Делтапланеристът Стайко Иванов, чиято история е като сценарий за филм, и за който нашето издание вече писа (вж. тук), продължава гладната си стачка в Централния софийски затвор.
По информация от пресцентъра на Министерството на правосъдието и Главна дирекция „Изпълнения на наказанията“, получена днес, Стайко Иванов се намира в болничния стационар, където е под постоянно лекарско наблюдение. Състоянието му било задоволително. Може би е бил сложен на системи, иначе не е ясно как би издържал. Като се има предвид, обаче, че Стайко гладува вече почти 50 дни, рисковете за здравето и за живота му няма как да не стават все по-големи.
Стайко Иванов бе осъден на 8 години затвор, във връзка с убийството на македонски гражданин, извършено прее 1997 г. Престъпление, за което няма нито мотив, нито категорични доказателства. Делото срещу Стайко се е точило с години. През 2005 г. прокуратурата прекратява наказателното производство срещу него, поради липса на достатъчно доказателства. През 2006 г. Иванов завежда дело срещу държавата заради неправомерното му 7-месечно задържане в следствен арест. Може би ако не беше завел това дело, неговата сага отдавна щеше да е приключила. Отговорът на този негов акт е ново дело срещу него, което завършва накрая с ефективна присъда, въпреки че всички доказателства по случая вече са били унищожени. Няма мотиви за убийството, няма открито оръжие, нито гилза, но Стайко е осъден. Той не вярва в българското правосъдие, отчайва се и решава да напусне страната, минавайки през различни митарства. Българската държава го издирва чрез Интерпол.
В президентството има входирана молба за помилването на Стайко Иванов. Има и петиция в негова защита, която е изпратена на главния прокурор. Близки на Стайко, притеснени за неговото здраве, са се опитали да го убедят да спре стачката още преди време, но той не я е спрял.
Надяваме се историята на Стайко Иванов, който се е качил преди 20 години на един автостоп, на връщане от Пловдивския панаир – и в буса на македонския гражданин, който го е качил, по думите на Стайко по-късно се качил още един пътник, който всъщност извършил убийството – и този автостоп е преобърнал живота на Стайко за години наред, да не завърши трагично, а благополучно. Защото, въпреки че е избягал от страната, невярвайки в българското правосъдие, и после е бил върнат чрез Интерпол, в неговия съдебен случай има много въпросителни и неясноти. И защото Стайко изглежда е впрегнал всичката сила на характера си в този свой протест, в гладата си стачка, а никоя гладна стачка не може да продължи безкрайно. Ако Стайко беше виновен, едва ли би рискувал живота си, както прави сега, за да покаже може би по този отчаян начин, че не може да живее в клетка и че свободата му е по-мила от всичко.
.
