Дами и господа,
Даде ми се „просветление свише“ за разгадаване тайната в противоречивите слова и действия на представителите на политическия ни елит. Защото, видите ли, разбрах, че всички те вкупом са редови кандидат–пациенти за психиатричните клиники на страната ни, а по изявените от тях даже за чужбинските. Страдащи, без дори да подозират, от раздвоено съзнание и наличие на втора самоличност, а някои и на повечко. Симптомите за това са повече от категорични.
Но що за заболяване е това „алтер его”. Ами то било състояние, в което в едно тяло съжителствуват две и повече съвсем различни самоличности. Описано е в психиатричната литература за първи път преди повече от 200 години. Обикновено причината е травма в детството, като за преодоляването й се създава нова самоличност. Защото приемникът не може да понесе болката.
Не винаги обаче основната самоличност знае за присъствието на останалите. Това е начин за бягство. При всеки следващ шок може да се роди нова самоличност, ново алтер его. Понякога човек може да има десетки такива. Психиатричната литература сочи, че те могат напълно да се различават едно от друго. Някои от тях са глупави, други гениални. Могат и да говорят на чужди езици, да имат противоречиви вкусове и интереси. Смята се официално, че около 20 % от пациентите на психиатричнити клиники по света страдат от това заболяване. Обикновено индивидите с подобно разстройство са нормални на вид, докато не вземе връх някоя от другите им самоличности. Приемникът може да има работа и семейство, и да води съвсем нормален живот, но алтер егото може да надделее във всеки момент и да прави, каквото си иска. Състоянието може да продължи час, ден, дори седмици. След което настъпва пълна амнезия, като се губят спомени за време и конкретни действия.
В известен смисъл всички хора имат такова алтер его и раздвоени личности. Добрият човек може да извърши жестокост, както и жестокият – добрини. Спектърът на човешките емоции е безграничен. Романът на Робърт Стивънсън „Доктор Джекил и мистър Хайд” е художествена измислица, но се основава на научен факт. Всъщност изразът „alter ego” се е разпостранил благодарение на практиката в някои европейски страни, когато кралят предава властта си на някой свой наместник да го удостоява със званието ALTER EGO REGIS – „Кралско второ АЗ”.
Оказва се, че в почти всички случаи се касае за психическа травма, вследствие на сексуално насилие в ранното детство. Травма, потънала дълбоко в паметта. В състояние на дълбока хипноза в съзнанието на пациента възниква радостната картина на подхвърляно нагоре от силни родителски ръце детенце, пищящо от възторг. „По-високо, тате”, „Дръж се, детенце, хайде пак”. А после детенцето е хвърлено в леглото. Някакъв глас му говори: „Ще ти хареса…”. Образ на мъж, който ляга до него. Детенцето пищи: „Стига, не. Моля ти се, не…” Лицето на мъжа е в сянка. Той го притиска и гали голичкото му тяло. – „Не ти ли е приятно?” Внезапно пелената пред очите на пациента се вдига и той вижда лицето на мъжа. Това е… баща му!
Родните политици са актьори в политическия ни театър, които ежедневно се превъплъщават в роли според обстоятелствата и често възприемат идентичност, коренно различна от тази, в коята ги познават. Някои са особено талантливи, дори гениални в тази си роля. Произхождащи от комунистически фамилии, говорят с ненавист и омерзение за охолното си минало. Бръщолевят за избити от комунисти дядовци. Кълнат се в ценности, коренно противоположни на тези, с които са израснали и възпитани.
Но, заспивайки вечер, в съзнанието им се появява отново и отново един и същ кошмар. С притиснати в леглото голи телца и надвесен над тях огромен мъж с лице в сянка. Понякога пелената пада и разпознават в насилника родния си баща-комунист, а все по-често Тато, че и Путин…
Светослав Атаджанов
