Сдружение на българите на остров Крит до БГ институциите. Доклад-анализ

На 19 юни 2017 г. Сдружението на българите на остров Крит изпраща до вицепрезидента Илиана Йотова, вицепремиерите Екатерина Захариева и Валери Симеонов, министъра на образованието Красимир Вълчев, председателите на две парламентарни комисии към 44-ото Народно събрание – Андон Дончев и Даниел Кирилов, и до председателя на ДАБЧ Петър Харалампев доклад-анализ от 40 страници. Докладът е изготвен въз основа опита на това сдружение при работата му с българските граждани на остров Крит и засяга проблеми, които касят не само тези граждани, но и българските граждани по света въобще. В доклада става дума за проблеми в административните услуги за българските граждани зад граница, консулските услуги, таксите и тарифите, регистрирането на раждане, брак и смърт в чужбина, преводите и легализациите на документи, социално, здравно и пенсионно осигуряване, откриването на българските неделни училища в чужбина и др.

По-долу поместваме част от съдържанието на този доклад. Целият доклад може да се види ТУК.

Относно: Анализ на дейността на „Сдружение на българите на остров Крит“ в полза на българските граждани на острова и систематизиране на по-важните проблеми, свързани със законово-нормативната уредба при разкриване на български училища, обслужването на граждани при изваждане на документи, трудови и социални въпроси, както и разкриване на избирателни секции.

Уважаема г-жа Вицепрезидент на Република България,

Уважаеми госпожи и господа министри,

Уважаеми госпожи и господа народни представители,

Уважаеми господин председател на агенцията за българите в чужбина,

В продължение на предварителните ни разговори изразихме желанието ни да ви запознаем с най-честите проблеми и казуси, които ние като сдружение сме открили по време на обществената ни дейност и обслужването на българските граждани, част от които и наши членове. Вярваме, че е редно заедно с вас да се опитаме да търсим начини за решаване на тези казуси, дори ако е необходимо да се направят и законови промени. Някои от описаните по долу случаи са циклични, постоянни и засягат почти всички сънародници, докато други са индивидуални и засягат единици наши съграждани. Според нас е редно да се даде гласност на всички, за да може първо да се решат най-важните и неотложни от тях, а в последствие и останалите. Естествено ние вярваме и държим на спазването на законите и равенството на всички български граждани и преди всичко желаем прозрачност.

Хронология за изминалите две години и половина от започване на дейност на нашето „Сдружение на българите на остров Крит“ придружена със снимки и описание може да прочетете на сайта ни: http://www.bac.gr/about-us/history/.

Този доклад е изготвен на основание на над 40 срещи в различни градове на острова и провеждането на различни инициативи със сънародниците ни. По-важните от тях са:

Създаване на Инициативни комитети за разкриване на избирателни секции в три поредни избори в четири града, както и участието ни в тях като международни наблюдатели, а наши членове доброволци, участваха в секционните избирателни комисии. Три пъти сме инициирали организиране на изнесени консулски дни на остров Крит в градовете Ираклио и Ханя, по времето на които повече от 500 български граждани успяха да подновят документи, издадат нови, регистрират деца, извършат заверки на документи и прочие. Срещали сме се не веднъж с различни държавни и части организации относно защита правата на сънародниците ни и решаване на проблемни казуси. Ежедневно разговаряме по различни въпроси с местните общини и служби, митница и полиция. През тези две и половина години сме обслужили над 1 000 български граждани по различни казуси, за жалост някои от които доста трудно решими или невъзможни за решаване при сегашното законодателство. Имаме регистриран и спешен 24 часов телефон за връзка при необходимост.

До днес имаме връзка с повече от 3 000 души живеещи на остров Крит. Около една трета от тях са и наши членове. Според нас бройката на български граждани постоянно живеещи тук е най-малко 15 000 души, а сезонните работници е възможно да са повече то 10 000. Естествено тези цифри, няма как да бъдат установени с точност.

Ще се опитам да систематизирам този доклад по средните точки, за да може да отделим конкретните проблеми според вида им до колкото е възможно това, защото повечето са взаимно свързани както и с всяка една институция да потърсим евентуално конкретни решения и евентуални законови промени с цел решаването им.

Целта на този доклад е да се набележат конкретните проблеми, да се поеме ангажимент от българските институции и държавна администрация за търсене на решения по тях, както и готовност за законодателни промени. Поемане на определен ангажимент и срокове от страна да българските институции за решаването им. От наша страна желаем да бъдем полезна с предоставяне на тази информация на институциите и по възможност да помогнем с определени дейности, за които в момента държавата изпитва трудност или невъзможност да извършва особено в отдалечени райони от българските дипломатически мисии в чужбина.

Ето как съм разделил  въпросните по групи:

Първа група – Административно и документално обслужване на гражданите

1.1 Регистрация на раждане, брак и смърт в чужбина

1.2 Снабдяване с необходими документи от България за чужбина и обратно

1.3 Преводи, заверки и легализации

1.4 Консулски услуги

1.4 Български документи за самоличност

1.5 Такси и тарифи за обслужване

Втора група – Трудови, социални и правни въпроси на гражданите

2.1 Социално и здравно осигуряване

2.2 Пенсионно осигуряване

2.3 Правна защита и консултации          

Трета група – Образование и култура

3.1 Разкриване на български неделни училища

3.2 Провеждане на мероприятия и празници

3.3 Разпространение на българската култура и традиции по света

Четвърта група – Провеждане на избори

4.1 Разкриване на избирателни секции

4.2 Информационно разяснителни кампании

4.3 Участие в СИК и наблюдатели

В следващите страници ще анализираме всяка една група по отделно.

1. Административно и документално обслужване на гражданите

1.1 Регистрация на раждане, брак и смърт в чужбина

1.2 Снабдяване с необходими документи от България за чужбина и обратно

1.3 Преводи, заверки и легализации

1.4 Консулски услуги

1.4 Български документи за самоличност

1.5 Такси и тарифи за обслужване

 Политиката на българската държава спрямо регистрацията на родените в чужбина български деца от български граждани или смесени бракове е изцяло погрешна! Вместо да се улесни максимално, защото пределно ясно на всички е, че доста от тези деца, не само не стават българи нито по документи, нито по самосъзнание по ред причини, тяхната регистрация е направена както максимално бавно, трудно и скъпо, преминавайки през редица проблеми за гражданите. За едно родено дете в България, родителите не само не заплащат нищо по регистрацията му, а дори държавата дава помощ еднократна за неговото раждане. Узаконяването на един нов български гражданин роден в чужбина на родители излиза в средства и време между един до няколко месеца и от 100 до над 200 евро, а българската държава спестява помощта за новородено, която принципно се изплаща от чуждата държава, ако има предвидена такава. Почти минимален е броят на хората, получили такава помощ от България, въпреки, че живеят в чужбина.

В конкретния пример в Гърция не се заплаща за издаване на документ за раждане, както и за заверката му с Апостил, ако човек разбира се си ги извади сам, а не ползва услугите на адвокати разбира се.

Изпращането тези документи в България, превода им от „лицензиран преводач“ (слагам го в кавички, защото тази тема е засегната по-долу, а по нея има доста да се пише и обсъжда), заверка на печата му от външно министерство, както и пълномощно от чужбина от родителите, също преведено и заверено по описания ред, в полза на трето лице за да впише в регистрите на населението новороденото дете, може да струва дори 200 евро и то ако всичко мине от първия път, а не се окаже по-заплетен казус и са нужни повече документи и преводи (като съдебни решения или получени права от единия родител)!

Тук българската държава първо е нужно да си постави за цел, да регистрира тези деца по максимално бърз начин, а тяхната бройка е страшно голяма. Имаме деца навършили пълнолетие, а още не отразени в нито един български документ или регистър. Когато говорим за демографска криза и за постоянно намаляване на населението на Родината, точно тези действия биха били допълнителен стимул за улеснено изваждане на български акт за раждане и последващи български документи.

