Благодаря ти, Боже, че не се родих човек –
да мразя своите с такава дива радост,
да гоня плячката си с безпощадна стръв
за да убия – без да бъда гладен,
преследван цял живот от жаждата за кръв.
Илиян Троянски, “Аз и моят вълк”
През 2013 г. „Факел“ беше публикувана моята „Свирепа демокрация“. Тъй като тя продължава с ускорени темпове и през 2017-та, сега пиша за властта на вълци, която ражда българската агресия. И за българската амнезия за трагедиите, които ни връхлитат.
В еволюционната биология агресията е защитна реакция, предизвикана от страха от звяр, идващ срещу човека. Когато едно обществото се свръхлиберализира в атмосфера на беззаконие, агресията към ближния става неизменна проява на демокрацията – страх от човек, идващ срещу човека.
Така биологично заложената агресивна (и хедонистична) енергия възражда вълка в човека. И Homo homini lupus est става ежедневие – побоища върху новородени, деца, възрастни, лекари, учители. И убийства, грабежи, сексуални изнасилвания, трафик на хора и наркотици. Наричам тези брутални прояви булгресия (българска агресия), често съчетана с примитивен хедонизъм – алкохолно-наркотични-сексуални оргии. Това са едни от най-тревожните явеление на преходата демокрация, по-точно ликокрация – власт на вълците (гръцки, lykos – вълк, kratos – власт), когато правата на човека-вълк са по-защитени от правата на човека-човек.
Йерархията на глутницата е модела, по който е изградена демокрацията в България – безнаказно шествие на престъпленията на белите яки (white-collar crimes) – политиците, покровители на оперативните агресори.
Като си спомням мисълта на Зигмунд Фройд: „Както в злото, така и в доброто човекът може много повече, отколкото си мисли“, се ужасявам още колко „много повече“ зло може да направи човек, отколкото вече е направил?
При внимателно четене на “Аз и моят вълк”, ще забележите, че поетът Илиян Троянски пише и за бездушието на овцете – другата страна на ликокрацията. Черна метафора – студентът Стоян Балтов почина на 5 декември 2008 г. след побой пред дискотека „Амнезия“ в Студентски град в София. Студентите протестираха, но никой не им обърна действено внимание! Амнезия за българските трагедии – булмнезия.
Любомъдри читателю, без морална и образователна стабилност не може да има политическа, икономическа и етническа стабилност. През 1932 г. в книгата си The Wisdom of the Body Уолтър Кенън – професор по физиология в Харвардския университет – предложи концепцията за homeostasis (стабилност) на човешкия организъм. Докато някой напише книгата „Мъдростта на обществото”, остава да се доверим на Зигмунд Фройд, че „и в доброто човекът може много повече, отколкото си мисли”.
Остава политиците да разберат, че „Опитимистична теория за нашия народ може да има обществено значение само доколкото е научна” – както пише Иван Хаджийски в „Бит и душевност на българския народ”.
Послепис от Facebook: „Няма да има никакви резултати, докато се протестира по гилдии, т.е. ,,на парче“. Само мощен национален протест срещу безобразния живот в страната може да даде резултат. Търсят се, обаче, юнаци-водачи, с чисти помисли!“
И дисиденти в ГЕРБ.
Д-р Георги Чалдъков
