.
„Добро утро!“ – казваш ми. Добро ли е не зная,
щом в утринните новости погледа поставя.
Бомби, болка, смърт, смразяваща поквара!
Киселина невинното лице до костите изгаря!
Детска кръв в адско заклинание се пролива,
на тъмно кътче в природа дива.
И животът на земята бавно си отива.
Мъже, жени припадат на работа от преумора.
Да продължа да гледам, трудно е. Липсва ми опора.
Война, мизерия, завист, страх, омраза.
„Добро утро“ – някой чух ми каза.
Какъв е този болен свят?!
Побъркан и прокажен ад!
Където хиляди деца умират, всеки ден и час от глад.
Измъчени, но мирно притаили своя тъжен глас реват.
Където брат сестра за залък хляб напада с ножа.
А други пък се колят заради цвета на свойта кожа.
Обезумели фанатици името на своя бог крещят
и с усмивка на лицето главата ти ще отсекат.
Без окото им да мигне, жестоко те кълнат
и винаги готови са безмилостно да се взривят.
А въобще не ги интересува, че ледовете се топят,
и че отсичаме гората и животните ще мрат.
Гордо вирнали брадата и във въздуха юмрук.
Замърсяваме в минута земята с тонове боклук.
Пълним безжалостно телата си с отрова,
и сляпо умовете си изпълваме със злоба.
Марширувайки с вдигната глава към гроба.
Какъв е смисълът такъв живот да се живее?
Притиснат си от всеки ъгъл.
Управляващият тайничко се смее,
че народа в сутрешните новини е пак излъгал.
Радослав Михайлов
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
* Радослав Михайлов е роден през 1985 г. в София, където живее и днес. Има техническо образование, но от малък се увлича по литературата и други изкуства. Няма издадени книги, нито публикации на свои творби. Това е първа публикация на негово стихотворение.