Според гръцкото законодателство децата е възможно да се запишат без първо име  при раждането и то да бъде дадено в последствие от родителите или вписано чрез кръщелно свидетелство или по тяхно желание. Тук има един проблем с имената на децата. Повечето родители не са информирани и при вписване на детето, то няма име а само фамилия, още по-фрапиращ е случаят със самотните майки, чиито деца се записват с фамилия на майката, а не според правилата на нашата именна система. Така се получават имена  на момче „без име“ с фамилия примерно „Тодорова“.  Нужно е родното законодателство да предвижда, че при определени ситуации на деца родени в чужбина и при несъответствие с българската именна система и правилата за образуване на име и фамилия може да може при подаване на документи за вписване на раждане на дете в България имената да бъдат коригирани, в случая „Тодоров“, вместо Тодорова. Ниската грамотност на част от населението ни не може да бъде повод, в последствие българските граждани да изпитват неудобство и срам от начина им на изписване в документите. Все пак един Иван Тодорова не би се чувствал комфортно в обществото с тази фамилия.

Да не говорим за деца навършили пълнолетие, но без да имат издаден акт за раждани или пък да са изостанети от своите родители! Моля Ви прочетете тази статия и се запознайте с „нерешимия“ проблем на това дете, които ние нарекохме „Ангел“!

НЕВЕРОЯТНАТА ИСТОРИЯТА НА ЕДИН АНГЕЛ ПРЕВЪРНАТ В ДУХ

http://www.bulgariapress.com/2017/05/20/istoriata-na-angel-prevurnat-v-duh/

Нека сега обърнем повече внимание на Закона за гражданската регистрация и Закона за българските лични документи. В тях има законово разминава на използваните думи за личното ви второ име, уникално за България наречено „бащино“ и „презиме“!Ето:

ЗАКОН ЗА ГРАЖДАНСКАТА РЕГИСТРАЦИЯ  (Цитирам само нужното)

(последна актуализация: изменение  и допълнение  ДВ. бр.55 от 21 Юли 2015 г.)

Чл. 9. (Изм. – ДВ, бр. 96 от 2004 г.) (1) Името на български гражданин, роден на територията на Република България, се състои от собствено, бащино и фамилно име. Трите части на името се вписват в акта за раждане.

Чл. 15. (1) Бащиното име на дете, на което е установена само майката, се образува от собственото име на майката или неговия корен, а за фамилно име се взема фамилното име на майката или името на нейния баща.

(2) В случаите по ал. 1 със съгласието на бащата на майката неговото име може да се вземе за бащино име на детето. В този случай за фамилно име се взема фамилното име на майката.

Преходни и Заключителни разпоредби

12. (6) При издаването на паспорт на гражданин в него се вписват следните данни:
13. име (собствено, бащино, фамилно);….

В този закон се използва думата „бащино“ вместо „презиме“ както е записано в:

ЗАКОН ЗА БЪЛГАРСКИТЕ ДОКУМЕНТИ ЗА САМОЛИЧНОСТ (Цитирам само нужното)

(последна актуализация: изменение  ДВ. бр.80 от 16 Октомври 2015 г.)

Раздел III.  Данни в българските лични документи

Чл. 19. (2) (Нова – ДВ, бр. 96 от 2004 г., изм. – ДВ, бр. 82 от 2009 г.) Имената на българските граждани в българските лични документи се изписват в следния ред:  фамилно име, собствено име, презиме.

Тук е редно да има законодателни промени и използваната терминология да е идентична както в законите така и в самите документи за самоличност. Това  би спестило куп неприятности в чужбина. Много наши сънародници имат проблеми с регистрация и узаконявания на документи, свързани с превода на думата „Презиме“ в личната ни карта като „Father’s name“, а в задграничния ни паспорт то върви на един ред залепено с името ни под описание „Имена“, преведено като  „Given names“. И в двата документа презимето ни е преведено и записано неправилно. Това води до проблеми при попълване на документи в чужбина. Както виждаме и от родните ни закони „бащино“ и/или „презиме“ това определено НЕ Е името на нашия баща, както е записано под превода на английски в личната ни карта, въпреки че при повечето граждани е образувано от неговото име. Все пак нека не забравяме, че хората в чужбина четат буквално записаното в документите ни за самоличност и не могат да гадаят за тяхното образуване в България. Определено записването на презимето ни в документите за самоличност води само до проблеми, а ползата от него е неясна!

Още по странно е названието „бащино“ в ЗГР, след като са предвидени и изключения то да бъде образувано от имената на майката, при неустановена личността на бащата.

В повечето бланки в чужбина има отделно място за записване на първо име на майка и баща. От там идва и проблемът, къде да бъде вписано нашето презиме! Повече хора го пишат в полето за име на баща, което реално не е името на баща ни, а други го изписват в едно поле заедно със собственото. Със сигурност в бъдеще при изготвяне на пенсионни и прочие документи различното изписване на едно и също лице в различните документи ще създава проблеми. Изписването само на име и фамилия, частично би решило този проблем. Изписването и на име на майка и баща биха улеснили нуждата на ползването на второстепенни документи в доста случаи.

Според нас е редно в закона да се даде еднакво право и на бащата и на майката, като те и двамата биват записани в документите за самоличност с малките им имена!

Задължително е и всяко едно име да е записано отделно, а не както име и презиме записани заедно в паспорта, така се получава объркване с двойно първо име, в което ние обикновено поставяме тире, но други държави не. Пример „Ан-Мари“ и Ан Мари.

Относно „презиме или бащино“ е редно официално то да бъде изписано във всички документи като „презиме“, а преводът му в документите за самоличност да бъде „Middle name“, а не както различно и грешно е записано и в двата документа!

Ето въпросните проблемни места на изписване. Вижте снимките:

Позиционирането на текста в документите не е оптимално, шрифтът е малък и труден за четене, има много празни места в тях, възможно е да се изпишат и с по-големи букви, както и да се позиционира по-добре начина на подреждане на информацията.

Например при попълване на формуляри почти винаги освен три имена, ЕГН и номер на документа се изписва и дата на издаване! Първите три са изписани на лицевата страна в личната карта, а датата и издаващия орган са на гърба. Позиционирането им заедно би улеснило както гражданите, така и служителите. Вижте какво голямо разстояние отдолу е празно и може да се добави дата на издаване отпред.

Следващ проблем е позиционирането в личната карта на малката снимка в дясно образувана от перфорация с малки дупчици. Тази снимка е поместена доста високо до горния контур и доста често при малък натиск при носене в джоба личната карта се пукна по цялото продължение на снимката, дали материалът не е качествен или причината е, че снимката не е центрирана, ние не знаем, факт е обаче, че доста хора се явяват с валидни,но частично повредени документи за смяна! Тук огромно недоумение буди заплащането на глоба за „повреждането“ по невнимание на валидния документ. Нека не забравяме, че лицето е заплатило тази лична карта собственост на българската държава и преди края на нейния срок се явява да я подмени и заплати повторно, заради малката пукнатина и държавата го глобява за това! Защо това е престъпление?

Ето въпросният проблемен текста от закона:

Чл. 81. (Изм. – ДВ, бр. 82 от 2009 г. ) от Закона за БЛД
(2) Наказва се с глоба от 30 до 200 лв. лице, което:

2. изгуби, повреди или унищожи български личен документ

Тук интересното е, че МВнР поставя фиксирана глоба в чужбина от 50 евро  за всички видове нарушения, едно от които е и това. А в България повечето хора заплащат по 30-50 лева за конкретното нарушение, тоест два или три пъти по-евтино, а много дори спекулативно декларират, че са им откраднали документите и не внасят никаква глоба. Нима е редно и морално да се глобява за нещо, което гражданите вече са платили и е в срок, но е изработено крайно некачествено и предразполага към това счупване. Държим да споменем, че всички лични карти на гражданите, които сме виждали бяха повредени по един и същи начин и на едно и също място! Вижте на снимката мястото на което започва да се чупи личната карта, то е само на 6 милиметра от края! За качеството на материала от които е изработена лична карта всеки сам може да прецени, сравнявайки я с една най-обикновена банкова карта със идентични размери! Личната карта е доста по-еластична и податлива на огъване! Да не говорим за тънкият филм отгоре с които е покрита. Явно при това огъване тя се чупи по перфорацията!

