Разказ от Красимир Бачков
.
– Слез от скалата, момиче! Ще се подхлъзнеш и после няма да можем да ти съберем кокалите в урвата!
– Ще сляза като ми се напее душата!
– Ще те напея аз, като грабна една сопа! Слизай, ти казвам!
– Няма да сляза!
– Ей, по-ината си от магаре! Не разбираш ли, че може да се претрепеш?
– Може, ама не може! Сега се зареждам, както се зарежда батерията на телефона ти. Като съм готова, сама ще сляза!
– И аз ще стоя тук, докато се нащурееш? Така ли?
– Никой не те кара да стоиш!
– Не ме карат, ама…! Ти като нямаш акъл, аз имам! Ще слезеш ли или да се обадя на горските?
– Ти не си ли от тях?
– Аз съм хижар!
– Ясно!
– Какво ти е ясно?
– Значи си див човек!
– Баба ти е дива на тебе!
– Аз нямам баба… нито дядо!
– А родителите ти ако разберат какви ги вършиш?
– И родители нямам!
– Е как така?
– Така! От детски дом съм. Захвърлили са ме от бебе и си нямам никого, освен магията!
– Хайде сега, магия! Тебе нещо те бият сачмите в главата, май?
– И другите така казват!
– Как се казваш?
– Чиа!
– Как?
– Чиа Севиа.
– Че това какво име е?
– Моето.
– Никой не се казва така!
– Никой, освен мен!
– Не ме будалкай, момиче! Няма такова име!
– Има, дивако!
– И не ме наричай дивак! Като гледам, от двама ни ти си доста по-дива!
– Затова съм дошла в планината! Да дивея, да се заредя, за да мога после да издържа в града!
– Виж, за града си права! И аз трудно издържам там. Затова се хванах хижар. Обаче с теб ще се забавя и няма да стигна навреме за хляба!
– Какъв хляб?
– Хляб като хляб! Пекат го на фурната долу в селото. От там зареждам хижата.
– На ръце ли го носиш?
– Глей, какви глупости говориш! Мога ли да нося двайсе хляба на ръце? Сивко ги носи.
– Конят ли е Сивко?
– Не е кон, а катър!
– Че каква е разликата?
– Конят може да има деца, а катърът не може!
– Чуй се, какви ги говориш! Деца могат да имат само хората! Конете си раждат кончета!
– Да, де!
***
– И сега, к’во прайме..? Докога ще клечиш на тая скала?
– Така не питаха ли катаджиите, като те хванат с превишена скорост?
– Брей, че си открехната, ама! Всичко знаеш, а?
– Нищо не знам, дивако!… Прощавай! Хижарю…! Аз затова идвам тук! Наоколо е пълно с магия и тя ми зарежда душата! Каквото не знам, не ме интересува! Това, което знам, понякога ми идва малко в повече! Аз съм си такава!
– Вярно, странна птица си!
– Не съм, но ако знаеш колко много искам да съм птица…! Да мога ей тъй да полетя…!
– Лапешки работи! На колко години си?
– На шестнадесет.
– Ставаш!
– За какво ставам?
– Амиии…! Вече си достатъчно голяма за туй-онуй!
– Мислиш, че ставам за леглото ли?
– Виж, как се сети! Доста си хубавка за от детски дом!
– Защо? В детските домове да няма само грозници?
– Абе не, ама…! Там повечето са циганета, а ти си бяла, хубавка…!
– Циганетата не са ли хора?
– Хора… за затвора! Само крадат и лъжат!
– Доколкото гледам и слушам по телевизията, те и политиците са същите!
– Вярно, права си!… А ти… правила ли си вече любов?
– Е, дойдохме си на думата, значи? Затова ли ми досаждаш вече цял час? Сваляш ме, а?
– Свалям те, трънки! Страх ме е, да не се претрепеш! Ако те оставя и си счупиш главата, нали ще се чувствам после зле?
– Защо ще се чувстваш зле? Та ти дори не ме познаваш!
– Обаче… вече те познавам! Казваш се Чиа, падаш си по красотите в планината и макар да те бие сачмата, си готина!
– Разбрах вече! Готина съм за кревата!
– Не само…! Харесваш ми такава, каквато си!
– Каква?
– Откачалка, каква…!
– Голям кавалер си! От устата ти само комплименти излизат!
– Не се впрягай, де! Какво очакваш от прост хижар? Но ти наистина ми харесваш!
– И като ти харесвам, какво си готов да направиш за мен?
– Амиии…! Не знам! Мога да ти намеря и скъсам истински еделвайс, например! Мога да те нося на ръце чак до хижата, ако пожелаеш…!
– А може ли да пояздя Сивко?
– Само слез и можеш да го яздиш, колкото искаш! И мен можеш да яздиш, ако речеш..!
– Тебе, ще видим! Но на Сивко със сигурност ще се кача! Никога не съм яздила кон! Това е едно от най-скъпите ми желания!
– Заедно с това да летиш?
– Да! Та кой не иска да лети?
– Аз, но като те гледам и мен започват да ме сърбят крилата! Ще слезеш ли най-после?
– Ей сега! Вече съм готова! Ще ми помогнеш ли?
– Внимателно, а като се смъкнеш от скалата, аз съм насреща! Може да ми имаш абсолютно доверие!
– За какво?
– За всичко! Хайде, скачай!
***
– Ей, ама ти…!
– Какво аз?
– Пусни ме, де! Какво ме сграбчи като мечка?
– Да не се пребиеш, те хванах! Много се бе засилила по стръмното!
– Добре, а сега ме пусни! Нали обеща да пояздя Сивко?
– Обещах, разбира се! Ей сега ще те пусна!
– Хижарю…! Дивако! Как се казваш?
– Дончо!
– Недей!
– Какво недей?
– Не ме пускай още! Така ми е хубаво!
– Добре, Чиа! Няма да те изпусна, за нищо на света, вярвай ми! Твоята магия ме хвана!
– Вярвам ти, защото с теб душата ми продължава да пее… Дончо!
– Чиа, истина ли е всичко това? Да не сънувам, а? Толкова е хубаво, че…!
– Сякаш летим, нали?
– Да, да…! С теб мога всичко! Дори да летя! А искаш ли…?
– Искам!
.
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
* Още от същия автор – вж. тук, тук, тук, тук и тук.
.
