Коментар на Григор Лилов
Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България оповести, според европейските изисквания, резултати за финансовите си отношения с лекари и здравни организации за предходната 2016 г.
Една трета от докторите са отказали съгласия да се съобщят публично контактите им с фармацевтични фирми и сумите, които са им предоставени.
България е терен за нови лекарства – официално 150 млн. са дадени за клинични изпитания в страната; неофициално само Господ знае колко.
Цитирам официалното съобщение на Асоциацията:
„23-те компании, членуващи в ARPharM, както и някои други научноизследователски компании, оповестиха публично на 30 юни 2017 г. финансовите си взаимоотношения с медицински специалисти и здравни организации за 2016 г. Предварителните данни показват, че фармацевтичните компании през миналата година са инвестирали в квалификация, продължаващо обучение и сътрудничество с медицински специалисти и здравни организации близо 24 млн. лв. От тях 16 млн. лв. са предоставени на медицински специалисти, а 8 млн. лв. на здравни и съсловни/професионални лекарски организации.
Броят на медицинските специалисти, дали своето съгласие за оповестяване на финансовите им взаимоотношения с фармацевтични компании, нараства спрямо оповестяването през 2016 г. и достига 66%, което показва подкрепата на медицинското съсловие за инициативата.“
През годината компаниите от Асоциацията са инвестирали 150 млн. за клинични изпитвания, медицински научни изследвания, неинтервенционални проучвания и т.н. Очаква се сумата да стигне 190 млн. само след година и половина.
–––-
Не бързайте да обвинявате в този случай Асоциацията!
Напротив – трябва да я похвалим, че се опитва да въведе прозрачност в контактите между фармацевтиката, здравните заведения и докторите! Ще отбележа, че огромното мнозинство от 23-й члена са филиали или дъщерни фирми на международни компании.
Проблемът е, че нищо не знаем за неофициалното и необявявана дейност на маса български и чужди фармацевтични компании, здравни заведения, доктори, разни асоциации, НПО-та, фондации и т.н. по клинични изпитания и проучвания, поръчвани от чужбина.
Поръчвани у нас, понеже цената на човешкото здраве в България е безумно ниска в сравнение с други страни и понеже най-трудното в държавата ни е някой потърпевш от експериментите да потърси отговорност за тях.
Най-сетне Асоциацията, други фармацевтични компании, които не са й членове, здравните заведения, Здравната каса, а това означава и политиците, трябва да дадат обяснения как се формират толкова високи цените на лекарствата у нас и на какви основания се крепи подобна „политика“.
.