Това неумишлено действие от българските граждани, не би било редно да бъде наказвано, ако личната карта е валидна, а да бъде заплатена и издадена нова такава!

Ето мястото на което започна да се чупи личната карта!

Да се върнем на темата с издаване на първи паспорт за новородено дете в чужбина. Тук законодателят изисква от всеки български гражданин постоянен адрес в България. За жалост и за наше неудобство като необходимо изискване за издаване на първи паспорт на новородено при подаване на документи в чужбина МВР изисква чрез МВнР да се представи „Удостоверение за постоянен адрес“ на името на детето и/или на родителите, на тези същите родители, които години наред живеят в чужбина, а адресът им е записан на валидната им лична карта! Явно българската държава не признава официалният си документ с данните, които е издала върху него, а изисква това удостоверение, което е една поредна пречка за узаконяване на новородените деца в чужбина, деца, които така или иначе се водят на отчет на адрес на майката, на адрес на които се води по лична карта в 99% от случайте!

Дори и след като се посочи такъв адрес той е никому ненужен, защото в самият документ – Паспорт, такъв не се записва, а никъде другаде не се отчита този адрес при децата. Едва при навършване на 14 годишна възраст можем да се съгласим от нуждата на такова удостоверение – актуално и то само в случаите, ако документът на самоличност на родителите е повече от 6 месеца след издаването му, защото за първите 6 месеца, той може да представи удостоверение от преди 6 месеца със същия адрес, което да е валидно. Все пак нека не забравяме, че всеки носи наказателна отговорност, ако е променил адрес и не е актуализирал документа си за самоличност с новите промени.

Според нас доказването на постоянен адрес при изваждане на паспорт за деца до 14 години не само е лишено от всякаква логика, а точно обратното кара гражданите, които имат издадени вече чужди документи на това дете, да не вадят български заради големите разходи и нерви за снабдяването с тези документи. Основно този проблем е при смесените бракове. Много малък процент деца с издадени документи за самоличност от чужда държава си издават и български такива.

Нека споменем и снимките! Лицата се заснемат със „специална“ техника струваща милиони на данъкоплатеца, а отпечатаните снимки върху документите за самоличност не само са с ужасно качество, но и понякога човек сам не може да се разпознае в тях. Снимката е много малка и неясна, а около нея има толкова незапълнено празно място.

Необяснимо е и защо единият документ е с черно бяла снимка, а другият с цветна.

Имайки предвид на колко много чужденци и лица с български произход България издава документи и прави български граждани, е дошло време и да започне да се мисли как и българските граждани родени в чужбина да бъдат обслужени по-лесно, качествено и на нормални, а не на завишени цени. Тази политика само и единствено може да накара хората по света, да променят и негативното си отношение към част от институциите и конкретно към начина им на работа и обслужване.

Може да се помисли за една първоначална проформа, като например „първоначална регистрация на събитие“(раждане, брак, смърт и прочие), която да става по телефон в консулската служба или директно в общината в България по местоживеене на майката, за което събитие в определен срок да се представят нужните за регистрирането му документи и по този начин гражданите да си спестят глобите, а държавата да си гарантира получаването на тази информация и записването на тези нови български граждани. Отделно, ако имаме правилна демографска политика към тях е редно не само тези родители да са максимално улеснени, но и всичко това да е безплатно, както на всяко едно родено в България дете! Защото това са нашите деца, нашето бъдеще.

Необходимо е специално да бъде обърнато внимание в закона за родени в чужбина български деца, но изоставени в последствие от родителите си, нямащи никакви документи за раждането си в България, само от чуждата държава и навършили пълнолетие. Такива случаи са малко, но не единични! Тези деца, веднъж наказани от бога и родителите си, сега изпитват невероятни затруднения без самоличност, без документи, лутащи се в чужбина. За конкретен такъв случай сезирахме преди точно една година, но до днес не дойде от нито една институция помощ. Редно е на такива деца да им бъде давано гражданство и документи по улеснена процедура от държавния глава, както е предвидено в закона за даване на гражданство на спортисти, бизнесмени, инвеститори и прочие. Нима тези деца са по-малко българи от всеки един от нас? Припомням, че по-горе, дадох линк за статията със случая на нашия „Ангел“!

Крайно време е МВнР при приемането на заявления за издаване на документи да спре да изисква на всички наред „актове за раждане“ без да е необходимо това по закон!

В Закона за БЛД е записано:

Чл. 46. Към заявлението се прилагат:

2. удостоверение за раждане за лица под 18 години;

Удостоверение може да се изиска и ако заявителя няма други документи да докаже самоличността си, но пак повтарям не на всички!  Не един случай имаме регистриран на лица ходили в Посолство/Консулство с редовни документи за  преиздаване на нови и върнати от там за липса на акт за раждане. Това не само е своеволие от конкретните служители в консулските служби, но е и превишаване на власт, което води както до финансови, така и до проблеми с работодателите им за гражданите загубили време да отидат „напразно“ до консулска служба. Да не говоря за случаи, че имаме и лица пътували от острови и върнати за същото. Това е просто не допустимо. В закона ясно са разписани разпоредбите и всяко длъжностно лице не може да изисква повече от необходимите документи за да се „презастрахова пред началството, ако стане нещо“.

Нека спомена и проблемите при сключване на граждански брак и смърт. За всички необходими обстоятелства е нужно всеки един от нас да се снабди от България със съответните документи. Те се издават само лично или от упълномощен представител с нотариално заверено пълномощно. Най-фрапиращи случаи имаме в община Русе, в която служителката от ГРАО отказа да издаде „удостоверение за раждане“ при поискване на гише от бащата. Беше му поискано нотариално заверено пълномощно или имейл подписан с електронен подпис, а след разговор от нас с инспектората в София се оказа, че служителката директно не спазва закона в които е записано, че всеки един които е описан в документът има право да го изисква или трети лица с нотариално заверено пълномощно. Разбира се в различните общини в България имаме най-различни комбинации от предлагани услуги, част от тях и по електронен път.

За последните две години установихме, че една голяма част от общините в нашата Родина са усвоили средства по европейски програми за въвеждане на електронни услуги на сайтовете си. За съжаление една малка част от тях са завършени на 100%, повече са започнати, други са в процес, трети нямат опция за плащане онлайн, а четвърти дори нямат и най-малко намерение да стартират такива услуги.

Най-честите документи, които са необходими на българските граждани в чужбина са:

• Удостоверение за раждане,
• Удостоверение за семейно положение,
• Удостоверение за брак,
• Удостоверение за постоянен адрес.

Най-честите документи, вадени от чужбина за България, са:

• Удостоверение за раждане,
• Удостоверение за брак,
• Пълномощни – най-често изваждани!

За да се признаят тези документи от едната държава в другата е нужно да са снабдени с Апостил и превод! Тук настъпват отново мъките на сънародниците ни! И двете държави издават Апостил в няколко ведомства. Каква обаче е разликата!?

В Гърция за заверка с Апостил на всички документи без тези от съда НЕ СЕ ПЛАЩА, а заверката се прави веднага на място в службата във всяка община !

В България тази заверка с Апостил се прави само в София в МВнР от СЕКТОР „ЛЕГАЛИЗАЦИИ И ЗАВЕРКИ“ И ТО СРЕЩУ ЗАПЛАЩАНЕ…

В Гърция преводът на български документ заверен с Апостил може да бъде направен от всеки адвокат там при условие, че е декларирал това в адвокатската колегия и НЕ Е НЕОБХОДИМА ЗАВЕРКА И НЕ СЕ ЗАПЛАЩА на гръцката държава!

В България преводът на гръцки документ заверен с Апостил се превежда САМО ОТ ОТОРИЗИРАН/ЛИЦЕНЗИРАН ПРЕВОДАЧ/ФИРМА, който СЕ ЗАВЕРЯВА В МВнР ПЛАТЕНО.

