорим?
И втори път, много Ви моля не определяйте от къде взимаме базата данни. Ние се взимаме базата данни точно от „Гугъл аналитикс“. (Реплики.)
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Уважаеми колеги, мисля, че трябва да успокоя малко тембъра, да не влизаме в някакви спорове, но е ясно, че въпросът е чувствителен. Стори ми се, че тук всичките присъстващи – представители на Комисията, са по-скоро на мнението и на страната да не се закрива радиото, така че мисля, че споровете няма смисъл да ги водим оттук нататък.
Предлагам да спрем дотук, защото изслушахме и двете страни. Още преди да изслушаме втората страна, мисля, че ние взехме доста пряка позиция в полза на втората страна, която чухме. Нека да преминем към последната ни точка и да закрием с това дебатите. Още повече, че ще имате възможност утре при следващата Комисия и също така доколкото разбрах ще може да изложите Вашите виждания и мисля, че ще намерите подкрепа и в другата Комисия. Благодаря Ви. Закривам втора точка.
Да преминем към трета точка.
По трета точка получих едно предложение от господин Йорданов, което мисля, че е напълно логично и смятам, че всички ще го подкрепим. То включва необходимост от приемане на годишен план за работата на Комисията и приемане на календар на Комисията, включващ историческите, културните и социалните мероприятия на етническите български общности. Също така съм възложил на моите съветници да започнат съставянето на такъв календар.
По първата точка ще съм благодарен на всички от Вас, които ще предложат съответните идеи, предложения и ще има неща, които да включим в годишния план за работата на Комисията, така ще улесните мен и съветниците ми, разбира се, ние ще работим също по този въпрос.
Вчера имахме среща с госпожа Елена Йончева и също така в нея бе споделено мнението, че липсва общо взето координация и една добра съвместимост на работата на различните ведомства в страната по отношение на нашите сънародници в чужбина. Мисля, че изграждането на една такава национална стратегия, в която по някакъв начин да координираме и да обединим усилията в едно общо направление на всички институции, би било от не малка полза и би било една добра инициатива от страна на нашата Комисия. Ако някой иска, може да добави нещо допълнително.
Давам думата на господин Манев.
МАНОИЛ МАНЕВ: Всичко това, което господин Председателят току-що каза, е нещо много хубаво, но аз ще си позволя да изкажа едно лично мнение, ако искате го приемайте, ако не – както искате.
Докато тази Комисия не започне да работи с прозрачни неща, господин Председателю, няма да станат нещата. Тоест срещите с госпожа Йончева, която да изказва мнения по политики някъде, а не тук пред всички нас – първо, не звучи добре и, второ, ще създава проблеми с нашата комуникация в Комисията. Всеки народен представител, който …
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Извинете, че ще Ви прекъсна, но просто е грешка на езика – госпожа Йотова, тоест госпожа вицепрезидентът Йотова, а не Елена. (Реплики.)
МАНОИЛ МАНЕВ: …Да довърша. Това малко променя нещата, но не много. Когато има такъв разговор, е хубаво да бъдем малко информирани. Същото се отнасяше и до това, че ако в тази Комисия ние успеем да запазим комуникацията, която сега имаме между нас и тя е добра – лично според мен, ако започнем да си комуникираме предварително по темите и да знаем за какво става дума, ако има такива разговори и ги получаваме като някакъв вид изводи, стенограмка или нещо от сорта, нещата в Комисията ще бъдат много по-лесни за изграждането на обща политика и общи неща за нашите сънародници.
Всички тук сме на мнение, че трябва да работим за тях. Аз съм абсолютно убеден в това, но просто трябва да изчистим комуникацията между себе си. Това е моето лично мнение, а смятам, че е и на колегите ми. Пожелавам Ви успех.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Благодаря Ви.
Господин Вангелов иска нещо да добави.
БОРИС ВАНГЕЛОВ: Ако правилно съм разбрал точка първа – приемане на Годишен план за работата на Комисията, това може би означава, че другия път колегите ще дадат по едно предложение или някаква идея от себе си. Това ли се има предвид?
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Да, очаквам ги по имейл, може и по телефон, както Ви е удобно. Нека просто да можем да съставим един план, да набележим посока, в която да вървим като цяло и да имаме някаква стратегия.
Мисля, че можем да приключваме с днешното заседание. Благодаря Ви дами и господа, благодаря колеги.
Закривам заседанието.
