Днес се навършват 180 години от рождението на Васил Левски. На Апостола на свободата, който живее в паметта на всяко следващо поколение българи не само в страната, но и по света. „Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира“ – както е написал Ботев. „Времето е в нас и ние сме във времето“ – написал е пък Левски. И всяко следващо време продължава да се мери по светците на българската свобода.
В памет на Апостола публикуваме две стихотворения от съвременни български автори, посветени на него.
.
. НАД КАРЛОВО
.
Повя ветрец. И дъбовите листи
изви и струпа. Сви ги на венец.
А облаците, паметни и чисти
засветиха над малкия градец.
Там, Дяконе, си някога проплакал.
И оня юли свети досега.
А тъне февруари гузен в мрака
и стъпките ти крие по снега.
И гроба ти, и костите ти крие.
Отчаян, ти не даваш кратък знак,
защото пак предаваме те ние.
Предаваме те всички – на калпак.
На юли днес небето още свети –
над Карлово, над празния ти дом.
А ние те обрамчваме в портрети.
Загърбваме те после. Мълчешком.
И вдигаме два-три дни буйна врява-
през юли. И през сечковия студ.
Ти, Дяконе, премного ни прощаваш –
не си се преродил във оня луд,
от който огън и вода ще затреперят
И снобите, червиви от пари…
Днес, Дяконе, виреят други вери –
продават ни. От вечер до зори.
А вее вятър. Дъбовите листи
над Карлово се свиват на венец.
И гледат ни от облаците чисти
очите на последния светец.
.
Николай Дялков
. ПРОБУЖДАНЕ
.
Не можех, а и как да мога
да си почивам равнодушен.
И в костите ми лумна огън
от всичко туй, което слушам.
Не съм дошъл да диря сметка,
нито в кошара да ви вкарвам…
Видях бронирани жилетки,
видях и мъст. Видях поквара…
Не съм Христос, че да възкръсна
от оня свят… И да ви служа.
Сърцето ми за миг се пръсна.
Торбата взех и го послушах.
С каквото мога да помагам
тефтерчето нарамих днеска.
Народе мой, от мен не бягай.
…Забравихте ме. Аз съм Левски.
.
Емилия Николова