Толкова за „касичката“ на Министерство на външните работи на гърба на българските граждани относно преводите и заверката с Апостил! Явно е, че на наш гръб и 100 тояги са малко и някои в Родината ни я е превърнал от наша майка в мащеха!

Нека сега разгледаме тарифите, по които се обслужват гражданите в България и тези живеещи в чужбина. Цените се определят по две тарифи. Тарифа №3 и Тарифа № 4.

Ще дам конкретен пример за да се види за какви цени става въпрос. Едно 40 годишно лице, което е изгубило личната си карта се явява да извади нова:

• В България и заплаща за лична карта 18 лева и глоба 20 лева, общо 38 лева!
• В Гърция в Консулска служба в посолството ни в Атина обаче заплаща 31 евро за лична карта и 50 евро глоба, 81 евро общо (158,43 лева!) – 4 ПЪТИ ПОВЕЧЕ!

В нито един закон обаче, не откриваме текст в които да е записано, че  българите в чужбина ще заплащат 4 пъти по-скъпо обичайно извършваните услуги в България. МВнР не е дружество, гонещо печалба, а е бюджетна организация с гарантиран от държава сума годишни разходи! Защо тогава, ние заплащаме ПО-ВИСОКИ ЦЕНИ ?

Да видим как се образува цената по издаването на тази лична карта от чужбина и от къде идва тази разлика! В тарифа №3 е записано, че таксите в чужбина – Гърция в случая се събират в Евро със закръгление към цяло число! Да видим обаче как МВнР спазва счетоводните стандарти и как извършва тези закръгления!

В тарифа №3 е записано:

Чл. 1. (2) В чужбина таксите по тарифата се събират в евро, а при обективна невъзможност – в щатски долари или в местна валута, като размерът им се определя по официалния курс на Българската народна банка към еврото със закръгление към цяло число.

Интересно е по кои счетоводни стандарти се извършва записаното от МВнР закръгление. Да вземем горния пример! За лична карта при цена от 18 лева в Евро сумата по официалния курс на БНБ е 9 евро и 20 цента! Странно защо е закръглена тази сума на 10 евра, а не на 9, както би било редно. Закръглението съм цяло число става като сумите от 0,51 и нагоре включително се закръгляват към следващото число, а до 0,50 включително и надолу до предишното цяло число… Разбира се тук е явно, че цената на тази услуга по закон е редно да бъде 9, а не 10 евро…. (вижте първата колона в таблицата в чужбина!).

Продължаваме да прибавяме… МВнР се явява тук и посредник явно, въпреки, че е на бюджетна издръжка и си начислява допълнителна такса за услугата по издаването на документите:

Чл. 8а. (Нов – ДВ, бр. 4 от 2016 г., в сила от 15.01.2016 г.) При подаване на заявление за издаване на български лични документи чрез автоматизираната информационна система за електронни услуги на Министерството на външните работи се събира такса 20 евро, както и съответните такси по Тарифа № 4 за таксите, които се събират в системата на Министерството на вътрешните работи по Закона за държавните такси. …. (вижте втората колона в таблицата в чужбина!)

За да е по-сладка тортата ни, МВнР продава и листчето „Заявление“ – един лист хартия за 1 евро! Продават го, дори и ако вие си имате ваше разпечатано от сайта на МВнР и си го донесете попълнено. Един пакет с 500 бели листове А4 струва 5 евро, а на нас ни се продава 1 лист за 1 евро, доста солена надценка от 100 пъти, явно тук не говорим за услуга,а за такси на кило, против всякаква логика на гърба на гражданите ни в чужбина!

Така крайната цена в чужбина за лична карта е формирана от 10 + 20 + 1 = 31 евро. В последната колона е записано колко прибира МВнР, а в предпоследната колко трябва да вземе! С червен цвят са всички грешно изчислени суми и закръглени НЕПРАВИЛНО В ПОЛЗА НА МВнР.

В отговор на запитване по Закона за достъп до обществена информация до МВнР беше получена тази статистика за извадените документи в чужбина за последните 5 години:

Което означава, че през МВнР средногодишно се изваждат около 60 000 документа в консулските служби. Ако се върнем на справката – колко от закръгленията са грешни, а те са поне половината, защото най-масовата група – лицата от 18 до 58 години също е закръглена грешно, твърдя, че МВнР е таксувала неправомерно с поне 30 000 евро българските граждани средногодишно от неправилни счетоводни закръгления, както и още 60 000 евро от неморално взети такси от 1 евро за листче струващо 1 цент.

Така само за последните 5 години МВнР е взела от българите в чужбина неправилно близо ПОЛОВИН МИЛИОН ЛЕВА!!! Ако прибавим и сумите за Апостил, заверки и прочие се оказва, че едва ли не МВнР се е превърнало в едно търговско дружество, а не такова в услуга на гражданите, както се предполага, че е основното му предназначение и затова не е на самоиздръжка, а на бюджетна издръжка!

Ако погледнете цената пък за ИЗДАВАНЕ НА ВРЕМЕНЕН ПАСПОРТ– 67 евро, то ако не е дране на кожи, един бог знае какво! ТУК ЦЕНАТА ПО ТАРИФА №3 на МВнР вече скача в калкулацията от 20 на 50 евро! Какво ли може да бъде обяснението, явно отделените 3 минути допълнително за отпечатване на самия Временен паспорт!

Една от целите на този разговор и доклад е да покажем неравностойното положение в което се намират българските граждани в чужбина и как са принудени да плащат четворни цени без никакво логическо обяснение за това и в разрез с българското право.

Едно от нашите искания е, незабавно да бъде преразгледана тарифа № 3, да не се начислява допълнително оскъпяване от МВнР за тази дейност, да бъде премахната и таксата от 1 едро за лист хартия, подигравка с нас гражданите!

Да се направи независим одит на МВнР и след като се установи колко точно са тези неправомерно начислените около половин милион лева да бъдат преведени на Държавна агенция за българите в чужбина (ДАБЧ) за дела в обществена полза и мероприятия с българските граждани в чужбина. От всички държавни институции ще поискаме създаване на специален фонд към тази агенция, който да може да поема извънредни и непредвидени в други закони разходи. Както са например случаите на изпаднали наши сънародници в беда в чужбина, починали без роднини или други без родители и прочие.

Следващо наше искане е да бъде въведена и бърза поръчка за издаването на документи от България за чужбина. Със срок до 7 дни, които заедно с доставката от 2-3 дни на DHL ще могат да гарантират при нужда на лицата документи на място в Посолството/Консулството до 10 дни, което е абсолютно приемлив и постижим срок!

Държим да бъде разкрита приемна на остров Крит от страна на Министерство на външните работи, в която да могат да се подават и получават документи на място. При невъзможност молим, за даване на правомощия от страна на МВнР на почетни консули, които да могат да извършват част от необходимите услуги на място, като заверка на документи и прочие.

Тук е моментът да отчетем и проведените трети поред консулски дни на остров Крит. В два града за четири дни бяха обслужени малко над 200 граждани в рамките на нормални 8 часови работни дни. Завеждащият консулска служба към Посолството на Република България в Атина, г-н Любомир Георгиев свърши професионално работата си, без никакви забележки и нямахме нито един заявил човек, но върнат поради недостиг на време. Тук е много важно да вмъкнем няколко елемента основополагащи за провеждането на тези консулски дни.

Да се върнем две години назад във времето, когато над 500 души поискаха писмено в отворено писмо създаването на българско консулско представителство на острова за да може да бъде обслужена огромната българска общност на Крит, имайки предвид голямата отдалеченост от Атина и огромните финансови и времеви разходи до там за посещение на Консулска служба. Молбата ни бе приета и благодарение на няколкото депутати, застъпили се за по-скорошното започване на тези дни, след поне 5 ходения до България, огромно количество разговори и подготовка, през май 2016 г. първите консулски дни бяха насрочени и бяха обслужени над 130 души. Имаше малка част върнати, но доста от хората бяха и в невъзможност да подадат заявления заради липсващи документи.

