На съпруга ми
Ако ме няма някой черен ден,
не ме търси сломен отвъд отвъдното,
усмихвай се на този стих от мен
и любовта ни цяла, непокътната.
Когато си до кости наранен,
разказвай си нестихващите трепети,
наум ги нарисувай, без ръце,
в нюансите на слънчевото в себе си.
Венец от незабравки ми сплети
и цвят от влюбен миг по лунно-бяло –
в безкрайна орбита – без „след“…“преди“,
прекъснеш ли, закотвят се душа и тяло.
Ако ме няма, все пак, някой ден,
след залез ме търси, но не и в тъмното.
На всекиго билет е отреден…
Аз ще те чакам! Подпис:
Твоя, Сбъдната
Мая Нарлиева
26.07.2017 г.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
