Лятото на 1978 г. Девет цигани от пловдивския кв. Столипиново нападат млада семейна двойка българи в кв. Изгрев. Нападението е с цел грабеж. Момчето оказва съпротива. Циганите вадят ножове и зверски заколват и него, и бременната му съпруга.
Лятото на 2017 г. Девет цигани от Асеновград нападат български деца. Нападението е просто, защото могат да си го позволят. Колове, дъски, тояги и камъни се сипят върху децата. Убити няма. Има ранени, уплашени и много възмутени и гневни родители и съграждани на битите. Гневът се изражда в протести. Един протест, втори протест, трети, четвърти… Докато българите в Асеновград протестират срещу циганското насилие, в гр. Бяла 18-годишно българско момче е пребито от циганин, в гр. Смолян друг българин е бит от циганин. Протестите продължават.
Връщаме се в 1978 г. Какво си мислите, че се е случило след двойната касапница в Пловдив? Дали е имало протести? За лош късмет на циганите се оказва, че са заколили племенника на легендарния генерал Стою Неделчев – Чочоолу, който по това време командва армейските части в Старозагорски окръг. Вбесеният генерал нарежда на два танкови батальона да тръгнат от Карлово за Пловдив и сам повежда колоната. Военните обграждат кв. Столипиново. Танкове разрушават една къща, а генералът отправя ултиматум към циганите, че ако до сутринта не му предадат убийците, ще срине целия квартал. Идват тежко въоръжени милиционери и започват да претърсват махалата къща по къща. Група цигани, нарамили колове, брадви и ножове се пробват срещу милиционерите, но са пометени. Арестувани са всички, които се противят на претърсването, в това число и циганки, които отправят люти клетви. Някой от прибраните на „топло“ пропява и убийците са хванати. Генералът иска да му ги предадат, за да ги разстреля лично, но милицията успява да ги опази. В крайна сметка четирима от убийците са осъдени на смърт, петима получават присъди от 17 до 25 години. Акцията на генерал Неделчев от 1978 г. държи „влага“ на жителите на кв. Столипиново чак до 1992 г. – циганите не си позволяват да извършат дори и дребни престъпления.
Какъв е изводът? В случая даже имаме цели два пирона, които бодат очите ни:
- Циганските безчинства не са патент на демокрацията-анархия. Циганско насилие над българи е имало и преди 1989 г. – по времето на Тодор Живков и цъфтежа на социализма-комунизма.
- За да има оправия, за да се спрат зверствата на циганските банди, трябва те да нападнат, да набият или убият деца, роднини или близки на властимащите големци. Когато пострада някой от семейството на Бойко Борисов, Цецо Цветанов, Сергей Станишев, Гоце Първанов, Иван Костов, Ахмед Доган… и т.н., тогава ще се приключи с циганската престъпност. Дотогава обаче, мургавите изроди ще продължават да убиват българските пенсионери по селата, за да им вземат останалите 5 лв. от мизерната пенсия, ще продължават да бият и колят нашите деца.
В телевизионните репортажи умни чичковци и лелки коментират, че напрежението в Асеновград било подклаждано „отвън“. Логично е да си зададем въпроси:
– Кой има полза от несправянето с циганската престъпност и от нарастващата омраза между българи и цигани?
– Кой купува циганските гласове, за да се възпроизведе отново и отново?
– Кой открадна България?
– Кой вече 28 години краде парите на българските данъкоплатци?
– Кой е щастлив, когато отклонява вниманието ни от грабежа на България и пренасочва енергията ни към циганските зверства, вместо към главните причини?
Боко, Цецо, Ахмед, Сергей, Гоце, Иван, Симеончо… и прислонилите се около тях бандити. Политици, дупетати, премиери, министри… Орди, наричащи себе си политически партии. Назначените от тях Гладни прокурори и Гладни съдии и техните ортаци олигарси: Божков, Ганчев, Златев, Минев… Иначе казано, зад въпроса КОЙ, стои отговорът ДОПГ (държавна организирана престъпна група). ДОПГ има интерес циганската престъпност да си остане ненаказана. Култивираната бедност и на българи, и на цигани е дело на докопалите се до властта паразити. Отрепките, които ни управляват, избиват в пъти повече българи от убийците от гетата. Унищожават ни. Странно защо, обаче, нашите гняв и смелост стигат само до циганските махали. Защо досега нито веднъж не сме се разгневили пред палатите в Бояна, Драгалевци, Банкя…? Защо най-сладките протести са в събота и неделя пред празните сгради на Министерски съвет и Народното събрание?
Спомнете си убитата от циганин студентка във Велико Търново, спомнете си Катуница, Гърмен… Не забравяйте, че всеки месец баби и дядовци биват измъчвани по селата от цигани. Със сигурност ще има още убийства и гаври. След месец, след два или след три всичко ще се повтори. И тогава какво ще направим? Пак същото ли? Пак нищо ли? За циганите ние, българите, сме плячка. Те ще излизат от гетата, ще ни нападат, убиват и грабят. След това ще се оттеглят в бърлогите си под защитата на подразделенията на ДОПГ – полиция, прокуратура и съд. За ДОПГ ние, българи и цигани, сме плячка. Допегейците ни изсмукват кръвта, без да си правят труда да излизат от дворците си. Ние сме храна. По-силният изяжда по-слабия. Природен закон.
Циганите са задружни, не може да им се отрече. На сплотеността на допегейците можем само да завиждаме. Ние, българите, умишлено сме разделени на партии, на селяни и граждани, на умни и красиви, на грозни и тъпи. Делим се, цепим се и се мразим помежду си, с което ставаме още по-лесна плячка. Един единствен път се обединихме – на референдума – 2,5 милиона българи заявихме, че искаме смяна на политическата система. Паразитите ни показаха среден пръст и ни заявиха, че няма да пуснат кокала. Изплюха се, изхрачиха се в лицата ни, на всичките 2,5 милиона човека. И какво? Какво направихме ние, тези 2,5 милиона българи, за да защитим волята си? Избърсахме ли се поне или продължихме с нищонеправенето така, с размазани от храчки физиономии? Колко танка ще ни трябват, за да обсадим наглите плювалници в Парламента? А дали изобщо ни трябват танкове?
Ивайло Зартов,
12 юли 2017г.