За Консулски дни 2, вече бяхме по-подготвени и организирани, с предварителни записвания и индивидуални разговори с всеки един желаещ. Наложи ни се да прочетем всички закони и да се информираме ежедневно с актуална информация за да имаме втория път, колкото е възможно по-малък брой върнати и необслужени хора. Явиха се малко повече от 160 души, почти всичките обслужени. На желаещите да им бъдат донесени документите на място предложихме да ни впишат в графата за получаване на място и така една малка част от групата получи своите документи след около 40 дни. Това ни даде самочувствие да предложим на групата да донесем при желание на всеки едни документите веднага щом бъдат готови.

За Консулски дни 3, подготовката започна 5 месеца предварително, попълване на документи, на всеки с липсващи помогнахме да се снабди с тях от България. На всички бе предоставена предварителна информация. Една част от хората не можаха  да чакат толкова дълго 7 месеца и отидоха да си вадят документи в България, но тези в невъзможност се явиха и всички бяха обслужени. Този път освен избор на ден въведохме в списъците и потвърждение за  явяване и избор на час. Така вместо всички да се явят в 5 сутринта и да се избият пред вратата кой е първи и кой последен беше гарантиран както ред, така и нормална работа на длъжностните лица. Постарахме се да осигурим всичко необходимо, както и с информация, така и следене на реда.

Обслужихме над 200 човека, това е нещо което не само ни радва, а и показва, че при желание от страна на българската държава и силни местни организации работещи в името на хората могат да бъдат постигнати завидни резултати. Тук е мястото да благодарим, освен на длъжностните лица от консулска служба, обслужили на място гражданите, така и на Директора на Дирекция „Консулски отношения“ г-н Хаджийски и на г-жа Екатерина Захариева, Заместник министър-председател и Министър на външните работи за оказаното съдействие и одобрение. Искрено се надяваме, че такива дни не е нужно да се организират по график и на фиксиран период от време, а според конкретните нужди на диаспората по места. Имайки предвид, че е възможно да се обслужат около 50 души за един ден, то е възможно и насрочването им и в други общности по света, в които МВнР е разположило 15 мобилни биометрични станции.

Тоест, при предварително желание на определен брой хора, е редно да се реализират на повече места такива дни.

В нашият случай на остров Крит, периода от 6-7 месеца е доста голям при толкова голяма диаспора и има голяма нужда от обслужване. Оптимален вариант за нас би бил поне 3 пъти годишно. За тази цел, предлагаме в наши помещения да бъдат създадени нужните условия за работа и да се фиксират предварително периоди на посещение на всеки 4 месеца, без да се определя предварително продължителността на престоя от 2 до 4 дни, а той да бъде на база събрани заявления за обслужване. Така може два пъти годишно да има нужда от по 3 дни, а 1 път от четири, отделно няма да е необходима цялата тази работа по искане, молби, обяви, търсене на място  и прочие. Отделно всеки един гражданин ще може месеци наред да си планува времето и средствата за вадене на документи. Имахме случай на семейство от 3-ма души, чиято глоба беше 200 евро, а документите струваха 150…. Естествено, че никой не му се дават 700 лева за подновяване на документи. Ето една примерна таблица, в която преди бяхме показали как на острова е разпределена  сезонната работа, празниците и оптималните посещения за консулски дни, съобразени и с празниците. Разбира се тук показваме евентуални 4 посещения, но е видно, че последните две могат да се обединят.

Април, август и декември биха били оптимални за нашите нужди! А престоят в дни при всяко посещение на служителите от консулска служба ще е в зависимост от събраните молби на заявилите предварително за тези услуги.

Благодарение на разговорите ни с DHL ще можем на всички заявили да доставим готовите документи незабавно, допълнително това малко или много би спестило от времето за получаване от хората на място директно от консулските служители и би освободило още свободно време за обслужване на други нуждаещи се сънародници!

При последното обслужване на гражданите направихме експеримент, като попълнихме предварително половината от документите през новата услуга на МВнР за електронно попълване на заявление и запазване на час в посолството, надявайки се така да улесним съгражданите и да съкратим времето за обслужване. Оказа  се сме успели само в улеснението и избягването на грешки, но не и във пестенето на време. Защо? Защото времето за снимка, писане на документи от служителя, административни наказания и няколкото бележки на ръка с химикал отнема два пъти повече време от попълването ръчно на самата декларация от гражданите. В Ханя бяхме попълнили на всички предварително, а в Ираклио на нито един. Оказа се, че времето за обслужване бе единично. Спестихме от времето на г-н Консула за обяснения как да попълнят заявления, но не можахме да помогнем в останалата част!

За жалост служителката в консулска служба целият ден пишеше на разни кочани бележки и квитанции… Това е недопустимо в 21 век. При тези технологии и при условие, че се знае предварително кой е със загубени документи, а сроковете на самите документи се виждат от системата. РЕДНО Е ДА СЕ СЪЗДАДЕ СОФТУЕР ЗА АВТОМАТИЧНО ОТПЕЧАТВАНЕ НА ПРИХОДТНАТА КВИТАНЦИЯ, ГЛОБАТА И АКТА ЗА АДМИНИСТРАТИВНО НАРУШЕНИЕ !!! Това би улеснило вторият служител в консулския ден и би увеличило значително скоростта на обслужване, както и би намалило напрежението от излишното чакане и опашки.

Последно по част първа – Давност на съставяне на глобите!

Според Закона за административните нарушения и наказания:

Чл. 34. (1) Не се образува административно наказателно производство, а образуваното се прекратява, когато:

а) нарушителят е починал;

б) нарушителят е изпаднал в постоянно разстройство на съзнанието;

в) това е предвидено в закон или указ.

Не се образува административно наказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението,…..

Предвид написаното на сайта на МВнР и посоченото в закона, държим да бъде направена проверка от инспектората на МВнР за начина на констатиране и налагане тази глоби за срок от 5 години назад. Ако бъде установено, че са събирани глоби в разрез с българското законодателство, да бъдат открити сънародниците ни и да им бъдат възстановени неправомерно начислените глоби. Ако не бъдат открити на посочените от тях телефони в рамките на 3 месеца, незаконно надвзетите глоби да бъдат преведени към гореспоменатият фонд за подпомагане, за които ще пледираме да бъде образуван към ДАБЧ!

Предстои ни да намерим лице на острова, което да можем да узаконим за преводач за основните поне документи, важащи за пред българското посолство в Атина. Това би спестило време за предварително превеждане в Атина и след това ходене до Посолство. Това касае основно документите на новородените деца. За съжаление Гърция не издава многоезичен документ за раждане, нито за смърт, а само за граждански брак и то по друга конвенция, а не по тази за издаване на многоезични документи.  Гърция е подписала тази конвенция, но след разговори с представители на тяхното вътрешно министерство се оказа, че нямат нито желание, нито намерение да я  ратифицират. Затова се надяваме, че след 2018 г. с въвеждането на новите правила от ЕС тези узаконявания ще стават доста по-лесно. Към момента нито от България, нито от Гърция се виждат действия по този регламент, въпреки, че вече трябва да има към февруари 2017 г. изградена вече електронната система.

Особено важно е във всички документи и държавни сайтове да се използва еднаква терминология, както и те да бъдат подържани постоянно актуализирани. Това е много важно за да можем за четем точно и ние информацията. Похвално е, че от новия сайт на МВнР – http://consulatebg.eu/home/temporary-passport беше премахнат текст след като сигнализирахме, че е в разрез със закона! Ето този визирам в жълто! Дали заради липса на специалист или техническа грешка този текст объркваше не веднъж и създаваше спорове, след като в закона е формулиран срок от 6 месеца, а не 1 година!

Необходимо е и да бъде актуализиран единствения телефон за връзка с МВнР на същия сайт,  този на Дирекция „Консулски отношения“, показаният е премахнат преди повече от 6 месеца, толкова бяха необходими и няколко обаждания за да се оправят и телефоните на основният сайт на министерството. Има също разминавания на текстове писани и в страниците на отделните посолства към сайта.

