В памет на моя син Тихомир
.
Там където си… греят звeзди
и летят на ята пеперуди…
там ухаят градини с липи,
но не можем от тук да ги видим.
В този Рай си навярно щастлив
и навярно израства душата,
тихо моля, за мен не мисли,
а ме чакай, ще дойда когато
изгори отредената свещ
и фитилчето тихо изгасне,
да покажеш ми пътя към теб,
да ме срещнеш там, сине, пораснал.
До тогава дохождай в съня,
за да мога да виждам лика ти,
да припомням си всяка черта
и очите ти, рожбо. Смеха ти.
Днес за теб ще направя добро,
ще измеся погача любима,
и прокудила мисли за зло,
светлина ще добавя незрима.
После свойта усмивка ще сложа,
ще разчупя погачата с мед,
и парченце с любов ще проводя,
за здраве… на всяко дете.
Таня Мезева
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
* Още от същата авторка – вж. тук, тук и тук.
.
