„Църквата има много важна роля в борбата с езика на омразата. Не бива да допускаме заплахата от насилствен екстремизъм и радикален ислям да водят до омраза към групи хора на етнически принцип, или към друга религия. Едновременно с това сме загрижени за правата на християните в зоните на конфликт.” С тези думи вицепремиерът и външен министър Екатерина Захариева се обърна към Негово Светейшество българския патриарх Неофит, по време на среща в Софийската света митрополия днес. За провелата се среща съобщава пресцентърът на МВнР.
Екатерина Захариева изтъкна ролята на Църквата за запазването на българския дух и самосъзнание на големите български общности зад граница. Тя благодари на Негово Светейшество за усилията, които се полагат от страна на представителите на Българската църква зад граница и работата, която извършват, както в храмовете, така и в сътрудничество с мрежата от български училища извън страната.
„Ценим високо доброто сътрудничество с Министерството на външните работи” – изтъкнаха от Светия синод, като за пример беше даден българският храм в Берлин, където е сформиран кризисен център за помощ на български граждани. „Годишно през този център минават между 1000 и 1300 души, които остават там до три дни, след което им бива оказвано съдействие да се завърнат в България. Това е възможно благодарение на добрата координация между кризисния център и българското консулство в Берлин” – допълниха от Светия синод.
По време на срещата министър Захариева и патриарх Неофит обсъдиха и въпроси, свързани с възможността за създаване на български храмове в страни и населени места с голяма българска общност, извън пределите на България – завършна съобщението на Външно министерство.
Може би си струва да добавим към тази информация, която звучи разбира се официално и много положително, и това, че българското Външно министерство, и висшите духовници на Българската православна църква, трябва да помислят повече всеки в своите правомощия, и за българските граждани зад граница, и за православните българи. Защото обикновените миряни в страната, за разлика от политици, депутати и министри, въобще не могат да стигнат до висшия клир на БПЦ, дори когато отправят прошения и подписки до него (вж. тук). А българските граждани, живеещи в чужбина, далеч не винаги имат късмета в страните, в които живеят, да бъдат изпращани дипломатически и консулски представители, които наистина да работят за тях (вж. тук).
Ако висшите представители и на държавата, и на църквата, които се оказват близо едни до други, можеха да бъдат по-близо и до гражданите и до миряните, в името на които съществуват и държавата, и църквата като институции, нямаше в много случаи българските граждани, както и миряните, да се чувсват забравени и не важни, изоставени от тях.
Снимки: МВнР