Бихме желали и да научим дали с издаден Временен паспорт новородено бебе може да влезе в България и след това със същия да излезе, без да е извадило ЕГН и Паспорт в България, защото от една страна Гранична полиция позволява излизането на такива деца обратно, от друга МВнР при издаване на Временният паспорт го издават с цел за прибиране в страната за узаконяване на дете и дори се подписва такава декларация, че ще използват временния паспорт еднократно с цел пътуване до Република България за довършване на процедурата по регистрация на детето. Ако е така, защо тогава Гранична полиция позволява напускането обратно с такъв временен паспорт. Позовавам се на „Окръжна! От Директора на Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР от 29.07.2010 г.“ и на много наши сънародници, прибрали се от чужбина в България и след това заминали пак в чужбина, без да извадят необходимите документи на новороденото дете – Акт за раждане с ЕГН и първи Паспорт.

От поместената на сайта на Главна дирекция „Гранична полиция”информация – http://www.nsgp.mvr.bg/Guide/tr_persons.htm не става ясно това, описани са само ВАЛИДНИ БЪЛГАРСКИ ДОКУМЕНТИ. Затова молим изрично да определите „бебе с издаден временен паспорт без ЕГН в него“ може ли да напуска пределите на страната?

Предложения относно обслужването на място в Българското посолство в Атина и по телефон. В разговори с много от нашите сънародници бяха изказани негативни мнения относно начина на обслужване, работното време и условията в Посолства на Република България в Атина, Гърция. Тук г-жа Кралева, заместник министър в момента и последен Посланик в това посолство е в състояние да прецени казаното от мен до колко е точно и правилно, а именно:

• Работното време с граждани на Консулска служба от 9:00 до 13:30 е крайно незадоволително за близо 300 000 души български сънародници в Гърция.
• Броя на обслужващия гражданите персонал от двама консули и две технически лица също е недостатъчен,
• Начина на работа на телефонната централа е неприемлив, както и определеното време само то 14:30 до 16:00 часа за граждани.

Затова предлагаме към консулска служба да бъде назначено още едно лице сътрудник поне. Да бъде въведено целодневно обслужване на гражданите от 9:00 до 17:00 часа по българското законодателство, 8 часа. Настояваме и за директна телефонна линия в консулска служба с избиране без ползване на централата, а времето за обслужване на граждани да бъде в рамките на целия работен ден от трите служителки на гише.

Това е минималното, което МВнР може да направи за да върне в гражданите доверието в институцията и да покаже, че новото ръководство влиза в реалните проблеми на хората и работи за тяхното решаване! Не е нормално един гражданин обаждайки са на консулска служба през централа, да похарчи 5 евро за да слуша ненужна информация за него и в момента, в които очаква де се вдигне слушалката да се окаже, че по телефон с граждани се работи само след обяд и то само за час и половина! Това не само е неприемливо, но и неуважение към времето и средствата на хората! Не е ли срамно едно сдружение да има 24 часов телефон за спешни случаи, а Консулска служба да работи по телефона 1 час и половина! Естествено, че ще има недоволни граждани при тези обстоятелства.

И последно в този раздел ще поставя част от стенограма от заседание на Комисия по политиките за българите в чужбина, за да покажа на институциите, че за тези проблеми се говори отдавна, но не се търсят и намират реални решения. Казусът с постоянния адрес е вече от 5 години.

И така – Комисия по политиките за българите в чужбина в НС, дата 6 април 2016 г.

Дневен ред: Проблеми, свързани с адресната регистрация и издаването на документи за самоличност на български граждани, живеещи извън Република България.

…

ЗАМЕСТНИКМИНИСТЪР ИВАН АСПАРУХОВ:… според Закона за българските лични документи в паспорта няма изискване за постоянен адрес. За личните карти има, но за паспортите няма такова изискване….

ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ:… Очевидно има група български граждани, които са български граждани по произход. Те не са придобили това гражданство в последните години, има ги в регистрите, но са загубили възможността да притежават адрес в Република България. И ние ги вкарваме в нарушение на един закон. … И ако сте български гражданин, Вие даже подлежите на наказание, ако не сте си извадили съответната лична карта в съответния срок. И ако този срок изтече, сте длъжни да я подновите. И ние поставяме тези наши граждани в невъзможност да си извадят личната карта в съответните срокове, просто защото нямат адрес.

СВЕТЛАНА ЦЕНЕВА:… И най-накрая се стигна дотам, че този въпрос не може да се реши на ниво експерти.

ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ:…Проблемът е реален, проблемът е съществуващ, бялото петно очевидно го има в законодателството, не е покрито от никой от законите това поле, където имаме граждани, които нямат адрес и ние или трябва да ги помолим да измислят начин да заобиколят закона, или трябва да променим закона. Това са двата варианта. И аз не виждам поне от ваша страна готовност Министерският съвет да излезе с такъв проект. Така че може би ще трябва законодателната инициатива да бъде на Народното събрание.

БОРИС СТАНИМИРОВ:… Поне доколкото се отнася за живущите в Европейския съюз, където има така нареченото свободно движение на хора, това би трябвало да предпоставя, че един български гражданин или гражданин на Европейския съюз може свободно да има постоянен адрес в друга страна от Европейския съюз и този постоянен адрес да бъде уважен и по някакъв начин зачетен.

ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ:… Може ли в рамките на Европейския съюз един гражданин да има постоянен адрес в държава, на която не е гражданин?…

СВЕТЛАНА ЦЕНЕВА:… Това е допустимо, да…. Но в момента, що се отнася до постоянния адрес, в Закона за гражданска регистрация пише, че става въпрос за постоянния адрес на територията на Република България.

ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Тоест нашето сегашно законодателство не позволява постоянният адрес да бъде извън Република България.

ЮЛИАН АНГЕЛОВ: … Разбрахме от Вас, че проблемът е от 2012 г. и е малко странно, че вече три,четири години българските институции не решават този проблем… Защото всички те вдигат ръце и казват: законодателят, Народното събрание да преценява и да внася. И всеки бяга от отговорност, което за мене е парадокс и абсурд … и не виждам защо четири години не сте предприели никакви законодателни инициативи от страна на съответните министерства и от Министерския съвет да се реши този проблем.

ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Господин Ангелов, противоречието между институциите е очевидно и от Министерството на вътрешните работи, защото е имало междуведомствена комисия през 2012 г., в която Министерството на регионалното развитие и благоустройството е отказало да участва, което също е трудно обяснимо… Очевидно законът е така направен, че ние практически задължаваме всеки български гражданин да има адрес в Република  България, което е неуместно, особено с оглед на свободното движение в Европа. Ние дори нарушаваме по този начин и този принцип на Европейския съюз… Надявам се да можем да го направим сравнително скоро, защото наистина е малко разочароващо за нашите съграждани по света да бъдат поставени в тази глупава ситуация, където държавата не им дава възможност фактически да продължат пълноправното си българско гражданство. Аз се учудвам, че не сме занимали все още съдилища с този проблем, омбудсман и т.н.

ЛЪЧЕЗАР НИКИФОРОВ: … В случая е нарушен един конституционен принцип на чл. 26, ал. 1 от Конституцията на Република България, който гласи: „Гражданите на Република България, където и да се намират, имат всички права и задължения по тази Конституция.

ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Благодаря Ви. Вие сте абсолютно прав – ние сме в нарушение на Конституцията по същество с тези текстове на закона…. Фактически те са лишени от определени права, които им дава Конституцията.

Диалога между вас го оставих да продължи, защото очевидно показва как няма да стане работата. Той продължава много време и подобно прехвърляне на топката едва ли е нормално между институциите. Напротив, трябва да се решава въпросът и да се стига до конкретни резултати, за да се върши работа.

Очевидно с два милиона българи извън България ще трябва да започнем да мислим за понятието „постоянен адрес в чужбина”. Няма друг начин!

Толкова по тази тема !

Повече информация за местата на проведените изнесени консулски дни на остров Крит може да намерите в темата във форума ни: http://forum.bac.gr/?topic=155.0 , както и на официалната facebook страница на сдружението: https://www.facebook.com/bac.gr/.

