Днес в Университета за национално и световно стопанство /УНСС/ в София ще се проведе експертна дискусия на тема „Завръщащите се мигранти: сегментация и стратификация на икономическата мобилност“. На тази дискусия д-р Спас Ташев от Института за изследване на населението и човека /ИИНЧ/ при БАН ще престави кратък доклад, който е бил направен по поръчка на вицепрезидента Маргарита Попова, но досега не е бил огласяван публично. В анализа се проследяват тенденциите и ефектите, свързани с процеса по придобиване на българско гражданство. Какви данни и изводи съдържа той, може да се види по-долу.
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Анализ на демографския принос на получилите българско гражданство
през периода 2010 – 30 юни 2014 г.
Гл. ас. д-р Спас Ташев
ИИНЧ при БАН
Анализът е по поръчка на вицепрезидента М. Попова, но цялостните резултати не са огласявани публично. Проследява тенденциите и ефектите, свързани с процеса по придобиване на българско гражданство.
Изследвани са всички лица, придобили българско гражданство от 2010 г. до 30 юни 2014 г., като акцентът е поставен върху категорията лица, които трайно са се установили у нас. Направен е опит да се изясни приносът на тази категория лица за развитието на българското общество и икономиката на страната.
По данни от анализа, през периода на 63045 лица са издадени укази на вицепрезидента за възстановяване или придобиване на българско гражданство.
От тях общо 48 511 души са пристъпили към ползване на правата си, т.е. извадили са си български документи за самоличност.
От тях 48321 са граждани на трети страни, 106 са лица със закрила и 84 са граждани на ЕС. В анализа не са обхванати 14534 лица, за които има издаден указ, но не са се регистрирали като български граждани.
От тези 48511 души, 28597 или 59 % не са могли да посочат постоянен адрес в България и са вписани служебно в регистъра на населението на община Средец в София. Друга част са посочили няколко ведомствени адреса, на които няма жилищни сгради, но на които се регистрирани от няколко стотин до няколко хиляди граждани.
Едва 4808 души 7,63 % от получилите укази за придобиване на българско гражданство – или 9,86 % от извадилите български документи за самоличност през посочения период, са се установили трайно в България.
По основните държави на произход, лицата се разпределят както следва:
Най-голяма е миграционната ефективност при кандидатстващите от Русия: 65,86 % от получилите български документи за самоличност пребивават в България, следвана от Турция с 32,01 %. На последно място е миграционната ефективност при придобилите българско гражданство от Македония: едва 4,07 % от тях се установяват в България.
Ето разпределението по основни възрастови групи на лицата, придобили българско гражданство и регистрирали се с актуален адрес в България:
От обобщените данни е видно, че броят на лицата в трудоспособна възраст, които са се установили в България, е изключително малък – 4442 или 9,16 % от всички лица, които през изследвания период са се регистрирали като български граждани.
Тук трябва да се има предвид, че в анализираната категория попадат и студентите българи от чужбина, приети за следване у нас по 103 и 228 ПМС. По-голямата част от тях по време на обучението си у нас получават българско гражданство и притежават актуален настоящ адрес в България. След завършване на образованието си обаче само една част остава у нас, друга се връща в страните на произход, а трети мигрират основно в други страни членки на ЕС. Този процес обаче не е изследван.
Анализът на данните още веднъж потвърждава необходимостта от разработването на цялостна модерна концепция в областта на българското гражданство. Необходимо е да се потърсят нови механизми в законодателството, които да гарантират по-голяма обвързаност на лицата с българската държава.
.