Ето една снимка от втория ден на вторите по ред проведени консулски дни и доволните наши сънародници получили така необходимите консулски услуги тук на място на острова! Мисля, че на всички е ясно, че при провеждането на едни консулски дни МВнР в лицето на държавата харчи не повече от 2-3 хиляди евро средства, а средно по 150 обслужени граждани, диаспората прави икономия от транспорт до Атина и непропуснати работни дни в размер от 20 000 до 30 000 евро. Тези средства, които нашите сънародници спестяват, вместо да дадат за билети отиват в България!

2. Трудови, социални и правни въпроси на гражданите

2.1 Социално и здравно осигуряване

2.2 Пенсионно осигуряване

2.3 Правна защита и консултации          

За да можем да преценим от какви точно услуги се нуждаят нашите сънародници проведохме десетки срещи с тях и се запознахме с всички трудово правни и социални проблеми, за които българските граждани споделиха. Организирахме няколко анкети и се опитахме да синтезираме най-важните и болезнени от тях проблеми.

За съжаление без специалисти по местното законодателство и на нас като сдружение ни е доста трудно да се запознаем с всички гръцки закони и тяхната специфика. Опитахме се да създадем контакт с няколко счетоводители, адвокати и специалисти по трудово правни въпроси, като имаме договорка с тях, че по въпроси от общ характер, касаещи всички ни ще ни предоставят в рамките на възможностите си необходимата помощ, а индивидуална помощ за всеки един наш член, ще бъде предоставена от тях на доста по-ниски цени от обявените, на които обслужват гражданите.

В момента постигнахме и договорка с една застрахователна кампания, от която ни обещаха застраховки на членовете на сдружението ни, на имуществото им и на превозните им средства с до 30% намаление, което в момент на сегашната икономическа криза в Гърция за хората е едно допълнително облекчение.

По време на първите изнесени консулски дни от Посолството на Република България в Атина присъства г-жа Екатерина Димитрова, която е специалист по трудово-правни и социални въпроси към Министерство на труда и социалната политика. Имаше доста голям интерес от гражданите. За съжаление по време на вторите и третите изнесени консулски дни нямаше такъв представител на българската държава.

В Гърция и преди икономическата криза, а и сега когато липсата на финанси е осезаема както в държавния, така и в частния сектор, възнагражденията са паднали на нива от преди поне 10 години, а покупателната способност е станала тройно по-голяма заради голямата инфлация. Това принуждава много от българските граждани живеещи тук да се съгласяват на по-лоши условия на заплащане, по-голям работен ден, дори и на работа без осигуровки.

Най-големият проблем са нашите сестри, майки и баби, дошли в Гърция да гледат възрастни хора и извършващи надомна работа. Много от тях са тук още с първата вълна емигранти след 90-те на миналия век, други са дошли по-късно, но преди влизането на България в Европейския съюз. Всички те са преминали през огромни мъки по узаконяване тогава в Гърция, много голяма част от тях не са получавали осигуряване за работата си. За жалост тази професия, не само е нерегламентирана, но и през годините се е наложила като професия без социално и здравно осигуряване. Жените заплащат на бюра посредници при търсене на работа, които ги отвеждат като робини в бъдещия дом и много от тях за последните 5-10-15 години нямат един ден трудов стаж, както и здравна осигуровка. Да не говорим за лошите условия на труд, повечето от тях са спали стотици нощи на походни легла, гладували, мизерствали за да могат да изучат децата си в България, да изплатят жилищата си и да съберат някой лев за лекарства на болни близки. Ние само можем да се гордеем с тях! За съжаление между България и Гърция преди влизането ни в ЕС имаше разлика в стандарта на живот и покупателна способност от 5 до 10 пъти в зависимост от работата, която си намери човек. Заради това заплащане много жени са били принудени да работят при тези условия първоначално, на за жалост те не са се променили и до днес.

Това, което се опитваме да им обясним е, че е възможно да си внасят в България задължително здравно осигуряване и поне да са подсигурени с една европейска здравна карта при нужда, ако нещо им се случи и е необходимо лечение в болница.

През миналата година нашата българка г-жа Костадинка Кунева, евродепутат от гръцката партия Сириза в Европарламента прокара една директива, която задължава страните, в които професиите „домашен помощник“ и прочие не са регламентирани, да го направят, както и да се създадат профсъюзи на хората работещи в тази сфера, които да защитават правата им. Нашето сдружение подкрепя и адмирира тази инициатива и се надяваме час по-скоро жените работещи в къщи да получат полагащите им се нормални условия на труд и достойно заплащане и осигуровки. За съжаление на темата пенсионно осигуряване не можем да помогнем дори с информация, защото това е такава материя, която законово се променя постоянно, а и самите осигурителни дружества в Гърция претърпяха няколко пъти метаморфози, преструктурирания и обединения и в момента има един нов пенсионно осигурителен фонд, в които се осигуряват всички, но явно финансов ресурс не е наличен…

Много наши сънародници изказват недоволство, че са готови за пенсия, и в България и в Гърция, а процедурата по излизането на такова решение продължава по няколко години. Има случаи на хора, чакали дори 5 години. След разговори с Министерство на труда и социалните грижи в България ни увериха, че от българска страна обработката на документи и кореспонденцията с гръцките институции е била максимум една година, а дори в момента този процес не надвишавал шест месеца. Явно проблемът остава на територията на Гърция, която в тази криза не смогва да обработи толкова документи, а и може би целенасочено се бави, предвид това, че на тези хора след това ще трябва да започне да им изплаща пенсии, от пари, които в момента в държавния бюджет и фондове на Гърция не съществуват.

Имаме огромно желание да посредничим между гражданите и институциите и да им помогнем да решат тези важни за тях проблеми максимално бързо. За съжаление можем да признаем, че това е областта, в която сме най-безсилни и почти нищо освен да информираме гражданите не можем да направим и се надяваме институциите в  България да се включат и да се търси решение на междуправителствени срещи.

За сметка на това по отношение на правна защита и консултации, се опитваме да договорим максимално изгодни условия от всички частни лица, от които зависим и обслужват нашите членове. Имаме уговорка с няколко адвокати за преференциални цени за консултации на българските граждани наши членове.

Със сигурност българските институции трябва да протегнат ръка на тези хора, защото те са тези които почти на 100% ще се завърнат в България при децата и семействата си и реално ще бъдат на пенсионна издръжка било то от България или от Гърция. Много е важно да не се позволява нашите родители работили толкова години в чужбина да получат мизерни или минимални пенсии.

От друга страна на всички онези, които не са в пенсионна възраст трябва да помогнем да започнат да се осигуряват както за здраве, така и за пенсия. Редно е да направим информационни кампании и да изискваме от гръцките институции и фирмите предлагащи работа, гаранции за тези наши сънародници. Тук е редно и българската държава при двустранните преговори да изисква от Гърция да спазва международните разпоредби, както и да правят по-чести проверки на несъвестни работодатели и бюра за предлагане на работа, а виновните да бъдат санкционирани!

Със сигурност българските граждани трябва да бъдат информирани за правата им!

Това, което ние можахме да направим, е да улесним сънародниците си да ни намират по-лесно при евентуални проблеми и освен стандартните стационарни телефони за връзка със сдружението ни и мобилните ни за връзка директно с нас ние отворихме още  една SOS линия само за спешни случаи.

За да можем да гарантираме известна сигурност у нашите съграждани, разкрихме директен 24 часов телефон за връзка с нас при нужда!

За наша радост за две години имахме само 3 случая – едно изнасилване, една изоставена жена на пътя изпратена от бюро от Атина и една катастрофа без жертви!

Искрено се надяваме, че има още какво да се направи в помощ на тези хора и желаем да им осигурим спокойствие, гарантирани права и задължения, като се опитваме да ги информираме своевременно за всички законови промени и нови правила.

3. Образование и култура

3.1 Разкриване на български неделни училища

3.2 Провеждане на мероприятия и празници

3.3 Разпространение на културата ни по света

Законът за българите, живеещи извън Република България, е създаден през 2000 г. с цел да уреди отношенията на българите живеещи в чужбина с държавата. За огромно съжаление е редно да се отбележи, че дори и след влизането на Родината ни в ЕС през 2007 г. този закон не е редактиран, а вече цели 17 години стои само за бройка в законодателството.

Нека прочетем какво е записано в него:

Чл. 4. (1) Българската държава съдейства за създаването на благоприятни условия за свободно развитие на българите, живеещи извън Република България, съобразно принципите на международното право и законодателството на съответната държава с цел защита и съдействие на техните права и законни интереси.

(2) Българската държава подкрепя организации на българите извън Република България, чиято дейност е насочена към съхраняване и развитие на българската езикова, културна и религиозна традиция.

Тук произлиза въпросът, къде, как и какво прави българската държава за тези хора и тези организации?

Да продължим с:

Чл. 11. (1) Българите, живеещи извън Република България, получават помощ от български институции и организации чрез преподаватели, учебни пособия, материални средства или по друг подходящ начин за обучение на български език, за изучаване на българска литература, история, география и други дисциплини съгласно нормите на международното право, местното законодателство и двустранни спогодби и договорености.

(2) Българската държава създава условия за повишаване квалификацията на преподавателите по изучаваните на български език дисциплини в чужбина, а при необходимост командирова български преподаватели.

И да стигнем до:

Чл. 12. На българите, живеещи извън Република България, се осигуряват възможности за запознаване с многовековната българска култура и наука и за участие в нейното развитие, според желанието и интересите им, като за целта Република България чрез съответните институции:

5. предоставя при възможност помещения и обзавеждане на организации на български общности или български национални малцинства зад граница за осъществяване на културно-просветна, научна и друга подобна дейност.

Ето какво е записано и за финансирането:

Чл.  23. Подкрепата на българите, живеещи извън Република България, и техните организации се осъществява чрез правителствени и частни програми.

Чл. 24. (1) Правителствените програми се разработват от съответните министерства, съгласуват се с Националния съвет и се одобряват от Министерския съвет.

(2) Програмите по ал. 1 се финансират от държавния бюджет с предварително предвидени за целта средства.

Интересно е тук да научим какви програми се осъществяват и как ние като новосъздадено сдружение и легално регистрирано юридическо лице в обществена полза за обслужване на българските граждани в чужбина можем да ползваме.

Още от деня на започване на дейност, нашата мечта бе да имаме български училища и да можем да запазим у децата си родния език, култура, традиции и обичаи. Това обаче се оказа непосилна задача, която и до днес продължава да е на дневен ред пред нас.

Това е и нашата следваща най-важна задача:

ДА РАЗКРИЕМ ОТ СЕПТЕМВРИ ТРИ НОВИ БЪЛГАРСКИ НЕДЕЛНИ УЧИЛИЩА НА КРИТ. В разговори, проведени с експерти от МОН ни беше разяснено, че програми има само и единствено след провеждане на една учебна година!

Точно по тази причина, поради липса на финансиране за разкриване на училища и липса на учителки на острова за нас тази задача бе на практика нерешима поне за изтеклите две години!

Нека обобщим какво е необходимо за да започне едно ново българско училище в чужбина да работи без никаква подкрепа от България и какво трябва да се подсигури, като приемаме като факт наличието на достатъчно деца за обучението им:

• помещение/място за провеждане на нормален учебен процес (поне 1 стая),
• средства за първоначално обзавеждане (чинове, столове, бюра, библиотеки…),
• средства за материали и консумативи и показни материали,
• средства за текущи разходи, поддръжка, ток и прочие…,
• средства за заплати и осигуровки на педагозите,
• средства за учебници и пособия,
• средства за административни разходи.

И всичко това при наличие на налични педагози с документ, даващ им правото да преподават.

Естествено българското образование би било редно да е безплатно, но с това в чужбина се спекулира и всички или поне повечето организации приемат от родителите под формата на „дарения“ средства преди и по време на учебната година, което на практика е реално членски внос, а не дарение – доброволно. Много от тях дори имат отстъпки за записано второ и трето дете, пример: За едно дете  15 евро, за две 25, за 3 и повече 30 евро. За 10 учебни месеца от септември до юли по толкова пари… моля „внесете дарение“ до 1 септември и прочие. Дори получихме съвет от доста познати и приятели в тази област, да отчетем една фиктивна година, за да можем да влезем от втората към „хранилката“ от МОН, както я наричат те!

Това не само не е морално и законово, но опорочава цялата идея за създаването на тези училища! Това не е бизнес и не продаваме салам! Говорим за обучението на децата ни, а според нас, освен роден език е нужно да им предадем и честност, култура и уважение към държавата и законите й! Как бихме го направили превръщайки се в престъпници още преди да сме започнали! Защо това е така? Защо държавата има подпомагане само за вече съществуващи, но не и за ново разкриващи се училища, както е описано в гореспоменатият вече закон? Това е въпрос, които чакаме българските институции да дадат отговори и да променят тази практика!

Затова се наблюдава при сегашните програми масово роене на училища, за няколко години те на практика се удвоиха и утроиха, но децата като цяло не станаха двойно и тройно, а много деца като нашите на острова, реално нямат все още достъп до никаква помощ от държавата! Тази политика е порочна и е редно да бъде преразгледана изцяло.

Тук е редно нашите народни представители и по-специално тези участващи в Комисия по политиките за българите в чужбина в Народно събрание, вместо да се срещат по един или два пъти месечно, да спазват регламента и правилника и провеждат заседания всяка седмица по веднъж, за което и получават своите заплати. На тези заседания е редно да се предлагат и обсъждат всички горе посочени проблеми, както и тези с документите за самоличност, така и тези тук за училищата и описаните по-долу относно правото ни на избор, гласуване и прочие…

Ако се върнем назад във времето, ще видим, че в Комисията са разисквани частично такива проблеми, но като цяло промяна на законова уредба или създаване на нова, решаваща вече споменатите проблеми няма. Единия казус е упоменат по-горе в раздела за административни проблеми, този с липсата на постоянен адрес при изваждане на първи паспорт от български граждани.  Дойде ред и да споменем  проблема с малкото възможности за подпомагането на българските организации в чужбина, български медии в чужбина и различни инициативи от доброволци.

Ето и конкретни заседания на Комисията за пример, в които са обсъждани тези казуси:

На 30 септември 2015 г. с дневен ред:

• Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданската регистрация.

На 6 април 2016 г. с дневен ред:

• Проблеми, свързани с адресната регистрация и издаването на документи за самоличност на български граждани, живеещи извън Република България.

На 18 май 2016 г. с дневен ред:

• Възможности за подпомагане на дейността на българските дружества, организации и медии в чужбина. 

На  31 август 2016 г. с дневен ред:

• Проблеми, свързани с разкриването на изборни секции за българските граждани, живеещи извън Република България.

Всичките тези заседания са били за обсъждане на споменатите тук в нашия доклад проблеми. Както на всички е ясно, ефект и промени в законите от конкретните заседания нямаше, тоест българските граждани в чужбина не получиха желаните от тях законови изменения, а е порочно да се крием зад проблема и да казваме, че не сме знаели за тези проблеми!

Явно е, че до днес те не само не са били приоритет, но и не е имало активни организации в чужбина, които да следят и да участват с мнения в работата на тази комисия, нещо което ние днес гарантираме, че няма да се повтори. Ще следим всяко едно заседание, ще изискваме да се спазва и правилника за работа на комисията. За справка тази комисия в 43-тото НС беше свиквана едва 43% от възможните дни, които не са почивни за заседания. От общо 77 пъти за събиране за двете години, комисията бе свикана едва 33, а 44 пъти пропусна! Какво е обяснението, едва ли е редно да търсим отговор от старите депутати, но можем да изискваме от вас новите да спазвате правилника и да обсъждате тези вече поставени теми, поставяйки срокове за решаването им реални предложения за законодателни промени!

….